Ирина Бокова се устреми към най-високия международен пост, заеман досега от българка. На 15 октомври тя има всички шансове да бъде избрана от Генералната конференция на ЮНЕСКО за генерален директор на организацията през следващите четири години. Въпреки че и тогава всяка държава от 193-те членки може да издигне свой кандидат за тайното гласуване, спечелената от нея кандидатура на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО вече й отваря широко вратите към окончателната победа. Просто такава е практиката.

Само допреди седмица



никой не даваше големи шансове



на българската постоянна представителка в ЮНЕСКО. Последният брой на добре информираното френско издание "Монд дипломатик", което посвети цели две страници на проблемите в организацията и задкулисните борби за висшия пост, спомена Бокова само колкото да отбележи, че е една от деветимата кандидати, сред които четирима са жени. Сега на журналисти и политици не им остава друго освен да мигат посрамено като лишени от прозорливост и да се чудят защо все пак българската кандидатка надви другите.

Едва ли защото е българка. Вярно е, че предишното правителство на България положи



доста усилия да лобира за нея,



но в сравнение с неговите ресурси други държави трябваше да класират далеч по-напред своите кандидати. В някаква степен кабинетът на Сергей Станишев даже й пречеше, защото неговото лобиране през последните две години съвпадна точно със сриването на международния авторитет на България поради критиките на Европейската комисия. Да те подкрепя "правителството на най-корумпираната държава в ЕС", окичило страната с този срамен етикет, не е добра реклама.

Освен това Станишев правеше дипломатически гафове с лекота, заради които, например, Франция охлади чувствата си към България и се нареди - според медиите - зад египетския кандидат Фарук Хосни. Дипломатически източници са останали с впечатление, че предишното правителство дори не си е правело труда да иска мнението на Бокова - своя посланик във Франция, - когато е рискувало да вгорчи отношенията си с Париж. Така е станало при назначаването на бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен за съветник на Станишев по европейските въпроси, въпреки че по това време той вече бе клиент на правосъдието заради клевети срещу президента Никола Саркози. Ако има някоя държава с видимо силно влияние в ЮНЕСКО - това е точно Франция, която е домакин на организацията от нейното основаване през 1945 г. Вместо да използва нейния авторитет сред франкофонските държави, Станишев пращаше свои лобисти в Третия свят. Така Бенин обеща подкрепа на България, после се оказа, че подкрепя и Египет, а накрая се включи в надпреварата за поста със свой кандидат.

Бокова не спечели и благодарение на смяната на правителството в България, защото новият премиер Бойко Борисов дори нямаше време да й обърне специално внимание. Неговото участие става известно едва сега покрай поздравленията му за избора й, което само потвърждава поговорката, че успехът има много бащи.

Победата на Бокова се дължи до голяма степен на нейните лични качества, но също и на



рекомбинацията на силите в света,



които я изтласкаха като най-подходящ кандидат. Египтянинът, който стартира с близо три пъти повече гласове от нея (22:8), очевидно бе заложил на силното предварително лобиране. Това обаче бе и неговата слабост, защото изчерпа до голяма степен ресурса, даден му от началната мобилизация. Той си осигури гръб от Арабската лига и Африканския съюз и максималното, което успя да направи до четвъртия кръг на вота, бе да добави още седем гласа. Бокова се бореше на терен, където гласовете бяха разпилени. Те изразяваха желание да се намери алтернатива на закодирания зад египетската кандидатура "сблъсък на цивилизациите", изразен от антисемитските позиции на Фарук Хосни. В тях се преплитаха и много други интереси - включително и желанието на сегашното ръководство на ЮНЕСКО начело с генералния директор Коичиро Мацуура да наложи кандидат, който да замете следите на опустошителните му "реформи".

Видимото разминаване с целите на организацията направи мнозина от кандидатите аутсайдери още на старта.



Най-оспорвана и решаваща бе борбата



на Бокова с Бенита Фереро-Валднер, австрийският еврокомисар по външните отношения, зад която естествено застана Европейският съюз. Тя обаче получи много лоша услуга от силно компрометирания Коичиро Мацуура. Той я покани да се изкаже вече като кандидатка за негов наследник на откриването на Световната конференция по въпросите на висшето образование на 5 юли, което направи впечатление като нечестен жест спрямо останалите претенденти. Фереро-Валднер успя да увеличи само с три гласа подкрепата си преди да се откаже на третия тур, което бе знак, че мобилизацията за нея е била само в определен сектор, от който не е успяла да излезе.

Бокова победи, защото



ЮНЕСКО трябва да се отърси от "мацуурщината",



станала синоним на непрозрачност и корупция. Вярно е, че нашата кандидатка идва от страна, страдаща точно от такива слабости, но българите са си спечелили в международните организации по-скоро славата на прецизни, честни и работливи. В условията на строги правила и дисциплина те могат да бъдат по-старателни и от представителите на традиционно дисциплинирани нации. Освен това първото й задължение при встъпване в длъжност ще бъде да се закълне, че няма да се влияе от България при спазването на общите правила.

Разбира се, могат да се намерят и много други фактори, защото в такава представителна организация се търси трудно постижимо политическо равновесие. Бокова със сигурност не излъчва заплаха за никого и затова е подходящ компромис, когато се търси смекчаване на най-острите противоречия. Освен това тя се нагърбва с тежка и неблагодарна задача, сравнима с чистенето на Авгиевите обори. Избирането й е много добра новина и за България, която отчаяно се нуждае също да поочисти образа си пред света.