Проф. Георги Фотев е роден на 24 август 1941 г. Председател е на Българската социологическа асоциация. Той е ръководител за България на проект за европейското изследване на ценностите.





- Проф. Фотев, доколко може да се говори за европейски ценности у нас?

- Общият извод, който аз мога да направя, е, че като ценностни ориентации България е категорично казано европейска страна. Нашето членство в ЕС не е случайно.

- Известна е фразата на Алеко Константинов, че сме европейци, ама не дотам. Докъде сме европейци?

- Не смятам, че литературният персонаж Бай Ганьо е актуален. Ние продължаваме по една инерция да си служим с това. Съвсем не искам да кажа, че нямаме проблеми. Когато ценностите се реализират, те се превръщат в блага. Когато те не са реализирани, те са въжделения. Нашият голям проблем е в реализацията на европейските ценности.

Преоценка на ценностите има в целия свят. Тя е доста драматична и можем да говорим за криза на ценностите в процеса на глобализация, в процеса на изграждането на европейския проект. Има и криза на ценностите в българското общество при тази безпрецедентна трансформация, която се извършва в последните две десетилетия. Ние можем да получим всякаква помощ и подкрепа отвън - финансова, ноу хау и др. Ценностите обаче са такава сфера, в която никой друг не може да ни помогне. Те се усвояват с жизнения опит. Единствено ние можем да се справим с въпросите, пред които сме изправени.

Ако обаче желани ценности продължително време не се реализират, настъпва преоценка, която има две форми на проявление. Едната е обезценяване на ценностите. Другата е изоставяне на определени ценности и възприемане на нови.

- В какъв етап е нашето общество?

- Преоценката на ценностите в първия смисъл в българското общество започва много преди промените. Тогава се обезценяват ценности, които са били регламентирани по времето на комунистическия експеримент в България. Сравнително бързо в исторически мащаб българското общество се ориентира към европейските ценности.

- Какво влагате в понятието европейски ценности?

- Това са изпитани ценности. Европа е родината на универсалните права и свободи на човека, на модерната демокрация. Други нейни ценности са солидарността, доверието в институциите и между хората, плурализмът, свободата на инициативата, еманципацията на жените, отношението към различните етнически групи и др. Равенството на всички пред закона също е фундаментална европейска ценност.

Според нашето изследване на въпроса дали демокрацията е най-добрата форма на управление у нас напълно съгласни са 28.9%. Съгласни са 53.9%. Ясно се вижда, че като ценност демокрацията се възприема от повечето българи. 18% обаче не смятат, че демокрацията е по-добра в сравнение с другите форми на управление. Това не е кризисен факт, но не трябва да се подценява. От съществено значение е, че около 90% не са доволни от развитието на демокрацията в нашата страна. Ако тази тенденция не се възпре, може да намалее и делът на онези, които приемат демокрацията по принцип.

Недоверието към институциите и в отношенията между хората у нас също е много високо. Недоверие обаче има и в други общества. На всички ни е правило впечатление как в напредналите демократични общества се подава оставка за дребни неща. Това не се прави по никаква друга причина, освен да не се накърни по някакъв начин тази институция. Там е формирано съзнанието за особена отговорност в зависимост от позицията, в която се намира дадено лице. Защото, както казва Макс Вебер, един от бащите на модерната социология, хората по правило си съставят образ по лошите примери.

Има много притеснителни неща за културата на протеста у нас. Голям дял от българите заявяват, че никога не биха участвали в подписка, което е най-леката форма на изразяване на несъгласие.Това е едно неразвито социално и политическо съзнание. В дъното на това стои разбирането, че конфликтът е нещо вредно. Би трябвало да се разбере, че благодарение на възникването и преодоляването на конфликтите обществото се развива. Това е белег за една апатичност и безсилност. А реализирането на европейските ценности изисква активно общество. Има значение това, което е познато в социалните науки като манталитет. У нас отдавна има опити да се направи характеристика на националния ни манталитет. Този манталитет се променя много бавно. Но не трябва да се фиксираме върху него и да мислим, че това е ключ, който обяснява всичко. Време е да виждаме по-конкретно.

Солидарността у нас е на много ниско ниво. Може би защото при предишния режим тази дума беше станала банална и изпразнена от съдържание.

- Но андрешковщината, солидарността срещу държавата у нас, все още съществува.

- Условията, в които е роден Андрешко, са се променили и би трябвало да видим съвременния свят. Аз съм скептичен в използването на тези персонажи, за да можем да си обясним сега проблема.

- Какво точно се е променило сега в сравнение с тогава?

- Ще се позова пак на данни от изследването. Между свободата и равенството винаги съществува напрежение. Равенството може да води до накърняване на свободата, а свободата може да усили неприемливо неравенство. Значителен процент от пълнолетното население поставя свободата като по-важно нещо от равенството. За 61.5% свободата е по-важна, а за 35.5% е обратното. Ако се върнем по-назад в историята, нещата не са стоели точно така. Това е ресурс. Това не означава, че тези стойности са заковани, тези неща могат да се променят в една или друга посока.

- Каква е логиката според вас - първо трябва да усвоим ценностите, за да ги превърнем в блага, или обратното - първо е постигането на жизнен стандарт, а после на ценностна система?

- Благоденствието в ЕС се получава благодарение на определени ценности и усилия, които трябва да доведат до тяхното реализиране. У нас повечето хора предпочитат материални ценности. Процентът на тези, за които постматериалните ценности, като свободата на медиите например, е важно нещо, е много нисък. В Холандия например свободата на медиите е нещо далеч по-важно. У нас е важно да се разбере, че усвояването на една постматериална ценност стратегически подпомага постигането на материална. Дали да направим първо едното, а после другото, е погрешно мислене. Необходимо е да обръщаме внимание на всички онези ценности, които са пряко отнесени към индивида, както и тези, които са по-далечни. Между тях има връзки и те не могат да се късат.

- Съгласен ли сте с твърдението, че българите прекалено много се оплакват и по-малко работят?

- Аз все повече изпитвам негативно отношение към някакви много генерализирани понятия - българите са такива и прочие. Има различни българи. Какво е общото между тези, за които свободата е по-важна от равенството, и онези, за които демокрацията не е най-добрата форма на управление.

- Факт е обаче, че корупцията в България е на много по-високо ниво, отколкото в други страни от ЕС. Това не се ли дължи и на разлика в ценностите?

- Да, дължи се. Ние мислим, че има някой друг, който ще разреши тези въпроси, защото ние нямаме време да помогнем заради нашите проблеми. Понякога живеем в носталгия и в схеми, в които се отказваме да мислим. Така се създава почва за безнаказаност. Затова трябва да гледаме как ценностите функционират в обществото, къде са блокирани. Ако някой не обърне внимание на една петиция, трябва да се постави под въпрос неговата легитимност. Понякога може мотивите за даден протест да не са обществено приемливи. Но демократичното общество затова е демократично, за да се използват всички възможности за намиране на решения. Както вече казах, у нас има много ниска култура на протест и нежелание за участие в решаването на социален проблем, който е далеч от човека х или у. Има много къс хоризонт на мислене.

- Според вас влизането в ЕС ще повлияе ли положително на нашата обществена ценностна система?

- Вече казах, че от ЕС можем да получим много неща, но нашите ценностни проблеми никой не може да ни ги реши. Ние се променяме. Ние не сме родени като тъмни балкански субекти и дали ще превъзмогнем негативните си черти зависи само от нас. Ще цитирам пак Вебер - понякога трябва да се повярва в невъзможното. Иначе нищо не се променя. Пасивността и апатията на обществото ни се вижда не само от социологическите очи. Нищо не се оправя от само себе си. Необходимо е да осъзнаваме значението на европейските ценности, техните връзки и това, че те си заслужават усилията да бъдат въведени. Трябва да спрем да вярваме, че някаква съдба ни води, че някой ще ни освободи, че някой ще ни реши проблемите от Брюксел и т.н. Апатичността и пасивността са много голям проблем и не водят доникъде. Именно тази апатичност прави нашите европейски ценности по-скоро въжделения.

Не трябва например да се говори за политиците изобщо. Това освобождава много хора, които си мислят, че политиците са виновни, а те са тяхна жертва. Това е много голяма заблуда. Необходимо е изграждане на критична публичност. Това означава абсолютна нетърпимост, категорична, ясно изразена към случаи на злоупотреба. Но не срещу политиката изобщо, а конкретно. Всички критикуват парламента като цяло. Добре, но какво да направим, да го премахнем ли? Разговорът трябва да е по-фокусиран и диференциран. Трябва да можем да отделяме доброто от злото.