Българските политици обичат да казват, че могат да носят отговорност. Обикновено така научаваме, че поредният провален управник няма намерение да си подаде оставката. Или пък, че е излъгал предизборно и се коалира с довчерашния си опонент.

Но отговорността засяга не само минали или настоящи лични действия. Тя изисква и смелост да се отстояват непопулярни решения, за които съответният политик може да понесе пасиви, но са в полза на обществото. Политиците трябва да виждат два-три хода напред и да имат куража да отстояват това, за което общественото мнение е сляпо.



Иначе от тях просто няма нужда



Точно в обратното непрекъснато ни убеждават българските политици. Свили са се - досущ като в песента на Васко Кръпката - като досадни храсталаци и ги е страх да изправят ръст срещу бурите. Това не означава, че следват безогледно мнението на хората, напротив - често, водени от користен интерес, го пренебрегват, в което е една от трагедиите на България. Но има много случаи, в които са длъжни да заявяват позиция на цената на личния си рейтинг, а не го правят.

Премиерът Станишев, например, добре разбира вредата, която носи новата истерия около АЕЦ "Козлодуй". Но го е страх категорично да заяви мнение, защото това означава да се изправи срещу половин България и най-вече срещу собствения си електорат. И Станишев мънка обидно за поста, който заема: ама да преценим, да не дразним ЕС, да пресметнем....

Като голям европейски приятел и Бойко Борисов със сигурност трябва да е пресметнал, че тази работа с реакторите няма как да стане и дискусията носи най-вече негативи. Но и за него явно народната любов е по-важна от отговорностите му на генерал на народа. И вместо като разумен човек да признае безполезността на каузата, реши да яхне вълната на манипулацията.

Специално Борисов



с неизлечимата си потребност да се харесва



вероятно отдавна е притеснил психолозите. Но вече трябва да разтревожи и съпартийците му, тъй като заради нея току-виж изпуснали властта, която по дефиниция уж трябва да вземат. Просто не може на всички да се харесаш и ако търсиш постоянно любов, ще си навлечеш омраза. Покрай екшъна на 14 януари малко встрани остана фактът, че Борисов бе изправен пред важен избор - да подкрепи невинно битите граждани или полицията. В единия случай означаваше да си навлече гнева на мирно протестиращите хора, на които разчита да го припознаят като алтернатива, а в другия - да настрои срещу себе си бившите си колеги. Борисов го достраша да не обиди някого, замълча, залегна пред бурята, награждавайки се със странен отпуск в същия ден.

Борисов мълчи и за полицейското насилие в арестите, дума не обелва и за следенето в интернет, което МВР готви. Ако е смел и има стратегическа визия, отдавна да е предложил решения поне по втория казус. Но защо да го прави - нали това означава да бъде намразен от полицаите, а любовта на блогърите е несигурна. Виж, таксиджиите са друга работа - той винаги е един от тях, особено когато врагът им е неопределен и няма с кого да го скарат.

Открай време пък



НДСВ има претенциите да е отговорната партия,



която смело отстоява и непопулярни позиции. Сега донякъде това е така по въпроса за ядрената централа. Но и царистите популистки и предизборно спекулират с бъдещето на тройната коалиция. Не само НДСВ, а всеки нормален, отговорен и разумен политик - дори и опозиционен, високо трябва да каже, че тази коалиция трябва да си доизбута мандата. Не защото е хубава, кадърна или честна, а за да няма впоследствие алиби, че някой й е попречил да си свърши работата.

Вероятно това повсеместно скатаване и ослушване е провокирано и от задаващите се вотове. Но не само. Здравословно приклякване, примесено с болестна недалновидност, българските политици са проявявали и в извън изборно време. Властта се изненада от инфлацията след влизането ни в ЕС. Заедно с опозицията страхотно се изненада и от финансовата криза, а и газовата показа, че с малки изключения всички не са в час. Но къде бяха управляващите, а и всичките ни опозиционни проевропейски партии, за да предупредят честно за проблемите, които неминуемо настъпват след влизането на всяка страна в ЕС? Къде бяха десните радетели на либерализма, които навреме да призоват бизнеса към скромност, защото не може постоянно да преуспява на кредит? Нямаше ги. Практиката оборваше наизустената от тях теория, но те нямаха нито прозорливостта, нито смелостта да разсънят обществото за предстоящите рискове.



Но проблемът надхвърля кръга на политиците



За да има стратегическо мислене и смелост да се тръгне срещу вятъра, трябва не просто гражданско общество, а и интелектуален елит с традиции, който да ги излъчва и контролира. Ако не политиците, то поне той трябва да бъде дървото, което стърчи срещу бурите. Но и него го няма.