:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,302,564
Активни 74
Страници 7,079
За един ден 1,302,066
Анализ

Първоначално натрупване на частните колекции

И у нас вече има богати собственици на антики, които искат да основат частни музеи. Но държавата не смее да им разреши. Вероятно защото не знае дали това я прави благодетел или съучастник
Велислав Николов
Златни обеци и медальони, украсени с камеи, мечове с редки двуостри кинжали от XV в. пр. Хр., бронзови шлемове, тракийски вази, конични купи от късноелинистичната епоха...

Вървиш сред експонатите и си задаваш много въпроси. От "как изобщо това се е задържало в България" до "възможно ли е тази колекция да бъде достъпна за всеки българин''''. Въпросите са много, защото експозицията е на частен колекционер.

Изброените антики са само част от дългия списък с шедьоври на Васил Божков. Наскоро част от тях бяха показани в Галерията за чуждестранно изкуство. Според специалистите малко музеи у нас притежават такова разнообразие от редки предмети. Дори само един от тях - надгробна каменна статуя от първите векове след Христа - би струвала милиони евро, ако беше стигнала до аукцион в чужбина.

Няма спор, че е важно за България да притежава подобни ценности, макар и в ръцете на частни лица - заради историята, заради националната гордост, дори заради туризма. Хубаво е, че тези предмети не са зад граница, а у нас. Още по-хубаво ще е да бъдат изложени в постоянни експозиции. Но след всичкото хубаво идват и многото въпроси, защото когато в една дейност има много пари, интересите са много и се постигат със съмнителни средства и доста грубост.



Законно ли са натрупани тези колекции?



По какъв начин ще станат достояние на публиката? Къде и как ще се опазват експонатите? Как ще се попълват колекциите? Така стигаме до въпроса за частните музеи, придобил актуалност в научните, обществените и особено в политическите и бизнессреди.

Въпреки че съществуването им формално е разрешено, частни музеи у нас все още няма. Създаването им се позволи с поправка в Закона за паметниците на културата от януари 2005 г. Идеята бе частните колекции да прераснат в музеи след деклариране и регистриране на всеки предмет в най-близкия регионален исторически или специализиран национален музей. До момента ценностите си са декларирали само големите частни колекционери Димитър Иванов и Васил Божков. Така, показвайки ги пред обществото, те на практика почти ги легитимираха. Вторият дари колекцията си на фондация "Тракия", която в началото на годината подаде документи за първия частен музей у нас. Законовият тримесечен срок за отговор от Министерството на културата отдавна изтече. Министерството продължава да мълчи.

Причините за забавянето могат да се потърсят в несъвършенствата на закона - от една страна, той разрешава частните музеи, а от друга, постановява, че паметници, намерени при археологически разкопки, са собственост на държавата. Получава се парадокс - частен музей с предмети, собственост на държавата! Проблемът обаче е, че не може да се докаже, че откритите от иманяри предмети (каквито са част от експонатите в повечето частни колекции) са в резултат на археологически разкопки - най-малкото защото частните колекционери не са искали разрешение за такива. Т.е. държавата не може да предявява претенции към експонатите от частните музеи. Остава съмнението за друг вид мотиви - икономически или политически, или и двата взети заедно.

Един от аргументите на защитниците на частните музеи е, че чрез тях ще се пресече контрабандният износ на ценности. Това само донякъде е така. Защото иманярите биха продали на чужденци или трафиканти всяка находка, дори за 10 лева повече. Така че със или без частни музеи проблемът с дребните колекционери, които най-често се явяват и прекупвачи, остава нерешен.

Все пак незаконният трафик на антики наистина ще намалее поне отчасти, защото по отношение на износа частният музей трябва да се подчинява на същите правила като държавния - той не може да продава или изнася нелегално ценностите си освен за временни изложби в чужбина.

Поддръжниците на частните музеи изтъкват още един аргумент в своя полза - чрез либерализацията на режима поне част от нелегалния пазар на ценности ще се извади на светло. Това ще спре нерегламентираните разкопки, а частниците, занимаващи се официално с този бизнес, ще бъдат и най-ревностните пазители на наследството ни.

Има логика и в твърдението, че частните колекции и без това съществуват, макар на границата на закона, и е по-добре да се покажат пред обществото, отколкото да стоят в кашони или да бъдат изнесени незаконно. Според проф. Иван Маразов е по-добре да се радваме на съкровищата си у нас, дори и зад витрините на частен музей.

В подкрепа на частните музеи е и световната практика. Повечето от най-добрите експозиции в Европа и Америка са резултат от частни сбирки или лични дарения. Положителни примери дава и Румъния - при узаконяването на частните колекции на светло са излезли около 2000 сбирки.



Проблемът е в начина на попълване на частните фондове



Според директора на Археологическия музей проф. Васил Николов в това отношение трябва да има строг режим. Защото ако иманярите продължават да продават по същия начин, частните музеи вместо пречка могат да станат стимул за иманярството. Ясно е, че то се подклажда от търговията. Докато има богати хора, които да купуват, ще има и иманяри, които да продават. Така че колекционерите спасяват ценен предмет, но купувайки, създават и интерес към иманярството. Предупреждението на проф. Николов, че "това е един нож с две остриета и трябва да се помисли много внимателно за регулацията на частните музеи", заслужава внимание.

Президентът преди време също поиска да се уреди режимът на частното колекционерство, както и да се помисли върху възможността за амнистия на незаконно създадените частни колекции. Тънката граница между легализация (чрез регистрация) и амнистия обаче подразни някои хора, които видяха в идеята защита на иманярските интереси. Някои колекционери също не приеха амнистиране на колекциите си, тъй като за тях това би означавало да се признаят за престъпници - самата амнистия предполага осъждане и опрощаване на прегрешение. А те са купили ценностите си от посредници, което ги превръща в добросъвестни трети лица.

Законодателните грешки са причина за друг парадокс - продажбата на културни паметници се преследва от закона, докато покупката им - не. И да те хванат в момент, когато купуваш ценности, уязвим си не ти, а този, който ги продава. Идеята на проф. Николов е движимите археологически паметници да се обявят за публична държавна собственост, за да се забрани масовата им търговия. Според някои депутати това е утопия, а според специалисти - идеята е архаична, защото не може на фона на модерните европейски практики държавата ни да национализира цялото културно наследство.

Експерти са на мнение, че освен частните музеи има и друг вариант за пресичане на незаконния трафик на ценности. А той е суров удар по иманярите, т.е. ефективни присъди срещу тях, конфискуване на имуществото им, затвор и ред други строги мерки. По неофициални данни сега у нас действат около 75 000-100 000 организирани иманяри, което ги прави най-масовия вид престъпници. Обемът на търговията може само да бъде предполаган, но се смята, че може да конкурира бизнеса с наркотици. Въпреки това в страната ни почти няма осъдени за иманярство, а малкото присъди обикновено са условни.

Запознати пък са на мнение, че големият проблем за опазването на културното ни наследство са не иманярите, а определен брой посредници, отдавна известни на полицията, които контролират част от международните канали за контрабанден износ на ценности. Тъкмо за тях се твърди, че са свързани с наши известни политици от близкото минало и настоящето, които печелят от нелегалния износ, а не от частните музеи.



Сред противниците на частните музеи са и някои дребни колекционери



Те не биха декларирали ценностите си, тъй като за повечето от тях полицията има данни, че са събирани чрез иманярска дейност. Предполага се, че собствеността на големите колекционери е относително "чиста", защото предметите стигат до тях през няколко ръце.

Изрядна от гледна точка на закона колекция едва ли съществува. В България няма сбирки, създавани поне 200 г., та да се губят далеч в историята следите на придобиването им. Но факт е, че първоначалното натрупване на капитала в последните 15 години доведе и до първоначалното натрупване на частните колекции. От една страна, държавата разрешава със закон частните музеи, от друга, приема закон за преследване на незаконно придобитото имущество. Разбира се, лесно и законно може да се учреди частен музей с грънците, бакърите и носиите на бабите от еди-коя си фамилия. Трудното решение е за колекциите с антики. Дори и да са купени не пряко от иманяри, парите за тях как са придобити? Какво трябва да е ръководно за държавата? Да спомогне ли частните ценности да станат публично достояние, или да ги остави да съществуват в зоната на здрача? Тук или в чужбина. Тези въпроси май повече не могат да бъдат отминавани с мълчание.
 
Понякога частните колекционери даряват ценни находки на държавните музеи. Наското НИМ получи дарение от Димитър Димитров, работещ в Би Би Си-Лондон, табакера на княз Фердинанд I. Тя е изработена от сребро с позлата е произведена в Австрия.
 
В Националната галерия за чуждестранно изкуство наскоро беше представен каталог на колекцията на Васил Божков, която се води най-богатата частна сбирка в България. Част от предметите, представени в каталога, също бяха изложени в галерията. Министерството на културата няма решение по "казуса Божков" - дали има право да направи частен музей от колекцията си.
14
1685
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
18 Октомври 2005 00:09
А ще се намери ли някой да обясни как точно тези антики се озоваха у Митко, у Боян и у Божков? И къде ги държаха досега
18 Октомври 2005 02:25
Положението в Булгаристан днес е такова, че по-добре в тия отколкото у Миткакис, Боянски и Божкоглу.
18 Октомври 2005 03:14
Значи ако намера некои дямант или златна чаша в нивата си е даржавна собственост намереното според закона.А тогава защо плащам данак на даржавата за нивата.И това ако може да се нарече даржава ебахти ташака.
18 Октомври 2005 06:28
Аз имам още въпроси. Как така се появиха частни богати колекционери, докато всички бехме от равни по-равни само преди 15 години. И как така в бг има толкова милионери, дето са все комунисти. Егати тъпите въпроси задавам а....
18 Октомври 2005 07:47
...по-бързо да идват китайците и да започват пустата национализация...
...че измряхме от студ...
18 Октомври 2005 08:01
държавна сигурност има много антики по неините складове верваите , заграбвани по време на режима
18 Октомври 2005 08:59
Що не си кажем нещата, както е? Уникатите са държавна собственост-за да ги придобие частно лице трябва да докаже произхода и да има съответното разрешение.Трябва и да има право да ги съхранява като колекционер-да е регистриран.Това е начин да се перат пари на който не може да се докаже произхода.Държавата трябва да ги конфискува след опредаленият срок-до който не е обявено , че са намерени, придобити и.т.н.Лицата който ги продават, намират
също носят отговорност.А колко е изнесено в чужбина? И кой ги изнася? Аз не съм колекционер.Трябва ли да се плаща някакъв данък на държавата, ако ти е дала разрешение да събираш антики?
18 Октомври 2005 09:36
Частните колекции и иманярите са тясно свързани. Открихме Америка. По-опасното е, че тези "колекционери" са свързани със самите археолози. Няма никакъв контрол археолозите, или поне част от тях, какво намират и какво предават в музеите. Прословутият Китов например е доста тясно свързан с Божков. Кой иначе му купи огромния апартамент на "Лагера"?! Така наречените "големи находки" не са нищо друго освен прах в очите за да не разберем какво друго е открито. Сега го разбираме по "частните колекции".
18 Октомври 2005 11:20
А парите за хотелите па Черноморието как са натрупани? Държавата ги узакони обаче! Не им радрешават защото държавните чиновници се чудят как да им измъкнат повече пари, я като комисионни, я като "заслужени" награди...
18 Октомври 2005 12:26
Тва дето ченгетата „спасявали” от изнасяне културно наследство са приказки за наивници. Просто са краднали отнетото от иманярите, вместо да го предадат в музея. Сега ги стяга чепика, че не могат да го осребрят по добра цена на запад.
Ако държавата им го признае за частно, до две-три години сичко ще е разпродадено. И сега могат да го шътнат, ама цената за крадени вещи е пъти по-ниска.
18 Октомври 2005 13:07
Понеже са натрупани в разрез с действащия доскоро Закон - следва да се конфискуват от Държавата!
Понеже на дУпетатие, дупе не им стиска, а оттам и надолу постълбицата - поне музей да им разрешат да направят - поне не са ги продали в чужбина - тия двамата поне това със сигурност са можели да направят - и сигурно са, за други предмети, ама нейсе - поне тези са си още тук...
18 Октомври 2005 15:27
С каквито и думи да ги оправдават т.н. колекционери са прекрачели закона и трябва да бъдат съдени , но забележете кои ги възхваляват - един бивш кандидат -президент Маразов, , , Големия български художник Светлин Русев" и още куп морализатори, които ката ден по медиите си явъват като моралните ориентири на нацията.Защо онзи човек, който намери Рогозенското съкровище не е негов претижател?Това си е чисто престъпление и трябва МВРда комфискува в полза на държавата цялата сбирка от антики.
18 Октомври 2005 18:14
прашчо,
нищо лично, приятелю (по-добре би било - приятелко), но на твое място бих се замислил за ника. Бе ти да не би да носиш едни малки прашки, а?
18 Октомври 2005 19:52
Маразов се умилква на Божков - от не го се очаква, ами и Светлин Русев се уля...А не могат ли свободните медии по-ясно и категорично да посочат крадеца! Всички знаят, че Божков и другите подобни изкупуват от иманярите и ги стимулират.Ами като милеят толкова, да сключат договор и да финансират чрез БАН едни нормални разкопки, в които и за тях да остане нещо. Така поне няма да се рушат варварски тракийските могили, а и сериозните археолози ще имат работа.Има ли кой да защити такъв закон? Май плащат тъкмо за да не случи нещо такова.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД