softwind

През първите ми двайсет години официалната идеология ме беше лъгала, че хората са фундаментално алтруистични и умират от желание да си помагат. Ако на двадесет годишна възраст човек има толкова инфантилни възприятия за живота, трябва да се сърди само на себе си. Никоя идеология не му е крива на самозалъгването.

Siol En
Бедността при комунизма е съвсем различна от бедността при капитализма. При комунизма имаш солидарност. При капитализма... да си се чудила скоро как живеят и оцеляват социалнослабите през зимата? Без пари, без топлина? А и причините за бедността са различни, не е до манталитета ни!

The Bulgarian Lion
Такава благословия беше и е преходът, че 4 милиона българи избягаха от тази благодат. Още бягат и не виждат светлина в тунела.

Gozambo
Авторката си представя човека единствено като индивидуалист, който мисли само за себе си и за собственото си добро и яде себеподобните си. Излишно е да споменаваме, че човек е обществено животно и без семейството или групата, без колектив, без общност, без общество и т.н. не може да съществува. В западната философска мисъл винаги се е водела борба и са се изтъквали или индивидуализмът, или колективизмът като присъща черта в човешката природа. Истината е, че и индивидуализмът, и колективизмът са еднакво важни и който отрича едното или другото начало, той е умствено незрял човек или е идеологически подкован, или пробутва на другите подобни идеологии и пропаганди с оглед на личните си интереси. Ако в момента си богат и влиятелен, естествено е да проповядваш индивидуализма и да отричаш колективизма, защото експлоатираните от теб само по пътя на обединението, на сдружението и взаимното си подпомагане могат да ти противостоят. Възприели твоите идеи за индивидуализма, те са обречени да ти бъдат вечни роби. Ако си користен опозиционен политик, то би могъл да твърдиш точно обратното, че колективът е всичко с цел да подхванеш масите, да яхнеш гребена на революционната вълна и да станеш от нищо нещо. Истината е, че нито индивидуализмът, нито колективизмът трябва да се отричат, защото те са еднакво важни и са изработени механизми в цялата човешка история. Общество, което може да съчетае и еднакво да застъпи индивидуалното и колективното начало, това общество е балансирано и с възможности за най-бърз прогрес.

Чок觧
В малко парченце земя като България нямаше никакъв шанс да продължи да съществува диктатура на една партия, след като световните тенденции ни дърпаха в друга посока. Ние просто се подчинихме на историческата логика.
Че кой ни управлява досега 20 години? Нали същата тази партия с пребоядисалите се в синьо, жълто и турскосиньо метастази? Нали същата тая измет и затова не сме мръднали напред като Чехия, Полша, Унгария, а още си стоим в калта, че и по-зле става!
Какво логично има в това един цял народ да тъне в мизерия 20 години?

spas123
Чета повечето коментари и разбирам все повече, че комунизмът е много опасна секта с оглед на последиците, които е оставил в съзнанието на хората! Жалко наистина, но може би ще трябва да си отидат 2-3 поколения, за да си отиде и той, който продължава да избуява в главите им. Дали тези няколко милиона българи щяха да стоят в Родината си, ако имаха възможността да избират през 50-те или 60-те? А относно статията - благодаря ви за изразените мнения, нека се види и по-различният поглед на един човек необременен с жестоките последици на тоталитарното мислене и безалтернативността на "партията-майка" и хранилница.

Йори
Винаги са ми били интересни реакциите на Форума след подобни статии. Ние никога не спорим на тема добра или лоша е зимата и трябва ли да я има. Защото разбираме, че е въпрос на индивидуално усещане за нещата, които харесваме или не.
Авторката е развила по повод прехода част от тезите на Айн Ранд - считаната за най-големия философ на Америка за ХХ век, проповядваща полезността на егоизма и свободния дух и вредата от алтруизма и колективизма.
Някои хора споделят мислите и че например думата "ние" е като вар, която се посипва върху хората, втвърдява се като камък и смазва всичко под себе си и бялото и черното са изгубени в нейната сивота. Тя е думата, с чиято помощ порочните крадат добродетелността на добрите, с чиято помощ слабите крадат мощта на силните и глупаците - ума на мъдрите".
Не всички ги приемат. За тях - пространството под съседната статия на Д. Божидаров за олевяването.
Става дума за мирогледи, а преживяното през последните 20 години е само илюстрация.
За мирогледи се спори, но е глупаво да се дават квалификации.

milcho
Ами, добра изповед, независимо от идеологическите митове - за подредените държави, за свободата като възможност да "изяждаш" другите и така да успяваш и пр. - на последните 20 години... Радва ме фактът, един сравнително млад човек говори повече за духовното, а не за материалното си благополучие.

плямпало
Общество без личности е тълпа. Личност без общество е обречен индивид. Обществото и личността са неразривно свързани. Пагубно е да се дава превес на едното над другото.

nikolay_rs
Те, някои, турското робство изкараха благословия - та един преход (контрареволюция) ли няма да изкарат.

Гн Фотон
Насам, народе!
Тези дни, които могат, ще се изкефят на Форума. Които не са знаели защо клечим тука с години, ще им просветне. А ние, омъглени в сивотата на Живота и заслепени от Светлината на човешката си божественост, захласнато ще облизваме позасъхнали устни, мълвейки мантрите на Радостта да се живее.

Mrx++
Светът, в частност обществото, се състои от противоположности - колективизъм и индивидуализъм са две такива. Други са национализъм - глобализъм, етатизъм (държавност) - частна собственост и др. Те не могат да съществуват самостоятелно. Всяко общество се състои от смес на едното и другото в различни пропорции.

Gabara
Аз посрещнах прехода не на 20, а на 30 години и веднага се разболях тежко. Целият преход мина в борба за оцеляване, физическо. Който през тези години е ходил често в болници, знае за какво говоря. Така че всеки от своята камбанария гледа на нещата.

Сократ-май
В момента живея по-трудно, отколкото някога. Работя повече. Обективно погледнато, печеля по-малко. А, ех... ако се беше запазило онова време, сега щях да съм член на писателския съюз. Знаете ли вий какви благини имаше в тоя пусти писателски съюз? Влезеше ли човек вътре, осигурено му беше всичко, че и почит, и уважение, и с големците това-онова.
Добре де. Ама защо не съжалявам?
Ами, защото, докато човек има поне един залък, свободата е най-важното. И никакви кьорсофри и благини не могат да я заменят. Липсата на свобода е унижение, което никой нормален човек не може да изтърпи.
Виж, ако човек остане и без последния залък - тогава не знам. Тогава сигурно му избиват чивиите.