Докато президентът се стягаше да ходи при американския президент, а американският посланик у нас излиташе от аерогара Варна за Унгария, две български полицайчета свиха мобилния телефон на втория.

Сигурно телефонът на Негово превъзходителство Джон Байърли е бил хубав, та "младите служители на реда", както е прието да се казва в медиите, се изкушили. И без вероятно да са чели Оскар Уайлд, който съветва да борим изкушението, като тутакси му се поддадем, постъпили като английския денди. Та видели, че онзи си забравил машинката след проверката на рентгена, мушнали я в джоба и си затраяли. По-нататък знаете. Щом усетил липсата, г-н Байърли веднага се оплакал. Шега ли е това, вътре



цял компютър с държавни US тайни може да има



Стреснатите наши органи проследили апаратчето по кода, арестували двамината каръци, а министър Петков тутакси ги уволни.

Работа проста, срамна и идиотска.

Но с дебела символика изотзаде, както се вика.

Работата е там, че сержантите от гранична полиция Александър Костов и Преслав Костадинов се оказаха много простодушни. Когато ги хванали, се оправдали пред следователя, че взели телефона само защото не разбрали, че е на американския посланик. Един вид, ако беше на бизнесмена Пунчо Пунчев, или на туриста Мунчо Мунчев, или просто така, на шляещия се по летищата заплес Х, си цапват джиесемчето и - куче влачи, диря няма. Ама сега, ау - грешка, ау, малшанс. От светулка на светулка,



та на фаса на горския, както е в оня виц



Сигурно се е случвало и друг път, си мисля аз. И се е случвало с други техни колеги, мисля също. И с други нашенци на служба се случва, как само се случва.

Само че рядко научаваме, защото, за да разберем, явно трябват две неща - американски посланици и медии. (В други времена работа вършат и германски посланици, и съветски посланици, но в тия времена - не.)

Нашият човек на служба често гледа на службата като на нещо, което е заслужил с много пот, старание и напън.

Дотук нормално, така гледат навсякъде по света. Но нашият човек смята, че веднъж като е взел заповедта с печата и подписа, тегобата свършва. И оттук нататък предстои дълга и урожайна служба на себе си. Служи се различно. Едни, по-чевръсти, сами си организират сценариите. И така добутват нещата, че персонално им тикат в ръцете некои подаръчета. Може и мобилни. Други, по-пасивни, като горните двама херои, чакат да им падне самичко, на късмет. Трети, най-ленивите, ги мързи. Независимо дали са в полицията, в съда, или в администрацията, те се гордеят със себе си. Не барат. Карат на една заплатка хорицата. Но и нищо не работят. Изпълнени са с чувство за постигнати житейски цели. Имат служба. Ще я бранят до пенсия. А разни навлеци ги безпокоят с глупости и претенции за бренни земни цели. Поискайте да си свършат някое задължение - ще срещнете такова отегчение, ще познаете такъв сплин, че Дюреровата Меланхолия в сравнение с тях ще ви се види дейна и пъргава девойка.

Службата за нашия човек не е място, където се шета другиму.



Службата е лична плячка,



от която се възползваш според манталитета и темперамента си. Едни, по-нагоре в йерархията, вземат комисиона за магистрали и авиокомпании. Други вземат пачка, за да пуснат тир с пилета или дрога. Трети вземат мобилен телефон там, където работата им е тъкмо и най-вече да го опазят, или да го върнат тутакси, ако някой го е намерил и предал.

Веднъж пътувахме с колеги писатели в Гърция. Тръгнахме си от хотела в Солун с такси и се насочихме към автогарата, за да вземем автобуса за София. Десет минути преди потеглянето на рейса един от нас установи, че му липсва мобилният телефон. Ха тук, ха там - няма. Вече почти от вратата на возилото реши да звънне в хотела, в акт на последна плаха надежда. На развален английски сподели тъгите си на рецепцията. Оттам го успокоиха. Оказа се, че си е забравил машинката в таксито. Шофьорът веднага телефонирал в хотела, после се върнал за своя сметка дотам и предал телефона. След няколко дни нашият човек си получи тутурутката по пътуващ за София сънародник.

Този шофьор явно си е държал на службата, както и на някои божи заповеди. Въпреки че нищо и никога нямаше да го връхлети, ако беше прибрал апаратчето. Освен малко угризения.

Не казвам, че в нашата полиция няма и такива хора. Не казвам, че в нашата държава няма и такива хора. Казвам само, че степента на общите успехи в едно Районно, в един колектив или в една страна се измерва с това, колко са индивидите като гръцкия шофьор. Дали преобладават, или са малцинство. Във втория случай общата атмосфера, видяна отстрани, се характеризира с подозрителност и бедност.

Бедност във всички смисли на думата.