Гражданското общество е на път да се сдобие с истинско оръжие срещу корупцията. И вече ще може да пита кой е роденият с най-големия късмет, успял да се сдобие с общински и държавни имоти за жълти стотинки. Или пък при какви условия е продадена дадена държавна фирма, какво е включено в сделката и какви са параметрите на дадена обществена поръчка. Ще може да узнае и кой е направил апетитни заменки на земя.

За съжаление всичко това все още е невъзможно. Защото в България години наред не бе демократично да се знае къде, в кого и защо отиват държавните пари и имущества. Порочната практика, добре подплатена и със законова разпоредба, бе информацията от значим обществен интерес да се прикрива зад паравана на търговската тайна. Което пък ражда основателното съмнение, че се върши нещо нередно. И то остава до доказване на противното.

Прави чест на българските депутати, че



опитват да направят пробив в този абсурд



Само преди дни на първо четене в парламента минаха два проекта за промени в Закона за достъп до обществената информация. При това с впечатляващото мнозинство от 150 гласа. И двата предвиждат в общи линии едно и също - при наличието на надделяващ обществен интерес да се преодолява забраната за разкриване на обществена информация, която представлява търговска тайна. Т.е. да не е необходимо вече изрично писмено съгласие на засегнатото физическо или юридическо лице.

Това би променило нещата кардинално. Защото сега примерно, като попиташ замеделското министерство кой е човекът или фирмата, които са успели да заменят чукари във Видинско срещу апетитен терен по морето, отговорът е - търговска тайна. Тя може да падне само ако купувачът даде писмено съгласие за това. И обичайно фирмите не са съгласни.

Същото се случва, ако попиташ Агенцията за приватизацията за детайлите по продажбата на търговско дружество и за неговия купувач. Там също всичко е търговска тайна.

Ако пък поискаш от здравната каса информацията за международно наименование, номенклатура, цена и вид на цената, дата на извършване на сделките и брой опаковки на лекарствени продукти, консумативи и лечебни храни, получаваш отговор - "представлява търговска тайна и нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци". Същото е и ако искаш да научиш кои са фирмите, с които работи Държавният резерв. Или при какви условия Министерството на държавната администрация е сключило договор с "Майкрософт". Или кметовете и общинските съвети за параметрите на концесионите договори, примерно за боклука. Тайна са и детайлите от обществени поръчки за милиони, които провеждат различните ведомства.

И всичко това става само защото законодателят е



дал възможния параван в действащия закон



за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Там в чл.17 е записано, че достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти /разбирай държавните и общински органи, институции/, е свободен. Веднага обаче следва втора алинея, в която е разпоредено: "Информацията по ал. 1 (до която достъпът е напълно свободен), която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне".

Сега депутатите са на път да разрешат информацията да се дава при надделяващ обществен интерес. Идеята трябва да се адмирира, но и да се редактира. Защото в закона няма определение за надделяващ обществен интерес. Според единия проект такъв интерес има, "когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт и корупция и повишаване на прозрачността и отчетността на държавните и общинските субекти". Другият проект пък просто посочва, че не може да са тайна цената, изпълнителите, сроковете, доставчиците по договора. И в двата случая обаче има неяснота. Затова е най-добре да се запише, че надделяващ обществен интерес има винаги когато става дума за изразходване на държавни средства или когато има разпореждане с държавна собственост - концесия, договор за продажба или наем, обществена поръчка, приватизация, всичко.

Защото може да има търговска тайна между компании за безалкохолни напитки, между фирми за оръжие и т.н., но



не и когато от бюджета се дават милиони и милиарди,



или когато малцина чиновници се разпореждат с общинско или държавно имущество за още толкова пари. Тук тайната е предпоставка за корупция.

Има и още един детайл, който задължително трябва да се уточни - че промяната ще действа със задна дата и ще засегне всички договори, сключвани от държавата и общините в минали години. За да може да има достъп до всички съмнителни сделки досега. Иначе безобразията ще си останат невидени и ненаказани.