Докъде може да стигне лицемерието на властта? Не само по време на избори, но и когато трябва да се хвърли прах в очите на Брюксел? Въпросът вече е риторичен, но всеки ден бива онагледен с драстични примери. Само през последната половин година управляващите два пъти обявиха "кръстоносен поход" срещу богаташите, които пазаруват скъпи имоти и коли, без да е ясно откъде са им парите. А през месец-два се анонсират грандиозни ремонти на закони, които ще напъхат в миша дупка данъчните измамници. Ефектът от подобни акции е нулев, но пък присъствието в медиите е осигурено.

Наскоро стартира поредната атака на ДАНС, прокуратурата, НАП и МВР срещу незаконно забогателите - ще се ровят делата на всички физически лица, които са купили имот над 500 000 лв. през м. г. В случая властта очевидно разчита на късата памет - и на обществото, и на Брюксел. Та нали само преди половин година тогавашният шеф на данъчните Мария Мургина обяви, че Националната агенция за приходите (НАП) започва проверки на всеки, който през последните години е придобил жилище за над 100 000 евро или автомобил над 80 000 евро. Целта беше да се види дали богаташите са декларирали доходите, с които са правили луксозните си покупки. Какви са плодовете на тази акция, не е ясно.

Впрочем самата НАП отдавна прави селекции на съмнително богати българи. По времето на Мургина бяха съставяни списъци на фолк звезди, футболни величия и други групи със завиден стандарт. От набелязаните 50 000 души бяха отсети 2000 по-неясни казуса, за които миналото лято приходната агенция започна ревизии. Резултатът от тях също е неизвестен.



Такива кампании са много удобни за властта,



защото помагат властта да отчете решимост за борба с престъпно забогателите, а в същото време могат да се разтягат във времето, тъй като материята е сложна, деликатна и обемна и иска много работа.

Последната хайка за милионери измамници обаче още от самото начало заприлича на лошо режисирана рекламна кампания. Оказа се, че липсва ясен алгоритъм на акцията. От прокуратурата например се оплакаха, че проверките няма как да се случат, защото службите по вписванията не разполагали с ценовите данни за имотите. После евроминистърът Гергана Паси уточни, че в акцията ще помагат общините, които имат информация, понеже събират от гражданите местните данъци за апартаменти, къщи и вили. Сетне се оказа, че успехът на мисията в началната й фаза зависи от нотариусите, които трябва да подадат имената на всички клиенти - купувачи, придобили недвижимост над 500 бона.

Докато власти и изпълнители уточняват функциите и ангажиментите си, срокът за приключване на проверките току-виж изтекъл. По неизвестни причини и с необяснима самонадеяност организаторите на хайката обещаха да имат резултати до края на юни - точно преди изборите и в навечерието на поредния доклад на Брюксел за напредъка на България. Такава припряност в края на мандата на тройната коалиция е опасна, защото преследването на "сиви" и "черни" милиони



може да се изроди в "лов на вещици"



и в капана да паднат само политически противници. Публичното заклеймяване на богати неприятели като данъчни измамници е същото като да гръмнеш с един куршум два заека - хем вадиш конкуренцията от предизборната игра, хем показваш на европартньорите, че бориш едрата престъпност. А и далеч по-лесно е да вкараш в затвора чужди спонсори, отколкото благодетели на партии, които са те качили на поста ти.

Всъщност номерът пред Брюксел с поредната шумно рекламирана ловна акция може и да мине, но у нас - едва ли. Обществото не вярва на никакви нови стартове, особено в навечерието на избори. То очаква да разбере най-сетне какво са открили данъчните инспектори при досегашните проверки. Защото остава загадка как бизнесмени с прозвища Картофа и Чукундура, силиконови хубавици със съмнителни певчески умения и недотам успели спортисти се осигуряват върху 300 или 500 лева, декларират скромни доходи и плащат смешни данъци, а живеят като шейхове. Така че, вместо да се занимават с празни приказки, несвойствени дейности и нескопосани "екшън" планове, министрите, прокуратурата, ДАНС и НАП е по-добре да се опитат да довършат поне това, което вече е започнато. Всичко останало е най-обикновено лицемерие.