Няма и сто дни от старта на кабинета, а напрежението в партийните централи, излъчили управляващите, вече си казва думата. Това в най-пълна степен се забелязва при БСП. Не защото само там има проблеми по линията власт-парламентарно мнозинство-партия. А защото това е единствената от трите партии в управлението, която не е лидерска и всеки може да изказва безнаказано мнение, различно от това на Станишев. Затова драмите в БСП около вдигането на цените на горивата и невъзможността за изпълнение на предизборни социални обещания изпъкнаха силно в общественото пространство. И в НДСВ си задаваха подобни въпроси, когато не се случи "несимволичното увеличение на доходите" и не потекоха благини след 800 дни, но някой да си спомня жълт бунт? Не, никой не посмя публично да упрекне Сакскобургготски. Обяснението е просто - има голяма разлика между лявата парламентарна група и царската от миналия парламент. В НДСВ всички са зависими от Симеон и затова вътрешни бунтове почти няма. Сергей



Станишев не разполага с разкоша, осигуряващ спокойствие във властта - послушанието



Повечето депутати от левицата са нови и не са свикнали на партийна дисциплина. А пък много верни бойци на партията останаха извън борда на властта и имат причини за недоволство.

Ако само свободата да изказваш мнението си и да критикуваш на воля беше в основата на схватката парламентарно мнозинство-правителство, всичко щеше да е наред. Има обаче и друга причина за публичния дебат в управляващата партия, която е опасна. Истината е, че БСП не е излязла от опозиционното си битие. Явно 8 години извън властта се оказват трудни за забравяне и пренастройка. Манталитетът на БСП все още е като на опозиционна партия, готова да громи със или без причина управлението. В случая депутатите от левицата пропускат факта, че властта е в техни ръце. И вместо като истински управляващи да седнат и да обсъдят проблемите с министрите, за да намерят решения, те влязоха в махленски спор за скока на цените, защо БСП няма да изпълни социалните си обещания и т. н.

Разбира се, депутатите са прави да знаят какво и защо се случва, както и да искат НДСВ и ДПС да носят отговорност за действията на кабинета, а не да се снишават при бури. Но пътят към това познание не минава през публично критикарстване. Поне не за партия, която смята себе си за управляваща.

Масло в огъня на левицата наля и поведението на някои министри, които направиха не особено премислени изказвания от рода на: "За скъпите горива протестирайте в чужбина", "Социализмът няма да се върне" и т. н., както и противоположните послания, които излъчват към населението.



Високомерието пролича не само по линия на избирателите



То бе проявено и към лявата парламентарна група. Така например енергийният министър Румен Овчаров може и да е прав да обвинява някои депутати, че мислят опозиционно, но едва ли е удачно да отговаря на въпросите им с изрази: "Вие нищо не разбирате" и "Говорите така, защото се готвите за конгреса". Ако искаш стабилен парламентарен гръб - и за гласуване, и за разяснение на политиката си сред обществото, - не можеш да си позволяваш пренебрежително отношение към собствените си депутати. Премиерът и министрите би трябвало да си дадат сметка, че депутатите не са просто пешки, които безропотно ще изпълняват нарежданията от "Дондуков" 1. Управляващата партия трудно ще защити непопулярни решения, ако има разнобой в собствените си редици.

Факт е обаче и друго - че предстоящият конгрес на БСП също изостря напрежението в левицата. При НДСВ партийният форум мина тихо и мирно. Никой не посмя да попита защо не се направи сериозен анализ на загубата на парламентарните избори. На конгреса на БСП през декември обаче ще е различно. Там ще се водят битки - не толкова за лидерския пост, колкото за местата във Висшия съвет и Изпълнителното бюро. Борбата ще е безмилостно жестока, защото който и да е начело на БСП, той няма как да ръководи партията, да прокарва решения, да избере заместниците си без благословията на червения пленум. В тази битка може да пострадат и някои министри, които заради пренебрежението си днес може да се разделят с партийните си постове утре.

Точно в този контекст мнозина разглеждат поведението на бившия вицепремиер Костадин Паскалев, който безспорно е най-активният критик на правителството в медийното пространство. Те смятат, че целта му е да трупа точки за конгреса и амбициите му са да стане лидер на недоволните в БСП. И че това е една от причините за прехвърчането на искри между него и Румен Овчаров, който стои доста високо в партията. Все още е рано да се каже дали Паскалев разполага с ресурс за такава роля и дали силна вътрешна опозиция изобщо ще се роди. Не може да се отрече обаче, че острите му публични обвинения към отделни министри усложняват и без това нелекия живот на кабинета.

Така БСП попадна в двойна преса - и от свои, и от опозиция. От което може да извлече само негативи. Затова колкото по-бързо соцпартията спре да се занимава със себе си и се съсредоточи в управлението, толкова по-добре ще е. И за нея самата, и за страната.