Мрачно настроение на фона на оптимистични данни за икономиката на България. С тази снимка на бизнес климата срещаме ноември, един от трите месеца в годината, когато традиционно бележим цикличен пик на песимизма и вяло стопанско настроение. Другите два са февруари и април. Един колега бе успял да докаже навремето зависимост между прогнозата за температурите в София и очакванията на българския бизнес. Единствените изключения от тази зависимост са свръхоптимистичната вълна около коледната еуфория и песимистичното настроение през април, когато нашенецът опразва джобовете, за да плати годишните си данъци. За жалост, казионната наука смачка в зародиш това метеорологично направление в българската иконометрия, иначе щяхме да знаем повече за причините бизнесът да изпада в параноични цикли



напук на положителните данни,



които черпим от статистиката. Ето проучването на бизнес климата, поднесено от НСИ в навечерието на Хелоуин: през октомври очакванията се влошават с нови 1.3%, песимизъм владее всички отрасли, с изключение на индустрията, там оптимистично настроените управители на фирми нарастват с 2.1%. Всъщност и настроението на индустриалците е нелогично ниско предвид нарасналото до 65% натоварване на производствените мощности, което се обяснява главно с ръст на износа. (Натоварването падна под 60% на дъното на кризата.) Поредното измерване на климата отново доказва, че у нас бизнесът се води предимно от чувства, а данните имат малко значение. Обективният прочит на статистиката сочи тенденция, обратна на очакваното от управителите. Единствено строителните фирми имат основание за спада на очакванията с нови 8.9%. Но колкото и да са изкривени стопанските прогнози, още по-мрачна картина се рисува в медиите. Като четеш софийски вестници, ще речеш, че



чакаме края на света



да настъпи всеки момент. Всеки, който професионално се занимава с икономика, знае, че според обективните данни вече сме преминали дъното на кризата, при това (ако съдим по борсовите индикатори) близо месец преди 9 март 2009 г., когато се пречупи тенденцията на траен спад на световните финансови пазари. Всеки момент очакваме отчетните данни за третото тримесечие. (В огромна държава като САЩ вече обобщиха информацията и констатираха първо тримесечие с ръст след началото на кризата, а данните за България към края на септември още липсват.) Според мен и у нас ще отбележим ръст на брутния продукт още през третото, най-късно през следващото тримесечие. Обективната (макар и консервативна по мое мнение) прогноза на БНБ също дава



основания за оптимизъм



За разлика от (поредното) гадание на МВФ, заложено в проектобюджета за 2010 г. и според което 2009 г. ще донесе малко над 6% спад на БВП, а догодина ще паднем още 2% надолу, икономистите на БНБ пресмятат едва 4.2% спад за 2009 г. и 0.5% ръст за 2010 г. Вероятно реалните факти ще надминат и консервативните очаквания на БНБ, камо ли черните предсказания на МВФ. Август беше вторият пореден месец с положително салдо в текущата сметка на платежния баланс, впрочем 5 пъти над салдото от юли. Бавно, но расте излишъкът по капиталовата сметка, финансовата сметка не прекрачи червената граница. Разбити са предчувствията за провал във всички отрасли, даже строителството се сви по-малко. Напук на предвещания крах туристическият сезон ще завърши с ръст. Вярно, за последните 12 месеца страната е посетена от 1.9% по-малко чужденци, но спадът не се дължи на намалени продажби на ваканционни пакети, а на оредели командировки по работа. Вместо масово закриване на предприятия, шивашката промишленост има годишен спад едва 19% за полугодието (след 21% срив до края на март). Колапс на кредита, взрив на фалитите няма. Обективните данни обаче се разтварят без следа в



блатото на апокалиптичните вещания



Лесно, но прибързано е да припишем мрачните ожидания на типично нашенско черногледство. Причина за песимизма е факторът страх. Статистиците казват, че 57% от фирмите изпитват несигурност. Над 60% от заетите се страхуват за работните си места (въпреки че търсенето на кадри расте и предлагането на нови работни места отново надвишава съкратените). Под 10% очакват доходите им да нараснат догодина, макар че анализите сочат, че над 70% от домакинствата ще получат реално повече. Помислете



къде се раждат страховете!



Част от тях са вносни, импортирани от професионалните продавачи на страх - МВФ, рейтингови агенции, финансови институции, които в криза плашат собствените си "сметки" (така викат на клиентите, чиито пари управляват), за да ги възпрат от инвестиции в прогресиращи пазари като нашия. Така големите пари се задържат в "сигурните" развити икономики, въпреки че лихвата по депозитите там вече е смешна (2-3% годишно), а инвестиционните портфейли са на чиста загуба. Лошото е, че през първите си 100 дни и нашето правителството вся доста страх и несигурност в бъдещето. Всекидневно и шумно огласявани зулуми на предишната власт, вайкане по празната хазна, открити скелети на провалени проекти и отложени разходи, признания на цели министерства, че са пред фалит и затова орязват разходи и прекратяват сключени договори - това може да е вярна политически тактика за смазване на опонента и помпане на доверието във властта. Но пък поражда страх, а нарастващата несигурност просто смазва бизнеса, потиска кредита, кара да се свиват и да се пазят дори онези, които са конкурентоспособни да растат. А ролята на властта е точно обратна: да дава сигурност, да разсейва страховете, да поражда доверие и увереност, за да стимулира растеж. Време е правителството да влезе в същинската си роля.