В навечерието на 100-те дни от премиерската си клетва Бойко Борисов за пореден път доказа, че на това правителство не му липсват нито идеи, нито действия. Ако кабинетът има проблем, той се крие в това, че понякога идеите му не са много добри, а действията - са твърде хаотични.

Още в самото начало бе ясно, че Министерски съвет трябва да се разглежда не като съвкупност от личности, а като помощен орган към Бойко Борисов. Точно така бе озаглавено и първото прессъобщение на кабинета - то бе покана към журналистите, които искат да отразят заседание на "Правителството на премиера Борисов", а не на Република България.

Три месеца след като пое управлението, Борисов се радва на огромна подкрепа. Рейтингът му е рекорден, покрай него завидно одобрение получават и хора като Цветан Цветанов и Цецка Цачева. 90% от българите подкрепят намерението да се ревизират всички сделки на предишното правителство, а близо 2/3 одобряват политиката на съкращаване на администрацията, орязване на разходите и т.н. Идеите на Борисов за създаване на спецфонд за трансплантации на българите в чужбина и обещанията му, че кризата няма да се отрази върху растежа на пенсиите - това са част от успешните ходове на кабинета, които гарантираха стабилен рейтинг. Точно затова, ако изборите бяха днес,



ГЕРБ щеше да спечели още по-убедителна изборна победа



Борисов имаше шанс да покаже, че се справя успешно в кризисни ситуации - вижте как реагира при земетресението в Шабла и трагедията в Охридското езеро - беше организиран, експедитивен, премерен. Огромен бонус за него е бързата му реакция при вътрешнопартиен или управленски гаф - примерно Борисов моментално се намеси, когато депутатите от ГЕРБ Емил Димитров и Десислава Танева се опитаха да отворят вратичка в закона за горите, която да позволи на частници да строят, ако са "добросъвестни инвеститори".

Още един плюс за Борисов - на този етап той лавира прекрасно сред по-малките десни партии - СДС, ДСБ, "Атака" и РЗС, които подкрепят кабинета на малцинството. Бойко успява да ги държи на разстояние, като в същото време, поощрявайки ту една, ту друга, да им придава значимост, което ужасно ги радва. Вчера СДС бяха изключително важни за стабилността на управлението, днес "Атака" е надежден партньор, който радостно ридае: "100-те дни на Борисов са 100 дни свободна държава". Утре сигурно РЗС ще бъдат определени като изключително последователни демократи....

Борисов действа успешно и зад граница - за разлика от президента Първанов примерно, който скоро не е посещавал официално държава от ЕС, Бойко успя за една седмица да отиде при Саркози и да приеме Берлускони. "Шпигел" може да се съмнява в качествата му, но Меркел очевидно го харесва.

Борисов и неговият кабинет обаче



сътвориха и не малко грешки



Част от тях може би се дължат на липса на опит. Друга част със сигурност идват от стила на Борисов, който едва ли някога ще се промени. Премиерът ни е рязък, действа импулсивно и често си мени мнението. А това води до доста комични ситуации. В един момент Борисов уверено твърди, че ще мести фискалния резерев от БНБ в частни банки, дори говори за конкурс кой да управлява парите, а в следващ момент - че това няма да се случи. Един ден той обяснява, че няма да строим АЕЦ "Белене", на втория ден обаче увещава Саркози Франция да се включи с дял. А спомняте ли си историята с акцизите на алкохола, цигарите, бензина? Ще се вдига, няма да се вдига - всеки ден посланието на кабинета бе различно. Което няма как да не говори за асинхрон между министрите или поне за липса на ясна, избистрена позиция на МС. Някои обясняват подобно поведение с хитра стратегия за тестване на общественото мнение. Може и така да е. Но ако не се въведе някакъв ред, съвсем скоро хаосът ще погълне всички добри инициативи.

Като типичен популист Борисов често



обещава повече, отколкото може да направи



Примерно - зарече се да минем Холандия по темп на строеж на магистрали. После - да излови всички "мъжки вещици", че даже да бутне барбекюто на Доган. Последната му закана е да видим до дни Станишев в съда заради изтичането на секретен доклад от кабинета. Всички тези неща не са и едва ли ще се случат. В голяма степен не по вина на Борисов. Той просто няма такива правомощия, трябва да разчита на бързината и ефективността на други власти. Но "черните" точки се трупат на негов гръб.

За съжаление Борисов не успя да удържи популизма си в рамките на страната. За тези първи 100 дни той успя да заплаши Македония с вето върху европейската й интеграция, а и да подкрепи идеята на "Атака" за Ден на геноцида над българите в Османската империя.

Бойко показа, че е отмъстителен - отказа въобще да размишлява за кандидатурата на Сакскобургготски за президент на ЕС с един-единствен мотив: "Изгони ме на улицата и ме остави сам. Предпочете Румен Петков".

Факт е, че всички тези "минуси" на Борисов по никакъв начин не се отразиха на популярността му. Рейтингът и егото му обаче бързо могат да пострадат, ако не успее да дозира правилно други две експресивни идеи на кабинета - да въведе доплащането в болниците и да промени пенсионната възраст. Колкото и любим народен герой да е Бойко, избирателите едва ли ще одобрят да дофинансират бездънната здравна система и да работят до гроб за български пенсии. Борисов не може да продължава да управлява само с идеята, че съществува, за да нокаутира крадливите си предшественици. В един момент трябва да направи нещо и за избирателите си. Вярно е, че 100 дни не стигат, за да се изпълнят всички предизборни обещания, особено при блатото, в което е затънала страната. Но също така е вярно, че 4 години не са чак толкова дълъг период и управляващите трябва по-бързичко да минат от думи към дела.