Зам.-министърът на земеделието Георги Костов е роден на 11 април 1959 г. в София. Завършил е Висшия лесотехнически институт, където работи от 1988 г. Във времето от 1999 г. до 2003 г. е заместник декан на Факултета по горско стопанство, а след това - ръководител катедра. Специализирал е в Австрия, Швеция, Швейцария и Холандия.

-	Доцент Костов, не се ли забави твърде дълго държавата със завеждането на иск срещу бившия премиер Симеон Сакскобургготски за спорните гори в Рила?
-	Правният анализ, който направи Изпълнителната агенция по горите, показа две възможности. Едната е да се заведе иск срещу наследниците на Фердинанд само за върнатите в повече гори в размер на 4521 дка. Знаете, експертиза на Софийската окръжна прокуратура показа, че тази площ по грешка е възстановена два пъти на Симеон Сакскобургготски. Един път с нотариален акт от 1930 г. и повторно с представени крепостни актове. Втората възможност е да се атакува цялата царска реституция на горите в Рила, а наследниците на Фердинанд да докажат за каква част от тези около 16 000 дка имат документи.
-	И на коя от тези възможности се спирате?
-	Искът срещу наследниците на бившите царе ще бъде заведен най-късно в сряда. Все още се доработва, но най-вероятно държавата ще си поиска всичките около 16 000 дка в Рила, като ще позволим след това на Сакскобургготски да доказва за каква част от тях има документи. Не си правим илюзии, един такъв процес ще продължи поне около 3 години, но поне през това време ще има възбрана за ползване на горите и за препродаването им. Освен това над 1000 дка вече са продадени на трети добросъвестни лица и ако се окаже, че Сакскобургготски не може да докаже собствеността си върху тях, пътят за връщането им на държавата ще е по-дълъг и труден и ще е свързан със завеждане на нови дела срещу следващите лица.
-	А ако царските адвокати настояват в съда, че Сакскобургготски притежава над 19 000 дка и не само не трябва да връща гори, но дори е ощетен?
-	Нека пледират, нека се опитат да докажат това си твърдение. Мисля, че няма да могат. Категорично трябва да се преразгледа цялостната реституция на т.нар. "царски гори" в Рила. Ето и мотиви - първо, знаете, че част от масивите не са възстановени в реални граници, защото попадат в Национален парк "Рила", и затова Симеон е обезщетен с други гори над Боровец. Само че според констативния нотариален акт неговите масиви в рамките на парк "Рила" са били наполовина сипеи и храсталаци, а за тях е обезщетен с качествени гори.

И още - бившият премиер е получил и гори над с. Бели Искър. Местните хора там обаче имат документи, които доказват, че въпросните гори дори не са били държавни, а общински и частни. Все казуси, заради които си струва реституцията на царските гори да се преразгледа изцяло.

-	Каква сума за пропуснати ползи от дърводобив в горите ще поиска държавата с иска, който готви?
-	Аз вече на няколко пъти казах, че печалбата на Сакскобургготски само от дърводобива, и то само за спорните 4500 дка, е 2.5 млн. лв. Вероятно като начало ще впишем тази сума, но в хода на делото държавата има право да предяви и по-големи претенции в зависимост от това каква част от горите в Рила се окаже ползвана неправомерно.
-	Вече закрихте спорния фонд "Българска гора", за който се твърди, че е източван и е пълнил партийни каси. Имате ли доказателства за това?
-	Най-порочното в дейността на този фонд е безпринципната пародия, чрез която са подбирани фирми и им е плащано за залесяване. В правилата е записано, че ако залесяването е до 15 000 лв. без ДДС, фирмата се избира чрез директно договаряне, но няма никакви правила за подбор.

При залесяване на по-крупни масиви, за които ще се изхарчат от 15 000 до 50 000 лв., фирмите са избирани в състезание с три оферти. Взимат се офертите на фирмите и тази, която се ангажира пред държавата, че ще засади дърветата на най-ниска цена, печели. Т.нар. "състезание" обаче е тотална имитация, защото са канени само тесен кръг от фирми. А те пък от своя страна дори предварително са се наговаряли, защото разликата в офертите им е от порядъка на стотинки. Има и случаи, когато състезаващите се фирми са уж различни, но поне две от тях са на един и същ собственик. Или казано с други думи - свързани фирми са печелили търговете и никой не ги е контролирал.
Прави впечатление, че в отделни райони са толерирани определени фирми, които са изпълнявали най-много проекти. Например във Варна - Българска инвестиционна компания, в Бургас - "Бургасцвет", в Пловдив - "Гея"- Аква, в Стара Загора - "Агресия-99", в Кърджали - "Демех". Вероятно това са фирми, близки до местните власти и до горските в тези райони. Друг парадокс е, че фондът не е бил регистриран по ДДС, а всички услуги, които е плащал, са с начислен ДДС. Така от бюджета на фонда изтичат 20%, които се плащат на фирмите, без да може част от тях да се възстанови. Проверките продължават.

-	Какво ще правите със сегашните 180 държавни горски предприятия, някои от които се оплакват, че са пред фалит?
-	Сътрудничим със Световната банка, която ще ни отпусне 400 000 долара безвъзмездна помощ за икономически анализи. Ще правим нов закон за горите, с който ще разделим контрола в горите от дейностите за стопанисването им, сред които водещ е дърводобивът. Идеята ни е да обединим тези 180 като клонове на 6 големи държавни предприятия. Те трябва да работят независимо и да се конкурират помежду си или да са под една обща шапка - горска компания. Предприятията ще изплащат всяка година на държавата дивидент от печалбата си. За създаването им ще е необходим инвестиционен заем до максимум 50 млн. долара, който ще е от Световната банка.
-	Как ще убедите обществото, че по време на криза трябва да вземем заем от 50 млн. долара за реформа на горите?
-	По време на криза просто няма как да се намерят достатъчно средства вътре в страната, които да бъдат насочени за горската реформа. Този заем ще бъде върнат за 10 години и ще се изплаща от печалбата на самите горски предприятия. Задължително трябва да има гратисен период, преди да започне погасяването му.
-	Идеята ви за горска компания досущ повтаря идеята на депутата от БСП Меглена Плугчиева за Национална компания "Гора". За нея също се гласеше заем от Световната банка.
-	Има съществена разлика - идеята на г-жа Плугчиева бе частният бизнес да излезе от горите и националната компания сама да извършва всички дейности за поддържането им - дърводобив, залесяване и т.н. Със заема на Световната банка тогава се предвиждаше държавата просто да купи техника. Нашата идея сега е с тези пари да се изградят офиси за предприятията, да се купят автомобили, компютри, комуникационни връзки и т.н. А дейностите в горите да продължат да се възлагат на частния бизнес. Моделът, на който сме се спрели, е копиран от Германия и Австрия.
-	А как ще контролирате тези дейности, как ще ограничите незаконната сеч?
-	Ще създадем независим орган, контролно звено, което няма да зависи от нито едно горско предприятие за разлика от сега, когато всяко горско стопанство си има свои инспектори. Бъдещото звено ще контролира всички гори - държавни, общински, частни. Идеята е инспекторите да следят определени райони на мандатен принцип и след определен брой години да бъдат местени в друг район, за да не се допускат корупционни практики.

Имаме и идеи как да накараме гражданите да плащат глобите си от актове за незаконна сеч. Предвиждаме да се въведе пробацията - т.е. ако до определен срок не платиш глобата си, отиваш да полагаш труд. Другата идея е, докато не платиш акта си, да не получаваш обслужване от общините и държавата. Като цяло очакваме новият закон да е готов до средата на 2010 г.