Какво става с полицията? Знаехме, че не работи. Знаехме, че взема подкупи. И с далавери се занимава. Но това, което не влизаше досега в масовата обществена представа, е, че полицията е озлобена и жестока.

Разпръскването на протеста на 14 януари и смъртта на двама арестанти върнаха темата за полицейско насилие в България. Причината за тази бруталност очевидно не е една. Може би трябва да се тръгне от подбора и подготовката на кадрите, условията на труд и заплащането и да се стигне до плътната завеса за това, което се случва в тази система.

Но на първо място, ръководството на



МВР трябва да си признае, че има проблем



А то отрича всеки намек, че пазителите на реда незаконно употребяват сила и превишават властта си. Вътрешният министър Михаил Миков обяви, че по време на протестите на 14 януари МВР е проявило "дозирана сила" спрямо гражданите. Той не прие да се говори за насилие и поиска доказателства за обвиненията на родители, че децата им без основание са бити в джипките и РПУ-тата. По примера на предшественика си Петков, Миков дори апелира да се търси отговорност от хората, които клеветят служителите му. После министърът определи като нещастен случай смъртта на 60-годишния Методи Маринов в Четвърто РПУ и отхвърли твърденията, че му е отказана лекарска помощ. МВР дори обяви, че човекът бил подписал декларация за отказ от лекар и на всичко отгоре не си носел хапчетата за сърце. И може би всичко щеше да се забрави, ако не се стигна до мистериозната смърт на втори арестант - 29-годишният Пламен Куцаров издъхна в кола на антимафиотите, които го подозирали за отвличане. Миков бе принуден да нареди проверка, отстрани няколко началници, но пак не говори за вина: "Това, че в последно време много хора са умрели в ръцете на полицаите, е внушение", заключи юристът. Така или иначе, след 10-дневна проверка МВР вчера съобщи, че образува 8 дисциплинарни производства срещу полицаи, участвали в ареста на Куцаров.



Докъде ще стигнат разследванията?



Трябва да бъдем доста скептични, защото за убийството на Чората нямаше да има присъди, изобщо нямаше да се говори за убийство, ако чичо му не беше консултант на ДПС. Роднините на Куцара не могат да се похвалят с такива протекции.

Че МВР не желае да говори за полицейската агресия личи и от кадровите решения, които пресцентърът огласява. През 2008 г. не е публикувана нито една информация за дисциплинарно производство, свързано с полицейско насилие. Уволненията са предимно за служители, които поддържат близки контакти с бандити, искат и приемат подкупи, шофират и катастрофират пияни, заплашват и отвличат хора, дори участват в застрахователни и имотни измами. Принципно се демонстрира нетърпимост към престъпниците в МВР, но излиза, че насилието над задържаните не е престъпление.

Не е така обаче според анализите на Военно-апелативния съд. Според последните три годишни доклада на съда полицаите най-често са осъждани точно за полицейско насилие. При това въпреки известното подобрение преди две години тенденцията се влошава. През 2005 г. осъдените са 35, през 2006 г. - 21, а през 2007 г. - 31. Съдът открива субективни причини за това поведение: "занижено правосъзнание, нисък праг на емоционална дразнимост и волева устойчивост, неуважително отношение към живота и здравето, телесната неприкосновеност на гражданите, чувство за безнаказаност и безотговорност, стремеж да се наложи по недопустим начин воля, желание да се разкрият престъпления, като неправомерно се използва сила върху уличени лица, обвиняеми и свидетели".

Сред обективните фактори, които допълнително спомагат за проявите на полицейска бруталност, военните магистрати сочат "неправилния кадрови подбор, обучение и възпитание на служителите, слабата правна подготовка, непознаване на законовите изисквания и правомощията на служителите за употреба на помощни средства и огнестрелно оръжие, продължаващата порочна практика при отчитане резултатите от работата на оперативно-издирвателните и охранителните служби при разкриване на престъпления без насрещна проверка и контрол от страна на прокуратурата". Това са все неща, които никой от ръководството на МВР досега не е коментирал.



Употребата на свръхсила



се приема от униформените като начин на работа. Някъде между теорията и практиката, нищо че формално никой не ги учи на това.

"Проблемът не е дискусионен, уреден е достатъчно ясно със Закона за МВР. Има и много подробна инструкция, която описва всички процедури при задържането, както и основанията за него", обясни пред "Сега" преподавателят по полицейско право в Академията на МВР гл. ас. Момчил Давидов. Според него униформените нямат никакъв интерес да използват сила, особено след задържането, когато това вече е забранено от закона. Преди това би могло да се наложи, ако има съпротива. Но в килията такава възможност вече няма.

"Интересът на МВР и на конкретния служител е да спазва буквата на закона. Само в този случай той е защитен. Аз съм убеден, че това трябва да бъде разбиране на цялата система", добави Давидов.

"Събитията от последните седмици показват преди всичко липсата на адекватна подготовка на полицаите. Показват и едно толериране на полицейското насилие от страна както на ръководството на МВР, така и на разследващите органи", смята адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права. Според него този проблем остава нерешен почти 20 години след падането на тоталитарния режим заради професионалния манталитет на полицията, "в който



няма и следа от уважение към човешките права



и достойнство". Запазването на статуквото допълнително се подпомага и от работата на военните прокурори, които до края на м.г. единствени имаха правомощия да разследват полицейските своеволия. "Има поне 10-12 дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, по които той констатира, от една страна, системна свръхупотреба на сила, от друга - имитация на разследване. Дори в някои от мотивите си съдът в прав текст заявява, че подобни разследвания по-скоро прикриват следите на извършителите, отколкото да ги разследват и наказват", смята Екимджиев.

Бившият шеф на Института по психология към МВР Бойко Ганчевски обаче открива и друго обяснение за стаената в пазителите на реда агресия, която се излива и върху случайни граждани. Според него спешно трябва да се положат грижи за емоционалното състояние на полицаите, което непрекъснато се влошава заради спецификата на работата им.

"Според изследване от м.г. 47% от състава на МВР имат посттравматично стресово разтройство, което е критично състояние и допълнително спомага за прояви на агресия. Освен това, когато полицаите са под натиск от своите началници в РПУ-тата, в някои случаи и от съда и прокуратурата това задължително избива на улицата срещу граждани, които дори не са нарушители", казва Ганчевски. Според него сериозен фактор за неадекватното поведение на някои униформени са и трупаните с години проблеми с материалното осигуряване и заплащането им, които допълнително ги демотивират.

"Условията на труд в полицията не са добри, но те са такива и за много други бюджетни служители. Например учителите, социалните и здравните работници. Това не може да бъде извинение за полицейското насилие", коментира шефът на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. БХК от години провежда анкети сред задържаните в родните арести и изготвя ежемесечни доклади за начина на работа в РПУ-тата. "Последната ни оценка през декември м.г. показа едно завишение на оплакванията от незаконна употреба на сила от страна на полицията. От 3-4 години има застой и подобрение не се наблюдава, а нивото на оплаквания остава високо", уточни Кънев. По думите му единственият спад на сигналите за насилие в арестите е отчетен между 2001 и 2004 г.

"Причината е, че българската полиция е



една от най-безконтролните институции



в нашето общество от гледна точка на европейските стандарти. Никакъв външен контрол на тяхната дейност не съществува на практика. Прокуратурата не го упражнява", твърди шефът на БХК.

За запазването на тази ситуация помага и фактът, че полицейските началници почти никога не стават обект на прокурорско разследване. В същото време редовите служители на МВР винаги обясняват твърде агресивните си действия с нареждания "отгоре". По данни на Военно-апелативния съд от осъдените през 2007 г. пазители на реда 211 са от изпълнителския персонал (бившия сержантски състав), а едва 21 са били на ръководни позиции (бившите офицери).

Друг сериозен проблем, който законово е уреден още в началото на 90-те години, но на практика все още търпи много критики е спазването на конституционното право на обвиняемите за адвокатска защита от момента на задържането им. "От години съществува практика адвокати да не бъдат допускани в РПУ-тата по различни причини. Най-често не се дава никакво обяснение или се използва този параграф 22 да не се допуска адвокат, защото нямал пълномощно. Нали, за да има пълномощно, той трябва да се срещне с клиента си в ареста?!", пита Екимджиев.

Според Момчил Давидов обаче подобни действия нямат никаква логика, защото отказът на адвокат е най-лесният начин едно разследване да бъде компрометирано. "Няма абсолютно никаква причина полицаят да спира адвоката, това не е в негов интерес. Напротив - в интерес на институцията е адвокатът да се срещне със задържания, именно за да не се използва този повод за удар срещу полицията", обяснява преподавателят. Въпреки това институтът "Отворено общество" констатира в доклада си "Гражданско наблюдение в полицията юни 2007 г. - август 2008 г.", че голяма част от служителите на МВР "са убедени, че за 24 часа няма смисъл да се вика дежурен адвокат".

Очевидно МВР изпитва сериозни затруднения да вмени на служителите си правилата, които целят спазването на човешките права. Според специалисти проблемът се корени в остарялата система, която въпреки смяната на поколенията и съществуващото законодателство продължава да възпитава униформените в силови методи на работа. От друга страна, липсата на достатъчно присъди създава чувство на безнаказаност сред полицаите. Щом дори и тежките наказания - общо 82 години затвор, за подсъдимите по делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората не успяха да стреснат полицаите.