Вече не се знае дали старата десница (СДС и ДСБ) продължава да старее или вече живее в един по-добър свят. До парламентарните избори остават десетина месеца, а от всички уж сериозни играчи нейните шансове за следващия парламент са най-съмнителни. Дори окайваното НДСВ, покрай паричния ресурс и доказаното умение да прави кампания, има по-добри перспективи.

Всеизвестен факт е, че краят на едни избори е старт за подготовка за следващите. Но вместо да се готвят, след краха през 2005 г. СДС и ДСБ започнаха да си мерят провалите. Най-ясно това пролича в пререканията за надмощие при определянето на "общия десен кандидат-президент". После "предизвикателството" се наричаше ГЕРБ - еманципиране или интегриране спрямо нея. Много енергия бе хвърлена, но резултатът днес е, че СДС и ДСБ не са нито еманципирани, нито интегрирани. На старта на новата предизборна кампания времето е пропиляно, войната със себе си и с Борисов е загубена. Някак неусетно въпросът, който висеше три години - дали ГЕРБ ще гушне СДС, се трансформира по отношение на ГЕРБ и ДСБ. Така не само рухна заблудата, че вдясно - някъде около Костов, все пак са останали принципи. Но и самата



ДСБ изпадна в междуособици,



а доскоро изглеждаше, че е единствената дясна партия, готова за вота.

Да си добра опозиция на настоящото управление не се иска нито гениалност, нито кой знае какви тактически ходове. Просто е достатъчно два-три пъти да праснеш през ръцете крадливите управляващи, ама така че да ги заболи, а и да следваш що-годе постоянна линия на поведение. Именно постоянството е сред най-дефицитните черти в родната политика. СДС и ДСБ не изкараха корупционните далавери на тройната коалиция на светло, само ги замазваха с празнословие при вотовете на недоверие. А "последователността" даже не е нужно да се анализира - Костов зави към ГЕРБ, а Юруков към анархизма с бизнесменско лице. В периода 2005-2009 г. СДС ще се запомни с пенсионирането на Петър Стоянов и Филип Димитров, а ДСБ дори не може да се похвали с пенсионирането на Костов.

Почти всички партии в България не могат да формулират политически послания. Но повечето знаят как и с кого ще ходят на избори. СДС и ДСБ не само че не знаят, но и бъкат от хора, които диплят сметки как независимо от изборния резултат все някак да се уредят при новия Бащица. Грешно разчетеният вътрешно-партиен календар също благоприятства тези пагубни процеси. Ако въобще трябваше да дебатира, ДСБ отдавна трябваше да е отговорила на въпроса "за" или "против" Борисов. Юруков пък отдавна трябваше да е лидер с дългосрочен мандат, или да не е. СДС тепърва ще прави някакви вътрешни избори - и кой ще тръгне, да преговаря, примерно за коалиция, с Юруков, като не знае утре дали той ще е начело? Тези вътрешни процеси са закъснели не само защото могат да обърнат ненадейно партиите с главата надолу, но и защото през есента и зимата опозицията трябва да обръща внимание най-вече на избирателите си. Точно когато хиляди хора треперят да не останат без парно заради абсурдната топлофикация, СДС ще тържествува с новото политбюро, избрано по "модерен и демократичен начин с карта за електронно гласуване". Нелепо нали?

Един от



главните проблеми на старите десни



е самозаблудата, че макар и малко, все някакво електорално доверие им е в кърпа вързано. Но евровотът срина тази сляпа надежда. Скромни партийки като ВМРО, ЗНС, дори и ССД, не губят самооценка и правят пожарни, но спасителни коалиции. В парламента може да се вреди и винаги повратливият Яне Янев. А СДС и ДСБ не само не виждат, но и сякаш не искат да видят спасителния изход. На сто процента такъв не съществува, но поне има варианти с по-големи и по-малки шансове. Заради всички действия и бездействия през последните години, в момента явяване в обща коалиция е вариантът с най-висок шанс. На местния вот миналата година бе събрана инерция за обединение, но и тя бе загубена. С какво, за Бога, се занимаваха СДС и ДСБ толкова време?

Оказа се, че Командира не е чак такъв стратег. Юруков пък нито е толкова смел, колкото изглеждаше. След изцепката с данъците и атаката за агентурното му минало се покри и вече около месец има редки публични изяви. Този човек лидер на СДС ли е, да не би да сме изтървали вътрешните избори? Тъй както е тръгнало, СДС и ДСБ ще са единствените партии от настоящия парламент, които ще отпаднат от следващия.

Най-интересно е какво ще стане, или става в момента, с избирателя, който досега гласуваше за двете партии. Социологията хич не й се занимава с този въпрос, въпреки че той е ключът за много бъдещи победи и загуби на лявото, дясното и центъра в България. ГЕРБ ще вземе тези хора, но не всичките. Най-добрият вариант за ДСБ и СДС е все някак да влязат в парламента, без да се обвързват с ГЕРБ предизборно или следизборно. Коалиция с Борисов ще спаси партийния апарат, но ще откаже и последните им привърженици. Ако пък изпаднат от парламента, апаратът ще се разбяга. Колкото и лош да е, последният вариант все пак ще даде надежди за ново начало, стига да се намерят добри партийни строители.