Глобализмът е центростремително явление - обединява държави и общества, за да се решават общи проблеми. При всички случаи то засилва чувството за общност между хората и държавите. Точно обаче при глобализма покълна и се разви обратната тенденция - отделянето и дори "заграждането" на едни или други групи от останалата част от обществото. Засега този процес се развива в две посоки - по расов признак и по социален статут.

През 2007-2009 г. афроамериканският журналист Рич Бенджамин прекосява САЩ, изминавайки 40 000 километра. Той открива нова демографска тенденция, на която до този момент за всеобщо учудване не се е обръщало внимание. Става дума за преселването на белите американци от градовете и прилягащите към тях сателитни градчета в затворени и расово еднородни анклави. Такива общини анклави са примерно Сейнт Джордж в щата Юта и Кер д'Ален в щата Айдахо.



Бенджамин нарича тези анклави уайтопии



(от английските думи white - бял и utopia - утопия). Това десетилетие прирастът на населението в тях тройно е надхвърлил аналогичния общонационален показател. Това повдига въпроси доколко работи мултиетническия модел. Резултатът от двегодишната обиколка на Рич Бенджамин е книгата "В търсене на Уайтопията: невероятно пътешествие в сърцето на бяла Америка" (Searching for Whitopia: An Improbable Journey to the Heart of White America).

"След 2000 година се наблюдава 6-процентов прираст на населението в тези анклави. При това 90 процента от този прираст идва от бели американци. Те са привлечени от "неустоимия социален чар" на уайтопията", твърди Бенджамин пред колегата си от американското списание "Тайм" Рънди Джеймс.

Според афроамериканския журналист главната причина за новото явление има чисто социален характер - по-голяма сигурност в анклавите, високо равнище на образованието и подходящите природни условия. Рич Бенджамин обаче е убеден, че на "подсъзнателно равнище за много американци тези характеристики са неотделими от расовата принадлежност". Някои жители на белите анклави открито са му признавали, че



расовият аспект е играл важна роля



при вземането на решение за преместване. Но повечето от обитателите на уайтопиите не демонстрират каквито и да е прояви на дискриминация или сегрегация.

Рич Бенджамин смята, че уайтопиите могат да възникнат и в големите градове. Проблемът е, че не всички разбират, че разнообразието и интеграция не са едно и също нещо. Бенджамин смята, че в родния му Ню Йорк днес белите и черните са сегрегирани не по-малко, отколкото през 1910 година. Тази му констатация се базира на специален сегрегационен индекс, създаден от социолозите. Той отчита количеството и качеството на контакти между белите и черни.

"В Ню Йорк може да попаднете на партита, където либералното самодоволство е нетолерантно, защото там се чуват единствено либерални гледни точки. По същия начин консервативния мироглед на уайтопиите може да излезе от контрол. "Вижте движението на недоволните бели американци, които протестират, че данъците им се прахосват за малцинствата и нелегалните имигранти. Някои от тях дори твърдят, че президентът Барак Обама не е американски гражданин", споделя Бенджамин.

В книгата си Рич



Бенджамин нарича себе интеграционист



Според него демокрацията не може да функционира оптимално, докато всички членове на обществото не са интегрирани напълно. Обществото на еднакво мислещи хора създава условия, при които се насажда един мироглед, а алтернативните гледни точки се игнорират.

Рич Бенджамин вижда и позитивни моменти в уайтопиите. По време на пътешествието си той дори попаднал в секта на "бели сепаратисти" в щата Айдахо. Останал при тях три дни. Те приели афроамериканеца с любопитство и учудване. И положили немалко усилия да му обяснят разликата между себе си и расистите. "Белите сепаратисти" му казвали: "Не се смятаме за по-добри от вас, ние просто искаме да бъде отделени от вас". Бенджамин оценява разговорите с тях като твърде увлекателни, а целия прeстой като фантастично преживяване.

В щата Ню Джърси афроамериканският журналист отишъл в анклав, който бил нещо като идеал за уайтопия. Това е 22-хилядното градче Мепълууд. "Той има всички характеристики за уайтопия. Всеки живее в хубава къща. Училищата се превъзходни. Цари добросъседство. Населението е разнообразно, но то се чувства като една общност и е интегрирано", казва журналистът.

Според публициста



белите анклави носят морални ценности,



достойни за уважение: "За да разбереш същността им, трябва да работиш над себе си. Ежедневните и дребни задължения и дейности трябва да се вършат с любов, без да се мисли за пари", признава той.

Рич Бенджамин е оптимист и смята, че Америка има шанс да избегне "расовата балканизация". Убеден е, че днес американското общество има "златна възможност" да се размине с тази опасност. Според него стимулационният пакет за съживяване на икономиката след небивалата от 30-те години криза не трябва да бъде подчинен на цели, които работят за сегрегацията - както е било преди половин век при изграждането на мрежата от федерални магистрали при президента Дуайт Айзенхауер. "При строителството на магистралите на белите собственици бяха дадени поощрения, които ги поставиха в привилегировано положение. Това породи сегрегация, която продължи с десетилетия. Сега имаме възможност да тръгнем в правилната посока", смята афроамериканецът. Според него федералните средства трябва да бъдат насочвани там, където се развиват интеграционните процеси.

Афроамериканецът не смята, че разделението между хората по света - независимо дали по расови или политически причини - е част от човешката природа. Той отхвърля тази гледна точка. Наистина според него властите и бизнесът по места вземат решения, които увековечават сегрегацията. "Когато казваш, че къщите трябва да се строят върху цели четири декара, че наемателите не могат да живеят във вашата община, всичко това са конкретни примери на политика, която спомага на сегрегацията. Това обаче не е нашата природа, това не е естествено състояние. Ние сме велика страна. Преодоляли сме тежки моменти в миналото си и сме по-добри оттогава".





"Заграждането" на отделни обществени слоеве,



но вече не по расов, а по кастов признак все повече се налага в Германия, разкрива пък сп. "Шпигел". Там се появяват все повече охранявани елитни селища за богатите и за представителите на висши слоеве от обществото. Наричат ги Gated Community или затворени общности.

Един от първите кастови анклави от този род е "Аркадия", построен до Потсдам в местността Глиникер Хорн. Входът за външни лица е строго забранен, подстъпите към селището се проследяват с видеокамери. Квадратен метър в селището върви за 5500 евро. При това всичките 47 жилища вече са разпродадени. Макар че те не са големи като площ. Непродадена стои само централната вила, на която е сложена цена от 5.8 млн. евро.

Бум за закритите селища има и в други градове. Район Пренцлауер Берг се намира в центъра на германската столица, но минава за тих и живописен квартал. Именно в него е построен закритият квартал "Пренцлаунските градини".

Списанието отбелязва, че за разлика от други западни държави, преди всичко САЩ, а също от Русия, закритите селища са абсолютно нов феномен за Германия. Затова те предизвикват остра реакция на неодобрение в обществото, особено сред левите радикали.

На улица "Райхенберг" в берлинския район Кройзбер може да видите дебели и високи стени. Зад тях с намира новопостроения частен квартал "Карлофт". Там често дефилират протестиращи демонстранти, които се събират под



лозунга "Да унищожим карлофтците"



Впрочем там неведнъж скъпи лимузини са били подпалвани. Ето защо в квартала са направени специални асансьори, които вдигат колите точно пред апартаментите на богаташите.

Германският социолог Улрих Фогел-Соколовски смята, че появата на елитните селища е последица от нарастващия разрив между богатите и бедните. Социалната диференциация е достигнала такова равнище, че поражда у представителите на висшето общество безпокойство, които ги кара да се обособят и да осигурят собствената си безопасност.

В момента в Лайпциг се изгражда закритото селище "Сентрал Парк Резидънс". Това ще бъде второто по големина закрито селище в страната след "Аркадия". Планирано е то да бъде готово след година. При това, ако "Аркадия" е разположена в предградие, "Сентрал Парк Резидънс" се изгражда в центъра на града.

Когато се говори за елитни селища, това понятие се свързва и с Рубльовка - символът на олигархична Русия. Това е красив горист район западно от Москва, който обаче не е обособен като отделна териториална и административна единица. Името му идва от минаващото там Рубьловско шосе. Всъщност, този богаташки анклав обединява няколко района и селища извън Москва.

От една страна, той се различава от уайтопиите в САЩ и Gate Community в Германия.



Рубльовка е част от "царска история" на Русия



През XV век тук е ловувал Иван Грозни. Тук са идвали на поклонничество в местните манастири първите царе от династията Романови - Михаил Федорович и Алексей Михайлович, а след тях Петър Велики и Екатерина Втора. В съветско време тук е имал резиденция диктаторът Сталин, други ръководители от неговата епоха, а също хора на изкуството и науката. Тук живее и част от управляващия, от научния и художествен елит, както и чуждестранните дипломати в периода от 50-те до 80-те години. Резиденции и вили в района имат и част от управляващите днес в Русия, тук са крайградските резиденции на президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин, както и живописният замък "Майедорф", където Медведев посреща гости и организира срещи.

В същото време по кастовия си признак Рубльовка се родее с германските закрити селища, а донякъде и с уайтопиите в САЩ. В края на XVIII век тук са вдигнали именията си 16 княжески и 4 графски рода, включително Юсупови, Шувалови и Голицини. След съветския разпад Рубльовка стана емблема за руските милиардери. Тук се заселиха и бързо забогатели хора на изкуството и шоу бизнеса. Някои наричат Рубльовка рая за руските богаташи. Набързо бяха построени не просто много нови и модерни жилища за по $10 млн., някои от които наподобяваха палати с кули, фасади в имперски стил. Самите жилища-дворци бяха разделяни от високи огради. А някои обитатели си позволиха да вдигнат и лични църкви. Рубльовка е кастов анклав, но вътре в него също има разделение - по-, най-, свръхелитни.

Около 50% от елитните крайградски имоти на Москва област се намират именно в Рубльовка. Преди години на 3-ия км от Рубльовското шосе е стоял рекламен плакат:



"Къща по избор... хеликоптерът е подарък",



гласяло предложението на престижна строителна компания. Къщите в квартала на милионерите са толкова скъпи, че цената на един хеликоптер е сравнима с тази на килимите в тях.

От края на миналата година търсенето на парцели или жилища в Рубьловка е паднало, но цените не са намалели много. Според говорителя на корпорацията "Инком" Антон Гололобов офертите за имот с къща върху 500 кв. метра започват от $1.5 милиона.

Бариери, охранители и видеокамери бдят за сигурността на обитателите в елитното селище. В него има също много магазини, училища и медицински центрове. Един такъв център е "НЕО ВИТА", който работи от седем години. Пред агенция Франс прес създателят и собственик на клиниката д-р Артьом Толоконин разкри, че десетина обитатели плащат по един милион долара годишно по програмата за здравни грижи. За онези, които искат свръхдискретност, има и таен вход. Някои плащат по 200 000 долара допълнително, за да резервират цялото заведение, когато идват на процедури. През октомври 2006 година Толоконин помести в официоза "Росийская газета" отворено писмо (останало без отговор) до олигарха Роман Абрамович и жена му Ирина. Във връзка с техния развод, широко отразен в медиите, "психоаналитикът от Рубльовка" предложи на двамата да спаси "любовта им".

На въпроса "Какво е Рубльовка?" бившият й обитател Алексей Волин, който на времето е работил в президентската администрация, отговори така преди половин година: "Симпатично парче от територията, което е свръхзастроено. При това е твърде митологизирано. Според едни митове животът тук е символ на успеха, според други - пример за лош вкус".

В масово руско съзнание Рубльовка предизвиква отрицателни емоции - заради милиардерите, живеещи там. Те обаче могат да спят спокойно и определено нямат страховете на обитателите от германските елитни селища. Демонстрации в или край Рубльовка не е имало, а и колите на тамошните милиардери едва ли някога ще бъдат подпалени. За разлика от уайтопиите и германските жилища, в Рубльовка живеят и политици.