Похвално е, че проф.Николай Овчаров атакува редовно и масирано масмедиите, защото дълго време по тия въпроси беше умишлено мълчано, за да са облагодетелстват нашите съперници и врагове. Тая неделя го видехме по телевизията, днес в "Сега" и "Труд".
Проф.Овчаров обаче требва да внимава какво говори на журналистките, защото и най-малката глупост, която изрече, веднага става заглавие.
Днеска напр. Анелия Узунова е написала на челно место в статията си "
Разкопаха най-старата църква в Родопите" в "Труд":
"
Българи са разрушили през VII-VIII век най-старата църква в Родопите по времето на хан Крум и хан Маламир,
допуска проф. Николай Овчаров"
Да оставим настрана измишльотината "хан", а да отбележим само, че всички български Императоре (Канове) още от времето на Атила са християне и че Крум и Маламир никакви цръкви не са разрушавале, а тва си е основна дейност на гръците, които са считале българските православни християни за "полуарияни" и са разрушиле стотици и хиляди български цръкви по наще земи.
На Анелия явно много е харесАло Българе да са разрушителите, защото така са я научиле нейните началници и това го повтарят папагалски сите кат нея ката ден.
По-доле проф.Овчаров е казал и нещо по-умно, а именно, че "
вероятното обяснение са религиозните междуособици във Византия през VII-IX век, когато на власт идват Императорите иконоборци, които са против стенописите и манастирите. Тогава много църкви са били опустошени, казва Овчаров". Да, ама тва е тургнато доле в кьошето, та никой диоптър да го не види.
Спорно е също, дали цръквата в Перперикон (Пергам) е наистина пръвата цръква в Родопите. Проф.Овчаров се позовала на дейността на големия български просветител епископ Св.Никета Ремезиански (приятел на Св.Павлин Нолански), който през 4-5 век е покръствал тракийските българе, Гетите/Готите, които по високите части на планините все още не са биле покръстени. Известно е, че Св.Никета Ремезиански е започнал именно от Перперек и е проповядвал на Гетите на български, а светите книги са биле написани на Глаголицата, която българският епископ Урфил (Улфила) създаде за българете в началото на 4-ти век по поръчение на Императора Св.Константин Велики.
Пръвите европейски християне обаче са Пловдивчане.(По материали на проф.Асен Чилингиров от Берлин и неговата забележителна книга “ГОТИ и ГЕТИ” от поредицата “Брегалница”)
Известно е от "Деянията на апостолите", а и от "Послание до римляните", че Св. апостол Павел, по препоръка на македонеца Сила ("
Ела в Македония и ни помогни!" ), идва да покръсти най-напред Българете. През 52г. той взема Сила със себе си за преводач на български и минавайки транзит през Троя и после с кораб през о-в Самотраки и Неаполис (Кавала) пристига във Филипопол "
главния град на Македония - римска колония". Там, “
при реката край града” (река Евро, Марица), среща група жени и им изнася пръвата християнска проповед.
Там Св.апостол Павел покръства една от тях, Лидия, и тя става пръвата в Европа православна християнка.
Наклеветени пред Воеводата (римския управник), че бунтуват народа, двамата са бити и хвърлени в затвора. През нощта става земетресение, вратите на тъмницата се разтварят и оковите им падат. Уплашени от чудото, тъмничарят се покръства с целото си семейство, а римските управници пущат апостол Павел и Сила да напуснат града.
Така Св.апостол Павел създава пръвата християнска община и пръвата цръква в Пловдив (Филипопол). При второто си идване в България, на връщане от Пловдив за Троя апостол Павел пътува с кораб по Марица, защото е предупреден, че юдеите ша го убият по пътя, и за 5 дена пристига в Троя.
Както е известно, гръците са толкоз големи “любители” на българската история, че чак я обявиха целата за гръчка със съдействието на наще гръкомане. Така те съчиниха и лъжата, че апостол Павел не бил дошел най-напред във Филипопол, а в некакво си незначително гръчко градче “Филипи”. Даже са обрънале “затвора” на апостол Павел в музей и там водат туристе кат Фичо и други несведущи, за да им зимат парите. По волята на гръцката и римската цръква името на Филипопол е заличено от църковните документи и е заменено с градчето Филипи. От простотия обаче не са се сетили да заличат имената на пръвите епископи на Пловдив и Илирик, ученици на апостол Павел, които се споменават на много места.
И тва става, въпреки, че западни археолози доказаха, че “затворът” във Филипи не е било никаков затвор, а некакви руини от водохранилище. Че в такива пикани гръдчета кат гръцкото Филипи не е имало нито римски управители, нито съдилища, нито затвори. Че не малкото Филипи, а големият Филипопол е бил главният град на Македония по тва време. И най-накрая, че нито тогава, нито сага във Филипи не е имало река, докато единствената плавателна река на юг от Балкана е в Пловдив – река Евро (Марица), на която е наречена цела Европа.
Тук в Пловдив е ръкоположен лично от апостол Павел пръвият епископ на Филипопол, Св.Ерм, един от 70-те апостоли, на който апостол Павел изпраща специални поздрави в своето “Послание до римляните”. Т.е. пръвият епископски престол в Европа е тоя в Пловдив, а не в Рим. За “Константинопол” да не говорим, защото в ония стари времена той е бил още селото Бизантин на Босфора (Боспор на старобългарски, “волски брод” на новобългарски), дето никой го не е знаел.
Че българският народ е пазил в паметта си повече от 1000 години спомена за посещението на апостол Павел в Пловдив става ясно и от приписката “Христинополски апостол” от началото на 12-ти век, части от която се съхраняват в Лвов и Киев и която е препис от значително по-стар ръкопис на Глаголица: “Аплъ мNогы печали приимъ въ Вери и въ Плъпдиве Македоньскемь”
За да са врънем пак на вопроса, кой разрушаваше българските православни цръкви, требва да кажем, че още от 1-ви век започва люта борба за надмощие между български и гръцките епископи.
След 1-вия Вселенски събор в Никея през 325г. по времено на Император Св.Константин Велики, на който беше осъдено Ариянството, гръцките епископи обявиха българските епископи за “полуарияни”, “езичници” и “варвари”.
Вместо да се занимават с важните въпроси за устройството, организацията и дейността на Православната цръква, в Никея гръците пренесоха спора върху “Православния Символ на вярата”, с което поставиха началото на християнското разединение в полза на една върхушка.
Беше узаконен “Православният Символ на вярата”, според който “Бог-Отец”, Бог-Син” и Светия Дух са
единосъщни и се изявяват като такива от началото на времето; те са без начало и без край”.
Беше осъден Арий от Александрия, според който ”Синът и Светият Дух са от
напълно различно естество от това на Бог-Отец и са се изявили след него”.
Българската цръква в Илирик и българските епископи също осъдиха Арий, но позовавайки се, че следват Христовото учение, предавано от баща на син от много поколения и че пръвите членове на българските християнски общини са получили това учение непосредствено от апостол Павел (за разлика от другите новобранци в Християнството), приеха своя компромисна формулировка за “Символа на вярата”, а именно, че “Бог-Син и Светия Дух са
подобносъщни на Бог-Отец, който единствен е извън времето и пространството”. Следователно те също отхвърлиха Арианството, което Арий изложи едва в 30-те години на 4-ти век. Тази формулировка целеше помирение на християнския свят, а не неговото разделение.
За да се прикрие участието на голема група български епископи на 1-ви Вселенски събор в Никея, гръците впоследствие подправиха протоколите и дневниците на събора. Фактът обаче, че следващите 6 събора се състояха на българска територия в Илирик, показва че значението на българската цръква в тоя момент е било по-важно от цръквите в Константинопол и Рим. Столицата на Илирик, тая най-голема римска провинция, беше българския град Сирмиум (Сремска Митровица), средище на основаната от апостол Павел Илирийска апостолическа църква и императорска резиденция. Другият голем град беше Сердика, столица на римската провинция Средиземна Дакия и също императорска резиденция.
2-рият изключително важен Събор за организацията на Православната църква беше през 342/343г. в Сердика (София), а следващите 5 събора от 347 до 359г. бяха в Сирмиум.
Както римокатолическата цръква, така и цариградската патриаршия не зачитат тези 6 събора за “Вселенски”, а след Константинополския вселенски събор през 381г. не се казва вече за църквата в Илирик, че е апостолическа, а седалището на архиепископа на Сирмиум не се споменава в официалните документи на Източната и Западната църкви чак до средата на 9-ти век. Демек до 9-ти век, когато “езичниците и еретиците” българе биле “покръстени от гръците за пръви път” по времено на Цар Борис I.
Факт е, че Император Св.Константин Велики, който узакони Християнството и свика Никейския събор против Арианите, като българин изповядваше българското православие. Затва и гръците много-много го недолюбват. Предпочитат повече да възхваляват Император Св.Юстиниан Велики, който макар и също българин, беше гръкоманин.
Факт е, че додека Св.Константин Велики беше на власт и българската цръква беше на власт в Цариград. И тва продължи до края на 4-ти век, когато в Цариград Император стана испанецът-гръкоманин Теодосий. Тогава със силата на имперската войска започна жестоко гонение на българските християни в Цариград, българската православна църква беше забранена, българските храмове бяха разрушавани и горени заедно с българските богомолци в тех.
Въпреки това гръците не можеха да се наложат и българската цръква в Илирия, Македония и Тракия остана независима, в нея се проповядваше на български с български книги на Глаголица. За да тури край на 5-вековните борби между Българе и Гръци, Император Юстиниан Велики създаде през 535г. специално за Българете абсолютно независимата от Константинопол и Рим българска архиепископия Първа Юстиниана със седалище в Охрид, равна по ранг на Цариградкия патриах и даже с по-висок ранг от Римския Папа.
Поне за полвин век настъпи мир в българските земи.
Требе да е ясно, казвам го за по-простите, че хилядолетните борби между Българе и Гръци, в т.ч. и много по-късно между Българската и Римската империя (Византия), са биле почти винаги религиозно мотивирани, демек за вярата. Гръчките фанатици никога не са се свениле да извръшат грях, като разрушават и горат българските православни храмове, защото са ги обявявале за “езически”, “еретически” и “варварски”.
През 9-ти век Цариград и Рим започнаха нова координирана атака за отнемане на българската църковна независимост на Илирия, Македония и Тракия като на 8-мия Вселенски и 4-ти Цариградски събор Панония премина към диоцеза на Рим, а останалете български провинции към Цариград.
Това наще гръкомане и други чужди агенти наричат “покръстване” на българите при Цар Борис. Благодарение на дипломатическия талант на Цар Борис I, който както по-късно Цар Борис III играеше по острието на бръснача, новата опасност от погръчване на Българете беше предотвратена с узаконяването на Кирилицата като компромисен заместител на Глаголицата, и богослужението на български.
Друга вълна на разрушаване и горене на български цръкви от гръците идва след падането на Пръвото българско Царство, макар и Василий II да беше толкова респектиран от българската непокорност, че създаде отново в Охрид независима от Цариград Българска архиепископия.
Разрушените цръкви после се градеха наново по гръчки образец и се преосвещаваха по гръчки канон и в тех продължиха 170 години опитите за гръцизация на българския народ.
Този процес наще историчаре-дупедавци наричат “благотворно влияние на византийската култура върху българската”.
Интересно, чия е била тая “византийска култура”, след като от най-дълбока древност по тия земи и тогава във Византия основното население е било българското.
За по-късните разрушавания на български цръкви след падането на Второто българско Царство, по Турско, в т.ч. и от гръците, нема да говора, защото тва е нормално при такива противоборстващи религии, па по-нататък и по Турско се градеха български цръкви, а накрая и независими от гръцката.
Още по-късно в Македония, Тракия и Западните покрайнини българските цръкви не се рушеха, но българският народ беше подложен на брутална гръцизация, сръбизация и дебългаризация с любезното съдействие на некой “сестрински” цръкви.
Нема да взимам отношение и по разрушаването на българските православни цръкви и въобще на Българската църква след падането на Третото българско Царство, през 2-та полвина на 20-ти век, от новите “религиозни” фанатици, защото тва е добре известно, па и бившите фанатици се оказАха напоследък най-усърдни в цръковното новостроителство. Сигурно, за да изкупат греховете си.
Нека проф.Овчаров да продължава с откритията си, но да се не изхвърля в заключенията си, преди да се запознае с тая част от българската история, която и той не е учил. Ако ли пък я знае, да говори ясно, без да цепи басма никому и на старите догми.
А Българската православна църква да си не крие древната история от солидарност с нейните и на българския народ врагове, а да се намеси по-активно в ограмотяването на народа.
Требе да се отворат наново Цариградските, Ватиканските и др. архиви, ако и да са доволно прочистени и фалшифицирани, защото истината и сага ни е ясна, но требе да стане достояние на по-късно покръстилите се европейци.
Редактирано от - другаря Тодар Живков на 20/10/2005 г/ 08:06:30
19 Октомври 2005
)
