Нивото на обучение по български език и литература, респективно - намаляващата грамотност на учениците, повдигат периодично разгорещени дебати. Най-вече когато стане ясно, че за поредна година на кандидат студентските изпити по литература двойките са отново "рекорден брой". Всъщност от няколко години са все около 50%.

Само за 2-3 години консервативната система се промени - някои университети улесниха входа за кандидати, като въведоха тестове, а в същото време въпреки огромната съпротива на ученици и родители бяха въведени матурите, без които дванадесетокласниците не могат да вземат диплома за средно образование. Разбира се, във всяко нововъведение има и недомислици, за чието преодоляване ще е нужно време. Например сега скалата за оценяване на матурата позволява ученикът да премине успешно изпита само като реши правилно въпросите от тестовата част и дори без да напише грамотно коментарен текст, който е втората част от матурата. Неслучайно учители и университетски преподаватели настояваха пред предишния екип на просветното министерство съотношението в оценяването да се промени и създаването на текст да има по-висока тежест при формирането на оценката.

Ще доведат ли промените до смяна на приоритетите в обучението и в самоподготовката на децата? Ако има нещо, което не може да му се отрече на българския ученик, то е неговата адаптивност. И не е изключено тези промени да накарат учениците да залагат повече на граматическите си познания, отколкото на уменията за създаване на текст.

Проблемите с образованието по литература не са един и два. Броят на задължително изучаваните автори е изключително голям. "Това не ни дава свобода да мотивираме децата да изказват собствено мнение, нито имаме достатъчно време за създаване на собствени текстове - есета например", единодушни са учителите. "В Х клас например има 40 задължителни произведения. Това ни превръща в лектори, които само разгръщат библиография.



Ние се надбягваме с времето



и не можем да създадем комфорт на децата за дискусия, да чуем тяхното мнение", обобщава Елка Симеонова от столичното 127 СОУ.

Проблемът с недостатъчното часове по литература стои още по-остро при професионалните гимназии, които показват най-ниски резултати на матурата и тази, и предходната година. За една учебна година има 62 часа, които трябва да разделим за езикова подготовка и за изучаване на авторите, обяснява Красимира Симеонова, която преподава в софийска професионална гимназия. "За творец като Гео Милев например имам само 3 часа, в които трябва да говоря за литературното направление, да предам задължителните произведения и да подготвя учениците за матура и приемен изпит", заяви Симеонова и пита риторично: "Нима не ни трябват грамотни инженери или продавачи?!".

Малкото часове принуждават учителите да наблягат много повече на авторите и задължителните произведения, отколкото на часовете за езикова култура. Този проблем стои от години, но все така от години образователното министерство не прави нищо, за да го разреши. За това говори фактът, че от 10 години учебните програми в гимназиите не са осъвременявани. Сега новият екип на просветното министерство обяви, че ще прави ревизия на материала и анализът на изучаваното в училище започва от гимназията. "Време за упражняване на граматиката в гимназиите няма, а децата отдавна са забравили или пък изобщо не знаят основните правила, които са учили от V до VII клас и които основно са им необходими за матурата", каза учителката по литература Кети Василева.

В гимназията учениците забравят граматиката. Защото просто нямат часове по български език и изучават само литературните творби. "За 5 години в гимназията не изкарахме нито един час по български език. И без това обаче времето не ни стигаше да разгледаме подробно всички произведения", споделя Александра, която тази година е завършила езикова гимназия. Резултатът - в края на VII клас Алекс е знаела "потресаващи неща за граматиката, които в гимназията е забравила безвъзвратно".

Друг наболял от доста време проблем е



прекалено академичният език на учебниците



Теоретичният материал в учебниците по български език е поднесен много тежко и децата не са мотивирани да го научат, е общото мнение на столичните учители. Според тях проблеми със стила има и за другите учебници - по биология и химия например. Преподавателите смятат, че за децата няма да е трудно да усвоят правописа, стига да е преподаден адекватно. Това обаче сега не се постига, защото учебниците са задръстени от теория, която вместо да внася светлина в граматиката, по-скоро я обгръща в плътна мъгла. Че практическите упражнения са недостатъчни и времето за тях в час е малко, е излишно да се споменава.

Дори и в училищата, където все пак учителите буквално крадат от учебното време за граматика, то е твърде недостатъчно, за да се подготвят децата за матура или тест за университета. А това означава и по-неграмотни дванадесетокласници, респективно - по-ниски оценки на матурите.

Това накара някои учители да предложат отделянето на двата предмета - български език и литература. Тази макар и крайна мярка би разрешила поне проблема с недостатъчните часове - два предмета, двойно повече часове, пресмятат прагматично преподавателите. Според преподаватели от Софийския университет обаче при разделянето на двата предмета ще отпадне и връзката, която съществува между тях и която е отразена в общата учебна програма. Например, в часовете по български език се учат граматичните норми, които след това се прилагат при писането на литературни текстове, а разделянето на двете дисциплини щяло да отслаби тази взаимовръзка.

Учителите смятат, че грамотността на децата може да се повиши, ако бъдат заинтригувани с интересни литературни текстове, по които да изразяват мнения чрез есета, а не да наизустяват механично чужди анализи, които обикновено не разбират. А оттук произтича и друга тема за дебат - за осъвременяването на списъка с изучавани автори.

Учителите избягват да назоват конкретно кой автор да отпадне от учебната програма и с кого да бъде заменен, защото обикновено това се превръща в национална трагедия. Вдига се шум до бога, след което нещата остават такива каквито са. Т.е. обществото си въобразява, че учениците ще знаят всичко, което го има в учебника. Очевидно действителността е отчайващо различна.

Избягва се и въпросът трябва ли да се премахнат някои произведения, които интернет поколението приема за неразбираеми, но са в златната колекция на българската класика и са основа за формирането на българско самосъзнание. Може би не е лошо да се разбере какво мислят и самите ученици за това, което учат. И как това да им носи не само досада, но да възпитава ценности и да развива грамотността им.