От векове историците спорят какво движи историята - Велики мъже (и жени), природни сили, които огъват събития и системи според волята си, или могъщи обективни сили (комунизъм, капитализъм, глобализация), които превръщат дори и най-силните от нас в сламена кошница, носена от течението на голямата река. На Световния икономически форум в Давос няма сесия, свързана с този диспут. Но поне по отношение на финансите и бизнеса консенсусът изглежда е налице: успехът е дело на Велики мъже и жени, докато провалите могат да бъдат приписани на системата.

Форумът в Давос винаги е бил мястото, на което се събират Великите. Това си личи и от мотото на тазгодишния форум: "Очертаване на света след кризата". Хората, които се появяват там - лидери, учени, предприемачи, музиканти и преди всичко бизнес лидери, са доказали способността си да се вписват в историята. В противен случай нямаше да бъдат поканени. Въпреки това в множеството дискусии, проведени на форума във връзка с глобалната финансова криза, въпросът за човешкия фактор остана настрана.

На дебат на CNBC групи от 10 до 12 души обсъждаха 3 въпроса: коя политика се провали, кой регулаторен провал доведе до най-сериозен срив в системата и кой пазарен неуспех се оказа най-вреден. Отговорите бяха очевидни: лошата регулация на сенчестата банкова система, подценяването на риска, неуспехът на бизнес моделите. Но много малко бе казано за хората, които създадоха и защитаваха тези системи и модели и които подценяваха риска. В един момент някой се изправи и каза: "Любопитно е, че никой не е виновен. В производството например, ако правиш токсични продукти, които вредят на хората, си носиш последствията. Политиците трябва ясно да дадат да се разбере, че ще има сериозни последствия за това поведение". Бурни овации!

Въпреки това, ако оставим настрана споменаването на Алън Грийнспан и Робърт Рубин, бившият финансов министър, който стана шеф в Ситигруп, почти не се говореше за индивидуални играчи, които носят отговорност.

На една вечеря, събрала светила, които чуха блестящи изложения от икономиста Даниел Канеман (блестящ и чаровен), историка Найъл Фъргюсън (блестящ и чаровен) и автора на "Черния лебед" Насим Никълъс Талеб (блестящ и нарцистичен), бяха обсъдени драматичните събития от средата на септември 2008 г. Дискусията бе "оф дъ рекърд", но Талеб помоли журналистите да го цитират. Той не посочи имена, но каза гадни неща за борсовите търговци и ликуваше от краха на "Леман Брадърс".

Отвъд това разговорът бе посветен на системите, които не работят, и на безименните им раболепни слуги, за моделите и за пазара. А на обяд, затвърждаващ трансформиращата мощ на индивида (в който Велики мъже като Бил Гейтс, серийния предприемач Ричард Брансън, нобеловия лауреат Мохамед Юнус, баща на микрокредитирането, говориха за филантропия и капитализъм), Гейтс се запъна, когато бе попитан за провалите. "Имахме някои остри дисбаланси, които доведоха до това, че когато хората в крайна сметка провериха печалбата върху спестяванията си, се получи ефектът на удара ", смутолеви той, преди да спомене Кейнс и Сорос. "Не мисля, че ще можем да открием виновника, да го посочим с пръст и да кажем: Аха, ето той го направи".

Отхвърлянето на човешкото действие е ирония, но можеше да се предвиди. Точно както финансовите пазари в САЩ приватизират печалбите и социализират загубите, Давос и други подобни конференции приватизират успеха (приписвайки го на индивидите) и социализират провалите (като обвиняват за тях сериозните системни проблеми).

Предпочитаната стратегия в Давос е проста - да се игнорира неуспехът. В крайна сметка не провалите редят дневния ред. Не и на това място. Ако се провалиш, не те канят и не се показваш. Това обяснява защо не видях нито един икономист или официален представител, свързан с администрацията на Буш, и защо толкова малко американски банкери се появиха в Давос тази година. В края на кариерата си в "Мерил Линч" достойнството на изпълнителния й директор Джон Тейн бе накърнено най-тежко, когато от "Банк ъф Америка" му казаха, че няма да е добра идея да участва в Давос. Единственото по-лошо от това да те атакуват е, когато те пренебрегват. Значи вече нямаш значение. Дори не си струва да те споменават. Както казва основателят на Световния икономически форум Клаус Шваб "Давос, не е място за "бивши".

В крайна сметка "обвинете системата" ще подкопае духа на Давос. Идеята, че големи сили - евтини пари, ликвидност, подценен риск, несъстоятелни пазари, са отговорни за успеха или неуспеха е обида за Човека от Давос, който е убеден, че е забележителен заради заслугите и усърдната си работа.