През пролетта на 2003 г. лидерът на БСП Сергей Станишев лично водеше протестните шествия срещу войната в Ирак. |
Приключването на мисията ни в Ирак малко преди Коледа м.г. дойде като по поръчка на Станишев. Години преди това той предизборно беше обещал да изтегли контингента ни от страната на Садам Хюсеин, тъй като според червения елит в тази война страната ни не трябвало да взима отношение. По-късно Станишев приемаше с удоволствие и радост в кабинета си президента на САЩ Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс. От тези срещи течеше задоволство, че сме рамо до рамо на бойното поле. Но дойде време, когато иракското правителство пожела ние да напуснем страната им, а САЩ отказаха да ни осъществяват логистиката там.
На летище София премиерът Станишев посрещна с широка усмивка последната рота от 150 бойци. Равносметката на премиера беше проста, но убийствена - преди неговото управление в Ирак загинаха 13 души, а по време на мандата му - нито един. Математиката е точна наука и с нея спор няма. Защо обаче един премиер може да бъде доволен от такава равносметка? Доволството идва от приближаващите избори. По този начин Станишев се извинява на симпатизантите на БСП, че може да не е изтеглил войската, но пък е запазил живота на бойците.
Развит социалистически популизъм...
Интересен факт е, че след поредицата трагични инциденти в Кербала и Дивания лидерът на БСП Станишев настояваше от парламентарната трибуна да бъде създаден оперативен команден център с междуведомствен състав за оценка, анализ и ръководство на българските военни мисии по света. След това оглави ръководството на страната, но не създаде такъв център.
В момента решението за участие на армията ни в бъдещи мисии зад граница може да се каже, че се взимат еднолично от премиера. Цивилни и военни експерти може да дават своите предложения и оценки, но премиерът сам решава. Последното адекватно решение на правителството бе увеличаването на контингента ни в Афганистан с още 200 души през 2007 година. Това дойде след невероятен натиск от страна на партньорите ни в НАТО и след като бяхме намалили участието си в Ирак - от батальон на рота.
Сега имаме идентична ситуация. От Брюксел и Монс настояват отново да анализираме дали не може да дадем повече бойци или техника за Афганистан. Правителството обаче твърдо отказва да мисли за разширяване на тази мисия. МС отказа да мисли и варианти за осъществяване на военно-граждански проекти в Ирак. За там имаше много предложения да участваме във възстановяването на страната със строителни бригади, които се охраняват от наши военни. А именно това е начин наши фирми лека-полека да си възвърнат пазарите в страната на Садам.
Освен мисиите Станишев замразява и проектите
за модернизация на армията. Те са още по-болезнени и дразнещи за червения електорат, тъй като става въпрос за много милиони. Така например прословутата сделка за закупуване на френски корвети просто няма да се осъществи. Поне до лятото няма да има подписан договор - нито предварителен, нито окончателен. Френската компания ''Армарис'', от която България обеща да закупи две супермодерни корвети тип Gowind 200, изненадващо увеличи в края на 2008 г. цената на машините с близо 80 млн. евро. През 2005 г., когато бе обявен конкурсът за придобиване на многоцелева корвета, фирмата предлагаше четири машини за 740 млн. евро. След това при две машини цената стана около 450 млн. евро. Втората класирана фирма - германската "Люрсен", пък усети накъде отиват нещата и направи предложение на правителството чрез вестникарски реклами за по-изгодна сделка. Проектите за придобиване на многоцелеви изтребител и комуникационно-информационна система за армията също няма да се случат. Няма предвидени средства, но няма и желание да се подписват предварителни договори.
До изборите Станишев ще подкрепя единствено социалната програма на Министерството на отбраната. А тя включва продажба на военни имоти и купуване на жилища за кадровите военни. Освен това премиерът ще бъде канен да разглежда базите, в които почиват армейците, както и да види как се грижат за децата им в нови и лъскави детски градини. Неща, които са далеч по приемливи за червения електорат...