|
| Има много подходи за измерване на качеството на образованието. Те трябва да включват и изходното ниво на студентите. |
Могат да бъдат посочени няколко подхода за осъществяването на подобен замисъл, които се движат в диапазона между пълен контрол и външно оценяване на качеството на образованието на държавно равнище, и критерии, основани единствено на очакванията на работодателите и реализацията на свободния пазар на труда.
Първият вариант под определена форма вече функционира в България и се основава на оценката, давана на специалностите на всеки четири години от Агенцията по акредитация. Форматът обаче, който институцията използва, се базира почти изцяло на външни и количествени критерии като например учебни програми, брой хабилитирани лица, брой публикации, мобилност на студентите и налична материална база. Това са необходими, но не достатъчни условия за
определяне на качеството на образованието,
тъй като в тях не се включва изходното ниво на студентите. Освен това не е ясно при равни оценки от Агенцията каква е съизмеримостта между отделните университети.
Би могъл да се потърси друг по-радикален подход в същата насока, който да стандартизира както обема и съдържанието на преподавания във висшите учебни заведения материал, така и неговата усвояемост. Той би включвал въвеждане на държавни образователни изисквания поне за най-ниската степен "бакалавър" и съставяне на експертни комисии по професионални области, които да гарантират на национално равнище обективността на получените резултати. В този случай, както при зрелостните изпити ще може да се даде статистика за изходното ниво на студентите, основана на единни критерии и независеща от различни конюнктурни фактори. Тогава ще стане ясно дали има разлика между например бъдещите юристи от Софийския университет и да кажем от Нов български или от Варненския свободен. Предимствата на предложения подход са в повишаването на обективността на оценката и гарантирането на публичността. Основният проблем обаче е, че при подобна система на оценка и контрол се заличава
изследователският и творчески елемент,
който е основна характеристика на висшето образование. Друг сериозен недостатък е, че се възпроизвежда представата за образованост на самата академична общност, без да се отчитат очакванията на бизнеса и публичния сектор.
При втория краен вариант на оценка се вземат предвид само интересите на работодателите и реализацията на студентите. Още през 2007 г. бившият министър Даниел Вълчев обеща да се подготви регистър с професионалната реализация на завършилите съответните университети студенти. Регистър все още няма, но в самата идея се съдържа нещо положително, а именно, че в оценката на качеството трябва да се включва преди всичко резултатът от образователния процес, който зависи от пазара на труда. Недостатъците й обаче са не по-малки от нейните достойнства. На първо място пазарът на труда в България не е прозрачен. Това означава, че голяма част от работещите в частния сектор не се осигуряват на реални заплати или изобщо не са на постоянни трудови договори. В публичния, от друга страна, назначенията на определена позиция се основават преди всичко на лични връзки и контакти, а не на реалните способности и умения на кандидатите. Разбира се, една подобна статистика е необходима, но тя не трябва да се приема за абсолютен критерий. Нищо чудно при нейното въвеждане да се окаже, че в определени региони на страната хората с дипломи от съмнителни или нелегитимни университети заемат ключови постове.
Най-оптималният вариант може да бъде
синтез от описаните крайни подходи
За да има обективна оценка на изхода на университетите, е нужно да се съставят експертни групи от специалисти, които да не са от конкретния ВУЗ. Така например, когато някой завършващ студент защитава дипломна работа, свързана, да кажем, със съвременната живопис, то в комисията може да участват не само преподаватели от сраната, но и художници или собственици на галерии. А в техническите университети участието на бизнеса би могло да придобие и по-конкретни форми. Така, ако една строителна фирма предложи проект, който да бъде реализиран от студент от УАСГ, то водещият строителен инженер ще участва в комисията по защитата и ще придобие представа за действителните качества на завършващия. По този начин бизнесът и специалистите извън университетите могат да се кооперират със самите преподаватели при формиране на крайната оценка. И ако в резултат от тази дейност се създаде и публичен регистър, то висшето образование най-накрая ще придобие легитимност, а зад получените дипломи ще стоят реални резултати.
В настоящата хаотична ситуация изглежда, че могат да се разграничат две ясни рекламни тенденции, преобладаващи на образователния пазар, които условно могат да се разделят на "консервативна" и "либерална". От едната страна на барикадата са утвърдените университети, които разчитат преди всичко на традицията и авторитета, които имат в общественото пространство. Само като илюстрация ще припомня шумните тържества, свързани със 120-годишнината на Софийския университет. Безспорно приемствеността и високият академичен стандарт са нещо изключително важно, но дали са достатъчна гаранция за качествено модерно образование, като се имат предвид огромните, тромави структури на държавните университети? От другата страна са новите университети, които разчитат на модерни специалности, форми на обучение и гъвкави системи. Какво обаче стои зад тези заглавия, какъв е преподавателският състав, който може да реализира подобни странни специалности, това никой не знае.
Ако се въведат държавни стандарти за бакалавър и магистър.. ако се въведат държавни комисии за получаване на тези степени ще стане мътна и кървава - едва 1-2% от завършващите висше ще ги получат. Такава бутафория е в момента завършването на висшето, че следващата стъпка е просто раздаване на дипломите.
