Очевидното одобрение на иракската конституция е не толкова победа на правителството на Буш, колкото нов шанс да се постигне политическо решение и да се избегне кръвопролитие и разделение в Ирак.

Правителствени представители приветстваха публично резултата, но в лични разговори някои признаха, че предстои да се извърви много труден път, защото по-голямата част от сунитските араби вероятно са отхвърлили конституцията. Както каза един служител, всеки път, когато правителството изглежда на ръба на пропаст, то успява да постигне някакъв резултат, позволяващ му да продължи напред към следващата пропаст.

Провалът на референдума щеше да бъде пагубен за правителството и през последните няколко седмици американски представители работеха усърдно, за да избегнат този риск.

Някои отбелязаха като особено добър знак сравнително малкото актове на насилие. Това бе постигнато чрез тридневните специални мерки за сигурност в Ирак.

Конституцията, изглежда, е отхвърлена в две сунитски провинции, което показва категорично неодобрение на документа в районите, смятани за ключови за прекратяване на бунта.



"Това е огромно фиаско",



смята историкът и специалист по шиитския ислям Хуан Коул от Мичиганския университет. Според него наличието на такава солидна група противници на конституцията "наистина подкопава законността й и този резултат е гаранция, че бунтовете ще продължат".

За Буш е много важно да постигне успех в Ирак, който все му се изплъзва две години и половина след оглавяваното от САЩ нахлуване. Целта на президента е да покаже, че печели подкрепа за демокрацията в региона, управляван дълги години от тиранични режими. Последните проучвания показват, че мнозинството американци са недоволни от нахлуването, което е причина за ниския процент одобрение на действията на президента.

Сега вниманието на Белия дом ще се насочи към изборите през декември, на които ще бъде сменено временното правителство и ще бъде избрано ново Национално събрание. Представители от правителството на Буш твърдяха, че гласуването в събота с по-голямо участие на сунитските араби ще ги привлече към политическия процес и ще им даде по-голямо представителство в иракския парламент.

Референдумът "със сигурност ще помогне да се разшири базата на политическия процес и ще намали броя на изчакващите и на привържениците на насилието", заяви държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс в Лондон. "Бунтовете трябва да бъдат сразени политически. Успяваме, като им отнемаме политическата подкрепа, и все повече иракчани застават зад политическия процес, а не зад насилието."

На изборите през декември провинциите ще получат пропорционално представяне, така че дори при ниска избирателна активност в сунитските провинции ще се увеличи броят на сунитите в законодателната власт. Миналия януари, когато бе избран временен парламент, сунитското представяне беше много слабо, тъй като повечето сунити бойкотираха изборите, докато кюрдите гласуваха за кюрдска коалиция, а шиитите подкрепиха коалиция от шиитски ислямистки партии.



Сделката за конституцията,



постигната в последния момент миналата седмица, позволява документът да бъде променен следващата година, а не след осем години, както първоначално се очакваше. Това също цели да се насърчи участието на сунитските араби и да ги подтикне да отхвърлят бунта. До голяма степен конституцията е изготвена, за да отразява интересите на кюрдите и шиитите, които са мнозинство в парламента, включително тяхното желание за обособяване на отделни територии по етнически признак с по-голям контрол върху петролните богатства.

Според експерти обаче дори и при това положение сунитите ще останат малцинство в еднокамарния парламент и в страната, където 60 на сто от населението изповядват шиитския ислям. Други твърдят, че сунитите не могат да се чувстват насърчени от резултата от референдума, който показва, че тревогите им отново не са чути.

"Основният проблем е, че конституцията не е изготвена с консенсус, и част от населението на страната масово я отхвърли", смята Лари Даймънд, старши експерт в института "Хувър" към Университета в Станфорд и бивш съветник на ръководеното от САЩ иракско преходно правителство. "Това не беше радостен вот. Това беше прагматичен вот, за да продължи процесът."

Даймънд приветства администрацията на Буш, особено американския посланик Залмай Халилзад, че е признала проблема и работи усърдно, за да включи сунитите в процеса. По думите му сунитите съзнават, че "сами са си навредили" чрез бойкота на януарските избори. Според него сега администрацията трябва да започне активно неофициално посредничество, за да намали различията между етническите групи преди изборите.

Антъни Кордсман, старши експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания, отбелязва, че референдумът



"наистина не слага край на нищо",



но сега времето за съставянето на единни листи е ограничено, освен ако не са на базата на религиозна или етническа принадлежност или на принципа дали хората подкрепят, или са против конституцията.

Мартин Индайк, бивш служител в правителството на Клинтън, който ръководи Центъра "Сабан" за близкоизточна политика в Института Брукингс, смята, че сценарият на правителството за по-голямо участие на сунитите е реалистичен. Според него обаче има и вероятност сунитите да стигнат до извода, че тъй като не са успели да блокират конституцията, значи политическият процес е насочен срещу тях.

Индайк отбелязва също, че кюрдите и шиитите може да продължат да използват умело политическия процес, за да защитават собствените си интереси, и така сунитите винаги ще смятат, че за тях остава неизгодната част от сделката. "Възможно е да се самозалъгваме", посочва той. "Ако те (шиитите и кюрдите) всъщност участват в процеса, за да го съсипят, теорията на администрацията може да се окаже съвсем погрешна."

Индайк смята, че е важно правителството да ограничи властта, завзета от кюрдите и шиитите, и да покаже на сунитите, че конституцията може да бъде изменена, за да бъдат защитени интересите им.

Коул обаче твърди, че правителството на Буш има все по-малко влияние върху политическите вълнения в Ирак. "Цялата работа е извън контрола им - казва той. - Администрацията на Буш е напълно безпомощна в Ирак."