|
| Пламен Димитров |
- Г-н Димитров, с кои от предложенията за стимулиране на бизнеса да запази работни места се съгласихте?
- Важно е, че постигнахме съгласие върху тези 120 лв. да не се внасят осигуровки. Невнасянето на данъци и осигуровки води до намаляването на съответните права на работника. Но в края на краищата 120 лв. за три месеца не са чак толкова голяма сума, която може да повлияе на коефициентите за пенсия. Затова решихме да преглътнем това, макар да има известно ощетяване. Важно е и това, че ако работодателят намали работното време на служителя си, той няма да има право да изисква от него да полага извънреден труд, както и да увеличава нормите на заработка на работниците. Парите освен това ще отиват директно при служителя, а не при неговия шеф.
Първоначално бе предложено да има поне 1 месец, през който е въведено непълно работно време, за да може работодателят да кандидатства. Ние сметнахме това за доста нелогично, тъй като, ако той е бил в продължение на 1 месец на непълно работно време, то тогава очевидно е изпаднал в лошо състояние. Затова се прие да няма такъв срок. Мярката освен това ще се прилага със задна дата - от 1 януари. Условието е обаче да е издадена заповед за намалено работно време за поне 2 месеца напред на поне 5% от служителите.
- Разбрахте се и по въпроса за фирмите, които са нарушавали трудовото законодателство?
- Към критериите ние добавихме по-голяма строгост към работодателите - не само да нямат публични задължения към фиска, но да нямат и нарушения, които касаят работници. Прави са обаче работодателите, че фирмите без никакви нарушения са малко. Затова след дискусии с тях приехме компромисен вариант - от мярката да не могат да се възползват само фирми, които не са допускали на територията си трудови инспектори. Другото ни предложение, което обаче не бе прието, беше по мярката да имат приоритет тези работодатели, при които има сключен колективен трудов договор.
Не се прие и идеята ни тези 120 лв. да бъдат диференцирани спрямо часовете, които се намаляват. Остана първоначалният вариант, според който е възможно да кандидатства само работодател, който намалява с 1/2 работното време, т.е от 8 на 4 часа. Нашият мотив беше, че технологично на работодателя може да му се наложи да мине на 6 ч., а не на 4 ч. Идеята ни бе той да може да намалява часовете в зависимост от нуждите му, за да не е задължен да ощетява работника. И тези 120 лв. да бъдат пропорционални на часовете, които са намалени, т.е. при намалено работно време наполовина работникът да получава 120 лв. Ако е намалено на 6 часа - 60 лв., на 7 часа - 30 лв. и на 5 часа - 90 лв. Искахме всеки час да струва 30 лв., като това дава по-голяма гъвкавост на работодателя и не ощетява работника, защото всеки намален час му намалява заплатата.
- Лесно ли се прие идеята ви фирма, която се е възползвала от помощта, да не може да прави въобще съкращения на служители?
- Иначе нямаше да има никаква логика. В края на краищата този работодател трябва да има някакъв ангажимент. Целта на държавната мярка е да запази заетостта, т.е. съответната фирма не трябва да съкращава никого. Той е намалил работното време, за да запази хората, и по този начин получавайки пари от бюджета, т.е. от всички данъкоплатци, си е запазил всички работници. И казваме: "Поне още 3 месеца да не ги уволнява". Ние не го караме още 5 г. да запази същата численост на персонала. Не мисля, че това е непосилно и невъзможно.
СПОР
Бонусите за кризата са твърде малки, за да окажат ефект
Парите не трябва да се облагат с данъци и осигуровки, казва Димитър БРАНКОВ, вицепрезидент на Българската стопанска камара
- Г-н Бранков, кои фирми трябва да бъдат подпомогнати от държавата заради кризата?
- Първо, трябва да има разпределение на средствата по засегнати региони със съответните лимити. Второ, тази мярка трябва да може да се преразглежда на всеки 3 месеца. Представете си, че към нея няма интерес? Но ако пък има силен интерес, трябва да има възможност към нея да се прехвърлят средства от други мерки, парите по които са неоползотворени. Във връзка с това вече се предприемат промени в закона за насърчаване на заетостта. Трето, много е важен характерът на средствата, които ще постъпят при работодателя - дали ще е субсидия, обезщетение или държавна помощ. Ние предлагахме да се възприеме терминът "обезщетение за неотработено време" - така парите ще се насочат директно към работника и няма да влязат във финансовия отчет на предприятието, т.е. няма да бъдат облагани с данъци и осигуровки. Прие се обаче терминът "компенсация" и все още не е ясно дали ще се начисляват данъци и социални осигуровки. Предстои да уточним това със социалното министерство.
- Одобрявате ли предложението обезщетения да има, ако поне 5% от заетите във фирмата работят на намалено работно време?
- Действително това трябва да е критерий, но той да не бъде числово фиксиран. Защото всякакви числови стойности при едни относително малко средства връзват ръцете на бюрата по труда и на съветите за тристранно сътрудничество към тях да направят оценка. Считаме, че когато всички заявки бъдат разгледани, ще може относително обективно да се прецени кои от тях да бъдат удовлетворени.
- Как възприемате премахването на забраната от мярката да се възползват само по-малките фирми с персонал от 10 до 500 души?
- Сигурно има големи предприятия с над 500 души, които също биха желали да ползват мярката. Но ако тя важи и за тях, тогава ще се окаже, че много малка част от фирмите ще могат да се възползват. Т.е. ние поддържахме текста "до 500 души". А условието "от 10 души нагоре" подлежеше на спор, защото не бива да ограничаваме малките предприятия.
- Синдикатите обаче не искаха пари да се дават на фирми, нарушавали трудовото законодателство.
- Това е много амбициозно, но в практиката почти няма проверка, дори при изрядни работодатели, която да не установи някои, дори дребни нарушения. И смятам, че ако се беше въвело това предложение, щяха да пострадат именно членовете на синдикатите. Представете си, че някой е без каска на обекта, за което, да речем, е издадена глоба за лицето и санкция за работодателя. Ако за такива неща, които са важни сами по себе си, фирмата не може да получи обезщетение, това няма да бъде в ничия полза. Прие се компромисният вариант фирмите да не са отказвали достъп на трудови инспектори при проверка.
- Защо не приемате предложението шеф, който е наел хора по тази мярка, да няма право да уволнява работниците си?
- Ситуацията е много динамична, променя се ежедневно и може да се окаже, че предварително поетите ангажименти не могат да бъдат изпълнени. Представете си, че има рухване на цели сектори и пазари на глобално ниво, отказ на поръчки, както имаме в някои сектори - например поръчки, които са авансирани с някаква сума, се отказват, хората предпочитат да платят неустойка. Смятам, че това по-скоро ще действа възпиращо. За забраната пък държавни предприятия да се възползват от мярката има известна логика, но вътре в текста са записани и публични компании, срещу което възразяваме - това значи да се игнорират всички фирми, листвани на борсата.
- Смятате ли, че от мярката ще има ефект?
- Размерът на средствата е малък - 360 лв. за един зает. Това не е мярка, която ще реши проблема на работодателя или на работника. Но пък от някои от браншовите организации в БСК вече беше проявен интерес - от хранително-вкусовата и електротехническата промишленост например. За съжаление, чуваме доста лоши новини в отделните сектори за съкращаване на заетите в пограничните райони, което е странно, но се случва.
- Първо, трябва да има разпределение на средствата по засегнати региони със съответните лимити. Второ, тази мярка трябва да може да се преразглежда на всеки 3 месеца. Представете си, че към нея няма интерес? Но ако пък има силен интерес, трябва да има възможност към нея да се прехвърлят средства от други мерки, парите по които са неоползотворени. Във връзка с това вече се предприемат промени в закона за насърчаване на заетостта. Трето, много е важен характерът на средствата, които ще постъпят при работодателя - дали ще е субсидия, обезщетение или държавна помощ. Ние предлагахме да се възприеме терминът "обезщетение за неотработено време" - така парите ще се насочат директно към работника и няма да влязат във финансовия отчет на предприятието, т.е. няма да бъдат облагани с данъци и осигуровки. Прие се обаче терминът "компенсация" и все още не е ясно дали ще се начисляват данъци и социални осигуровки. Предстои да уточним това със социалното министерство.
- Одобрявате ли предложението обезщетения да има, ако поне 5% от заетите във фирмата работят на намалено работно време?
- Действително това трябва да е критерий, но той да не бъде числово фиксиран. Защото всякакви числови стойности при едни относително малко средства връзват ръцете на бюрата по труда и на съветите за тристранно сътрудничество към тях да направят оценка. Считаме, че когато всички заявки бъдат разгледани, ще може относително обективно да се прецени кои от тях да бъдат удовлетворени.
- Как възприемате премахването на забраната от мярката да се възползват само по-малките фирми с персонал от 10 до 500 души?
- Сигурно има големи предприятия с над 500 души, които също биха желали да ползват мярката. Но ако тя важи и за тях, тогава ще се окаже, че много малка част от фирмите ще могат да се възползват. Т.е. ние поддържахме текста "до 500 души". А условието "от 10 души нагоре" подлежеше на спор, защото не бива да ограничаваме малките предприятия.
- Синдикатите обаче не искаха пари да се дават на фирми, нарушавали трудовото законодателство.
- Това е много амбициозно, но в практиката почти няма проверка, дори при изрядни работодатели, която да не установи някои, дори дребни нарушения. И смятам, че ако се беше въвело това предложение, щяха да пострадат именно членовете на синдикатите. Представете си, че някой е без каска на обекта, за което, да речем, е издадена глоба за лицето и санкция за работодателя. Ако за такива неща, които са важни сами по себе си, фирмата не може да получи обезщетение, това няма да бъде в ничия полза. Прие се компромисният вариант фирмите да не са отказвали достъп на трудови инспектори при проверка.
- Защо не приемате предложението шеф, който е наел хора по тази мярка, да няма право да уволнява работниците си?
- Ситуацията е много динамична, променя се ежедневно и може да се окаже, че предварително поетите ангажименти не могат да бъдат изпълнени. Представете си, че има рухване на цели сектори и пазари на глобално ниво, отказ на поръчки, както имаме в някои сектори - например поръчки, които са авансирани с някаква сума, се отказват, хората предпочитат да платят неустойка. Смятам, че това по-скоро ще действа възпиращо. За забраната пък държавни предприятия да се възползват от мярката има известна логика, но вътре в текста са записани и публични компании, срещу което възразяваме - това значи да се игнорират всички фирми, листвани на борсата.
- Смятате ли, че от мярката ще има ефект?
- Размерът на средствата е малък - 360 лв. за един зает. Това не е мярка, която ще реши проблема на работодателя или на работника. Но пък от някои от браншовите организации в БСК вече беше проявен интерес - от хранително-вкусовата и електротехническата промишленост например. За съжаление, чуваме доста лоши новини в отделните сектори за съкращаване на заетите в пограничните райони, което е странно, но се случва.
|
| Димитър Бранков |