|
Арогантността на човечеството падна покосена в края на жестоката 2005 г. - годината на опустошенията. Стихиите за пореден път се подиграха с наивни мечти на учените. Както и преди, най-доброто, на което може да се надява науката, е да успее да предвиди идващото бедствие достатъчно рано, за да имат време застрашените да се спасят чрез бягство.
Бедни и богати нации бяха подложени на капризните повратности на природните стихии. И то по такъв начин, че един месец богатите помагаха на бедните да се възстановят, а на следващия - бедните протягаха ръка на богатите.
Тази година природата беше безмилостна.
През декември 2004 г. САЩ събираха пари за ударените от цунами южноазиатски държави, а през септември 2005 г. те самите получаваха помощи от същите тези страни, след като бяха застигнати от ураганите "Катрина" и "Рита". Сега пък отново САЩ дават помощ на Южна Азия след земетресенията там. Индия пък изпраща палатки, храна и одеяла на своя враг - Пакистан.
Над 176 000 души загинаха при земетресението и последвалите вълни цунами през декември м. г., между 20 000 и 30 000 станаха жертва на земетресението през октомври 2005 г., 1000 издъхнаха, затрупани от гватемалските свлачища в началото на месеца, а над 1200 бяха убити от урагана "Катрина". Трупове имаше и по азиатските плажове, и в планинските села в Кашмир, и по американските улици.
Не това си бяха представяли учените
След края на Втората световна война човечеството смяташе, че пред науката вече няма предели. Атомът беше разцепен, човешки крак стъпи на Луната, мнозина смятаха (а и все още смятат), че ще могат да предизвикват валежи там, където е нужно. В Китай усилията в тази насока продължават. Ракети и зенитна артилерия систематично ръсят небето с химикали. Какви са резултатите? Натрупан е богат опит с почти нулев успех за предизвикване на валежи.
Ако хората са виновни за глобалното затопляне, те все още не са се научили да се възползват от последствията от него, като овладеят стихиите и ги впрегнат да работят в полза на човешкия род.
Те могат да предизвикат леки земни трусове, като инжектират течност в дълбоки кладенци, като запълнят с вода огромни резервоари или чрез атомен взрив. Но не могат да предотвратят земетресенията. Опитите да се "гресират" тектоничните плочи, за да се намали унищожителното напрежение между тях, могат единствено да влошат нещата. Ако изобщо има някакъв ефект.
Земетресенията не могат дори да бъдат предвидени. Може да се установи кой район е земетръсен и къде може да се очаква силен трус. Но засега няма начин да бъде предсказано със сигурност времето, мястото или магнитудът на предстоящото бедствие.
Чиста теория
Разбра се, идеята гигантски ледени блокове да бъдат хвърляни във водите, над които се завихрят ураганите, и така чрез охлаждането бурите да бъдат предотвратени, има основание само в чистата теория. В момента учените се опитват да открият начин да надхитрят ураганите и да ги убедят, че са ударили сушата, докато са все още в океана. Единият от начините е да се покрие водната повърхност с тънък биологичноразтворим филм, който да не позволи водата да се изпарява и да подхранва яростта на урагана с водните пари. Този метод на практика имитира това, което става, когато ураганът достигне сушата.
Но в случая с урагана "Катрина" спасителните служби използваха метод къде-къде по примитивен от гореописания. Те просто пуснаха сирени за въздушна опасност, за да знаят хората, че трябва да бягат.
Надеждата угасва последна, хората все още вярват, че един ден ще успеят да укротят природата, да си докарат гръмотевична буря по поръчка, да спрат прииждащата река, да изтощят торнадото, преди още да е впило унищожителния си хобот в земната плът.
Засега обаче природата владее положението.
