Дарът да виждаш в бъдещето не носи щастие на притежателя си, но впечатлява. Поради естеството на занятията си по едно време бях почнал да колекционирам дву-, три- и четиристишия от поети, видели приживе смъртта си...

На голяма част от тях изглежда е дадено да надзърнат в тези тайни, защо - не знам.

И не ще си умра в кревата

пред нотариус, лекар и поп.

Дупка някоя непозната

ще ми е буренясал гроб. *

Така казва за себе си известният руски поет Николай Гумильов. Няколко години след това е разстрелян от болшевиките за участие в контрареволюционен заговор. Едва ли е имал тъкмо тях предвид, но написаното е доста категорично.

Известният перуански модернист Сезар Вайехо също пророкува смъртта си със стъписваща конкретност. В "Черен камък върху бял" заявява:

"В четвъртък ще умра, в Париж, един дъждовен ден..."

За Париж познава. И за четвъртък. Не познава за дъжда - умира през слънчево априлско утро.

Давал съм пример с нашия Владимир Башев, с известното му:

Ще умра на път, летейки

в бели, гибелни мъгли -

без упойки, без жалейки,

без останки, без следи...

Той все пак има предвид самолетна катастрофа; умира в автомобилна такава... Съвпаденията не са 100% - дори при Ванга.

Преди месец и нещо пътувах до Москва, там се срещнах с мои приятели от т. нар. "Орден на куртоазните маниеристи", седнахме в ЦДЛ, Великият магистър Степанцов заръча уиски... Константин Григорьев извади своята нова книга "Мой океан фантазии", надписа я трогателно и ми я подаде. "Че нали скоро издаде?" - зачудих се.

- Тази книга е подарък от майка ми - призна той. - Тя спечели някаква премия и ми даде пари да я издам.

Направих му комплимент, че той изглежда много добре. Константин, преди склонен към известно закръгляне, сега имаше изненадващо атлетичен вид, движеше се леко и ловко. Беше на 40. Каза, че спортува и се чувства чудесно. Задърпаха ме да ходим на някакъв як купон, на "Манежа", което отклоних трудно, но категорично - бях настинал и се прибрах в хотела.

С велико изумление узнах, че две седмици след това Константин умрял внезапно, на път към голям рецитал на Ордена, посветен на 20-годишнината от създаването му. Влязъл в подлез и не излязъл, там "сърцето му спряло", както обясни Степанцов.

Останалите не отмениха рецитала. Те пишат ужасно весели неща.

Едва ли са правили по-ужасно весел рецитал досега...

Както и да е. Разтърсен от новината, измъкнах книжката от един куп вкъщи. Отворих я по средата. Там прочетох:

Я представи си, че остава ти година

само живот. Какво ще правиш? Пиене, съвокупления?

Ще се превърнеш в маниак, в убиец и гадина?

Деца ще раждаш, на рода си продължение?

А може бизнеса, съвсем ненужен, да стопираш

и само най-приятното оттук насетне да избираш.

О, колко най-излишни грижи биха си заминали!

Не, представи си само, че остава ти година.

Ти мислиш, че са повече? Защо?

Не те разбирам.**



Не знам кога го е писал, но настръхнах. Сбогом, Константине.

Човек трябва да внимава какво пише за себе си, защото се сбъдва, твърдеше Ахматова. Сбъдва се главно лошото, бих добавил.

Човек трябва да внимава и какво говори, и какво снима.

След няколко стотици апокалиптични кинопродукции, в които земетресения, ядрени атаки, терористични удари, космически пришълци и чудовищни зарази съсипват земята, дочакахме реално цунами, реално срутване на Световния търговски център...

Да не говорим колко филми изгледахме, в които градовете са опустели, колите са ръждясали и обърнати, сградите са с избити врати и прозорци, а по улиците щъкат банди от дегенерати...

На форума в Давос тези дни се поупражняваха в апокалиптична сценаристика. Според милиардера Стив Шварцман, съосновател на големия инвестиционен фонд "Блекстоун", за последните месеци е било разрушено 40% от световното богатство.

Путин каза, че настоящата криза прилича на "идеалната буря" - когато природната стихия се концентрира в една точка и многократно увеличава силата си.

Нашият математик професор М. Константинов онзи ден напрогнозира не само криза около изборите ни, а и нещо доста по-неприятно - скорошни войни за суровини, за храна...

Тези прорицатели обичат морските аналогии. "Всички се оказахме в една лодка", добави Путин в Давос, а повечето не "искали да забележат надигащата се вълна."

На мен, явно със самосъхранителни цели, ми се дощя да погледна не напред, а назад, към седем хилядолетия.

Ако се вярва на океанолозите Райан, Питман, Димитров, то Черно море е било сладководно езеро в по-малки размери от днешните, с вода около 150 метра по-ниска от днес. Някъде около 5600 г. преди новата ера го залели солени океански води, следствие на катаклизъм. Поне 300 дни нещо като 200 ниагарски водопада се изливали през разломената Сакар планина. Привичните пейзажи изчезвали. Водата напълзявала сушата с по неколкостотин метра на ден.

И в шумерския, и в асировавилонския вариант на потопа вероятно става дума тъкмо за местата край Черно море.

Мнозина се издавили, други катерели запъхтени околните хълмове, които бързо ставали острови.

Какво ли си е мислил нещастникът, вкопчен в последното дърво на изчезващ под вълните остров? Че дотогава погрешно е вярвал кое е поклатимо и кое - непоклатимо? Примерно, поклатими - дърветата, камъните, дуварът, комшията, баща му, майка му, дивечът, младостта... Непоклатими - небето, боговете, бреговете на Голямата вода...

Световната банка, либералният капитализъм, демокрацията, здравият разум...

----

*,** (Преводът мой, Б. Л.)