Краят краси началото. Тази приказка е много подходяща за реформата в едно от най-важните ведомства в държавата - данъчната администрация. Заявените промени са силна първа стъпка по пътя на изчистване на системата от корупцията, но дали ще успеят, зависи най-вече от това кой и как ще ги реализира.

И малките деца знаят, че пътят към решаването на един проблем минава през неговото признаване. Новата власт заподозря в източване и кражби куп държавни ведомства и предприятия, но Националната агенция за приходите се оказа странно изключение. Месец по-късно бе решено, че системата все пак се нуждае от сериозна реформа. Самият финансов министър Симеон Дянков започна да обяснява как през последните години данъчното в Пловдив например буквално се е сраснало с една бизнес групировка. Със сигурност Пловдив не е изключение.

Хубавото на реформата е, че тръгва с еднакъв подход към всички - сменя се целият ръководен състав на агенцията в страната - териториалните директори, техните заместници, началниците на отдели, заместниците им и дори ръководителите на сектори. С други думи - реже се до дъно. И така трябва да бъде, защото, когато опасните връзки са опасали цялата система, промени на парче не вършат работа. Основната идея е да се прекърши именно срастването на местните сиви бизнес структури с данъчните дирекции.

Плюс на реформата е също, че новите данъчни шефове ще се назначават само след конкурс, в който ще участват и външни наблюдатели. За това е настоял лично финансовият министър, научи "Сега". Иначе системата се е готвела за стария тип назначения - по политическа окраска, без професионални критерии, на парче и тихомълком. Конкурсите за висшите постове са направо революционна промяна за данъчната агенция. Но за да оправдаят доверието, те трябва да се проведат максимално професионално, а не проформа. Ключов критерий трябва да бъдат не само квалификацията и специализациите на кандидата, но и проверка на неговите професионални резултати до момента. "Според мен е много важно това да са хора, доказали чрез добри резултати своята лоялност към бюджета", смята председателят на бюджетната комисия в парламента и бивш висш данъчен Менда Стоянова.

За да не стане така, че малките камъчета да преобърнат колата, реформата трябва да се фокусира не само върху ръководството,



но и върху шефовете на по-ниските етажи



"Нашата система е пропита от корупция. Ако се махне само шефът, но останат неговите началници на отдели, схемите продължават да действат. Рязането до дъно и конкурсите са единственият начин да се промени нещо", коментира данъчен инспектор, пожелал анонимност. Стоянова и други експерти също смятат, че конкурсното начало трябва да се разшири и по отношение на ръководителите на дирекции, отдели, сектори. Странното е, че за тях в момента не се предвиждат конкурси с оправданието, че става въпрос за 1200 души и това било физически невъзможно. Само че това би било истински оздравително за системата, още повече че самите данъчни, които си вършат работата, настояват за него. След като е възможно всичките 3100 митничари да минат на професионални тестове, едва ли е чак такъв проблем да се обявяват 1200 конкурса за данъчни.

Проблемът се задълбочава и от това, че само месец преди изборите данъчните станаха държавни служители с промяна в закона. Тоест вече много по-трудно може да има смени на средните и ниските нива в системата и статутът на държавен служител ще е все по-сериозна пречка пред очистването на системата от слабите и некоректните служители.

Има още една голяма въпросителна в обявената реформа - кой ще я провежда. Надзорът и политическата воля на финансовия министър и на премиера са хубаво нещо, но реалната работа ще се върши от централата на НАП. Шефът на агенцията и двама от тримата му заместници са хората от екипа на обвиняемата Мария Мургина, което се отнася и за всички други ключови лица в централата. Т.е. напук на всички добри практики при големи реформи, особено с антикорупционен заряд, у нас новата политика ще се провежда от старите лица.

"Според мен е логично да се случи и реорганизация на централно управление. В него има цели 31 дирекции, някои от които са напълно излишни или раздути, а други пък са необосновано разделени", казва Менда Стоянова. Освен това принципът е реформи да се правят от лидери с безупречна репутация сред подчинените си, което не се отнася за голямата част от топ шефовете в НАП. Не трябва да се забравя, че на ключови постове в централа продължават да бъдат служители, фигурирали в разработки на НСБОП за нерегламентирани контакти с бизнес групировки, данъчни, превърнали се в брокери на имоти, и т. н.

Другият спорен момент около реформата е



защо се преминава към централизация



Досегашните 28 териториални дирекции на НАП стават изнесени работни места и в тях ще се извършва главно обслужването на гражданите и фирмите. Основната дейност - контрол, селекции за ревизии, анализ, се съсредоточава в 5 регионални дирекции - в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.

Едната теза гласи, че централизацията не е моментна хрумка на Симеон Дянков, а отдавна замисляна стъпка. В момента в големите центрове не достига ресурс за истински контрол над средните и големите фирми, които плащат основната част от данъците. Освен това 28-те териториални дирекции са доста лесно контролируеми от местните бизнес структури. Идеята на централизацията е да реши тези проблеми.

Някои обаче не мислят така. "Винаги съм бил против централизацията. Как от Пловдив например ще контролираш бизнеса в Хасково, губи се местната информация. Освен това чрез 5-те дирекции съсредоточаваш много власт в ръцете на малко хора, което предполага по-лесен контрол върху тях в полза на определени корпоративни или политически цели", смята бившият зам.-министър на финансите от БСП Георги Кадиев.

"Съгласна съм, че има рискове от злоупотреба с власт, но има и редица механизми как това да се предотврати. Трябва да се разделят отделните видове дейности - например селекцията и възлагането на ревизии от оперативното им извършване", коментира Менда Стоянова. Според нея няма пречка ревизиите, които ще извършват звената "Средни данъкоплатци", да се възлагат от регионалните дирекции, а пък централата в София да назначава ревизиите, които ще прави единствената за страната структура "Големи данъкоплатци и осигурители". Освен това е хубаво, че се въвежда още един механизъм за борба с източването на ДДС - контрол от централата върху възстановяването на големи суми. "Трябва да се засили и ролята на методологията, т. е. да се анализират всички ревизионни и други актове и там, където има големи разминавания съобразно средните показатели, да се реагира", смята Стоянова. Това, че голямата власт ще е в ръцете на 5-6 души, не е само по себе си предпоставка за злоупотреби. Важното е как ще се подберат тези хора и как ще се контролира работата им. Защото сега лостовете са в ръцете на 28-29 души, но корупционните схеми и източването на ДДС се вихрят с пълна сила.

Така че реформата в данъчната агенция има много шансове да успее. Но само ако се издигнат безспорно почтени хора, които да провеждат промените, и конкурсното начало да се приложи за всички длъжности.