:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,302,461
Активни 70
Страници 6,976
За един ден 1,302,066
Вяра

Македонски владици пишат писмо до наследниците на султана

Непризнатата църква във Вардарско се тресе от разкол
Десетилетните напъни на Македонската архиепископия да получи признание в православния свят тези дни родиха поредното недомислие.

Архиепископският църковно-народен събор, който заседава в манастира "Св. Богородица" при с. Калище край Струга в началото на октомври, прие резолюция от 11 точки за състоянието на Македонската православна църква (МПЦ). Според точка трета от резолюцията съборът поддържа идеята да се започнат контакти "с държавните институции на Република Турция, като легитимен наследник на Османската империя, да бъде отменен формално ферманът от 1767 г., довел до закриването на Охридската архиепископия". Всеки, който познава добре балканската история и църковните канони, би се изсмял на подобно начинание. Само че в МПЦ го възприемат сериозно, особено като се има предвид колко предно място са дали на този въпрос в резолюцията. Май клирът в Повардарието повечко, отколкото трябва, е съзерцавал прочутата картина "Казаци пишат писмо на султана", та е решил да се вживее актуално в сюжета й - "Македонски владици пишат писмо до наследниците на султана". Само дето Вардар е твърде малък, за да прилича на река Дон, а началото на ХХI в. не е 18-о столетие.

През лятото на 1767 г. цариградският патриарх Самуил Ханджери издейства султанско ираде за



закриването на Охридската архиепископия



и заграбва нейния диоцез. Така след 8 века съществуване е сложен край на църковната институция, създадена през 1018 г. от Василий II Българоубиец. След окончателното завладяване на Самуилова България византийският император отнема на Българската църква титула "патриаршия" и я понижава в ранг на архиепископия. Тази съществувала до 1767 г. Охридска архиепископия се явява исторически и каноничен приемник на първата Българска патриаршия. След 1945 г. Белград създава съвременна Охридска архиепископия като автономна юрисдикция в рамките на Сръбската патриаршия. Подчертава се, че новото формирование е наследник на старата архиепископия, но никъде не се споменава нейният изконно български характер.

През 1967 г. с политическата подкрепа на Й. Б. Тито тази Охридска архиепископия отхвърли зависимостта си от Сръбската патриаршия и в рамките на тогавашна Югославия се обявява за независима. Вече четвърто десетилетие обаче МПЦ продължава



да бъде смятана за неканонична от православния свят



Според църковните догми признаването на нейната самостоятелност може да дойде само от Сръбската църква, тъй като се е отделила от нея. Преговорите в тази посока буксуват от десетилетия. Като похлупак на всичко през 2002 г. сръбският патриарх Павле създаде паралелна църковна структура в Повардарието под името Охридски екзархат, какъвто никога не е имало, и постави начело владиката Йован, който се откъсна от клира в Скопие. Затова в момента МПЦ се тресе от разкол.

Македонската църква продължава да е все така непризната от православния свят. Това е жесток удар върху крехката и без друго "македонска" национална идентичност. Поставено в безизходица Скопие търси всевъзможни пътища за решаване на проблема. Като този да се иска от Турция отменяне на султанския ферман от 1767 г. Което от гледна точка на православните канони и международното право е абсурдно. Нито една православна църква не би одобрила пренебрегването на каноничните механизми за признаване на автокефалията и търсенето на помощ от държава, която има нехристиянско изповедание. Това би създало прецедент, който да изиграе лоша шега на православието. Като погледнем внимателно историята, ще видим, че македонският клир се опитва да възкреси обичайната практика в Османската империя, когато много често отделните изповедания са решавали споровете си не на канонична основа, а



търсейки арбитража на султана



Така впрочем е създадена и Българската екзархия, с тази разлика, че султанският ферман от 1870 г. е дал независимост на църква, чийто диоцез се е намирал в рамките на Османската империя. Докато сега македонският клир търси подкрепа отвън, по проблем, който засяга само Скопие. В Македония явно не си дават сметка, че евентуалната помощ на Турция по един чисто църковен въпрос може да я направи заложник на външнополитически интереси на Анкара. Не на последно място, намерението да се иска отменянето на султански ферман от държава, която още през 1922 г. е отхвърлила султаната и го е заменила с република, може да се окаже сериозен дипломатически гаф. Още повече че от гледна точка на международното право актове отпреди два века едва ли имат още юридическа давност. Малко е вероятно Турция да погледне сериозно на македонските мераци. Но дори и да предположим, че това стане, отменянето на фермана от 1767 г. няма да има никакви канонични последствия за статута на МПЦ, защото не означава автоматическо признаване на нейната независимост. Този въпрос може да бъде решен само от православните църкви, защото статутът и независимостта на една църква са църковен проблем, който не може да бъде третиран като междудържавен. Всеки напън в тази посока ще постави МПЦ в още по-голяма църковна изолация.

МПЦ постоянно пищи, че някои съседни църкви и държави имат към нея "хегемонистично-шовинистична страст". Но претенциите й да бъде правоприемник на Охридската архиепископия показват, че самата тя има аспирации към съседите си и нагло краде българска история. До 1767 г. Охридският архиепископ е наричан



"духовен пастир на българите",



макар че постът му в повечето случаи е заеман от гърци. Диоцезът му е обхващал почти целия западен дял на Балканския п-в, включително Видинско, Софийско, Нишко и Кюстендилско. А територията на сегашната Охридска архиепископия съвпада с границите на Р Македония и няма нищо общо с някогашната българска архиепископия. Така че Българската патриаршия трябва да използва авторитета си и да пресече веднъж завинаги аспирациите на Скопие към нашата църковна история. И да настоява църквата в Р Македония да не се нарича Охридска архиепископия, защото фактическото й положение няма нищо общо с историческото й. Иначе току-виж, на следващия си църковно-народен събор събратята ни в Повардарието като нищо може да поискат Република България, като легитимен наследник на Първото българско царство, "формално да отмени" решението на Преславския събор от 893 г., с което Св.Климент Охридски е издигнат за "първи епископ на българския език". Те така и така го смятат "за първи светец на Македонската църква", барем да им спестим историческите и каноническите скрупули. Ако имат такива...





Охридската архиепископия е българска

Покойният проф. Иван Снегаров пише, че ако Охридската архиепископия не е била закрита през ХVIII в., борбата за българска църковна независимост е щяла да започне много по-рано. И тогава Мизия и Тракия са щели да се съединят с Охрид. През Възраждането повечето македонски българи отхвърлят върховенството на Цариградския патриарх и преминават към нашата Екзархия. Екзархийските митрополии в Повардарието съществуват до Междусъюзническата война. През 1913 г. нашите архиереи са прогонени от сръбските окупационни войски и на тяхно място идват сръбски владици. Сръбската църква откупува официално от Цариградския патриарх българските епархии в Повардарието чак след 1920 г. Т.е. сегашните претенции на Сръбската патриаршия върху църквата в Македония се основават не на историческа приемственост, а на откровена търговска сделка с Цариградския патриарх преди 80 години. Българската патриаршия има всички канонични основания да отстоява историческата истина, че тя е истинската църква-майка на днешната Охридска архиепископия. И този въпрос може да бъде повдигнат на предстоящия църковно-народен събор през ноември т. г.





Зографският манастир пази жезъла на последния архиепископ

През лятото на 1767 г. цариградският патриарх Самуил Ханджери заточил последния охридски архиепископ Арсений в най-голямата българска обител на Атон - Зографския манастир. Година и половина по-късно патриархът е сполетян от съдбата на архиепископа - султанът свалил Самуил от власт и също го заточил в Света гора. Веднъж бившият охридски архиепископ и бившият цариградски патриарх се срещнали. Арсений казал тежки думи на Самуил, че е унищожил църквата му, но било вече късно. Последният пастир на българите издъхнал в Зографския манастир, а неговият дървен жезъл и досега може да бъде видян в манастирската съкровищница, където са най-големите светини на българската обител.
 
Черквата "Свети Йоан" в Охрид на брега на езерото.
 
Македонският архиепископ Стефан служи в църквата "Свети Стефан" в Охрид. Ортодоксалната църква в Македония има проблеми с каноничността още от времето, когато Византия завладява Самуилова България и отнема титула "патриаршия".
34
2736
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
17 Октомври 2005 22:16
Иляда и седумстотин š eeсeт и второ лето,
в Oхрида oд Цaриграда дoš oл салор.
Сe претставил пред Aрсенja,
нaš a Патрика č eснаго,
и му рекол слово горко, слово jaлосно.


Caрска волja e дa трагнеš денеска зa Цaриграда,
на тебе од врлиi грци голем поплак е.


Собрал Патрик свое стадо
в црква СвjaтиКлиментова,
благослов им дал последен,
рце заплетил....
о-о-о, рце заплетил!



Редакцията трябва да дава по-често трибуна на Горан Благоев и Коста Филипов -
17 Октомври 2005 22:20
Браво на автора
17 Октомври 2005 22:50
17 Октомври 2005 23:15
Тия мислители изобщо не заслужават да им се нервим. И след иляда години тия пак ша блъскат чела на турците. Бе, направо официално да си земат исляма и да не срамят повече православието. То и без тва натам върват нещата. Теа от глупост ше си направат бела, дето да седнем със сърбите наедно не можем им измисли...
18 Октомври 2005 01:09
К'во нещо е еничерството!

18 Октомври 2005 02:43
Отдавна не съм чел в Сега толкова добра статия. За гърците и фиромските интриги може и по-остро. Те от християнски добродетели не отборат.
18 Октомври 2005 05:31
Пак ще ме обвинят в политически песимизъм, национален нихилизъм и прочие тъп-изми. Но все си мисля, че вманиачаването по националната индентичност е някакъв вид особено тежко комплексарство. Смеем се на македонците и тяхната пишман-нация, рожба на генното инженерство на Коминтерна, но ние сме същите. Непрекъснато (а най-често като се насерем или ни смачкат фасона) започваме да разправяме, какво велико минало сме имали. Народите, които имат самочувствие, а не комплекси, не го правят. Те се гордеят с достойно настояще. С велико минало се хвалят тези, които имат мизерно настояще и никакво бъдеще. Аз не искам да съм национално-индентичен. Аз искам да съм персонално индентичен. И си мисля, че народ от хора, персонално индентични с достойнството си, няма нужда да се самонавива (даже не и да се самодоказва) непрекъснато.
18 Октомври 2005 05:37
Някой да е чувал Чирков да казва: "Ние, циганите!"? Не му е необходимо. Но ако един ден започнат да ги уважават, заради такива като Чирков ще е. Да не би да са нямали велико минало асирийците? Само че това не пречи на днешните айсори да са последна измет в околокавказието и всеки, на когото кажеш, че именно това са наследниците на велика Асирия, остава искрено изненадан. Никой не ги свързва. Египет е бил велика цивилизация. Днешните истински египтяни, коптите, са подтиснато малцинство и заемат същата екологична ниша, каквато у нас - циганите. А културното им наследство го стопанисват арапите... И твърдят, че е тяхното. Както един ден циганите в България ще разправят за първия си владетел - Аспарух...
18 Октомври 2005 05:42
Га си игото, га си робите...Накрая ще вземе да излезе, че ако го немало Султана, е немало и църква да има.
Перверзията става още по-голема га видиш, че и пернишката .ичка ти казва, че елините не отбирали от ХРИСТИЯНСКИ добродетели.
Комай освен Султана, никой не е отбирал от тез добродетели, а .ичке...
18 Октомври 2005 05:46
След като години наред закриваха детски градини, защото нямаше деца, сега те отново са пълни. И какво от това? Попилей средното образование, за да назначиш десетина роднини, за да ти издадат скапаните учебници (три милиона хонорар са това!), за да си реализираш недомаслените идеи; раздавай пари на циганите, за да гласуват за тебе и дръж ученическите стипендии на 21 лева, отменяй матурите, за да не ти пада рейтинга и да не излезе на бял свят истината, че отлична диплома за средно образование на практика означава овладяно образователно равнище осми клас, ликвидирай постепенно фундаменталните и хуманитарни учебни дисциплини, защото на работодателя друг тип чираци му трябвали, прави програми за трудова заетост не за младите хора, а пак за циганите, плащай детски вместо стипендии и - няма да има кой и за великото минало да разправя, защото и хабер няма да имат за него..
18 Октомври 2005 05:49
Бай Хасане, нещо не мога да ти хвана психопрофила. И идейно политическата платформа. Ама си ми интересен - като изследователски проблем.
18 Октомври 2005 06:12
Изследвай си ти, Zomby, изследвай...У форумо са нужни и зомбита кат теб.
И за та ти бъда в помощ-не, немам си платформа, нито деца-отличници, нито пък пюреджийница у Детройта.
Не знам дали за ти е от полза, но нека ти кажа-главичката е резана...
Та...пурдължавай с науката, приятелю, щото тя е слънце.Пък и поне с нещо ще си зает...
18 Октомври 2005 06:13
Zomby ще ти помогна да си изградиш психопортрета на Асан - коран+Доган. Повече нема. Другото е глупости и пълнеж.....
18 Октомври 2005 06:26
Zomby, ето, че и асистента ти е на линия...
А сега сериозно-ако ти предложат торба със жълтици, би ли приел тоз боклук да бъде рамо до рамо с теб, Zomby?Питам те сериозно, приятелю.
18 Октомври 2005 06:31
Мразя предразъдъците, но мразя и надменността. Някой път ще ти разкажа една дълга история и вероятно ще установиш, че имаме повече общи неща, отколкото различия. А сега мисля, че дължиш едно извинение на Светлото пиво.
18 Октомври 2005 06:41
Аз също мразя предразсъдъците и надменността, приятелю.И с удоволствие бих се извинил на Светло пиво/а.к.а бозичката/, ако имаше за какво.
Ти за нищожества чувал ли си, Zomby?И защо не ми каза би ли приел амеба кат този да ти е другар?
Със здраве...
18 Октомври 2005 07:08
Едва ли съм чел всички постинги на Светлото пиво, но тези, които съм чел, оставят в мен впечатление за човек, който обича да се шегува с всичко, но не влага злоба в нищо. Аз самият имам една камара постинги, които са пълен идиотизъм - писал съм ги когато ми се спи, уморен съм, боли ме глава и изцобщо - когато не е трябвало да пиша. Съмнявам се, че само по постингите можеш да прецениш някого. А ти си малко рязък с преценките и - не ми се сърди, но си и прекалено категоричен. Кагеторично можеш да се изказваш за идеи, за поведение, не за човек. Хората са по-сложни. Така мисля. А може и да не съм прав.
18 Октомври 2005 07:12
Определено не си прав, приятелю-особено що се отнася до таз бозичка...
Жив и здрав да си...
18 Октомври 2005 07:14
Тия смешници що не мирясат.Първо да решат какви са - дали прародител им е Буцефал или Кубер - па тогава да търчат да си оправят градинката.
18 Октомври 2005 07:44
...забравете религията...
...и корана и христянството са ви наложени за да се чувствате непълноценни пред юдаизма...
...не случайно рабаите са написали новия завет на гръцки...
...балканската теологична традиция е ХУМАНИЗМЪТ заложен в гръцката митология където има богове със съвсем човешки пристрастия...
18 Октомври 2005 10:19
Щом има разкол, значи са българе....
18 Октомври 2005 11:13
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 18/10/2005 г/ 11:51:35

18 Октомври 2005 11:43
Горан Благоев
"Тази съществувала до 1767 г. Охридска архиепископия се явява исторически и каноничен приемник на първата Българска патриаршия"

Горан добре го е написал, но и той допуща една уж малка, но съществена грешка, за което му права остра забележка:

Нема и никога не е имало такова чудо "Охридска архиепископия".
Имало е Българска архиепископия в Охрид. Даже и кога гръци са биле архиепископи в Охрид, те са се назовавале Български архиепископи, а не "Охридски" още от времето на Василий II, за който гръците измислиха лъжата, че ослепил 14 000 българе, за да унижават българете до ден днешен.

18 Октомври 2005 12:57
Изпревари ме другаря Тодар Живков,
тъкмо смятах да напомня, че тази архиепископия е основана и съществувала като "българска".
Ех, Луно, земьо македонска
и за тебе ли ке се тепаме?
18 Октомври 2005 13:23
Абе а тия наследници на султана имат ли някакво право да отменят такива фермани?То на същата логика внуците на император Александър да отменят някой друг договор и да ни върнат в границите от Сан Стефано.Или да намерят внук на Нютон да отмени закона за гравитацията и тогава щеси пърхаме като македонски светци
18 Октомври 2005 16:23
Караатанас Хаджиганевски
18 Октомври 2005 17:47
Натиснете тук

Patilanec
18 Октомври 2005 22:12
другаря Тодар Живков, абсолютно си прав! А в окупиараната от гърци Южна България все още има улици с име "Василий Българоубиец".

ps. Гасанке, избърши си устичката и на колене.
18 Октомври 2005 22:27
Това, което не разбрах, е дали султанът пък е писал до наследника на македонските владици? Щото то еначе ега си курреспунденцията - едните пишат, другите не отговарят! Като жалба до институциите в България!
18 Октомври 2005 22:38
Една история, която ми звучи като виц, но която ми разказваха като истинска: било е много отдавна, но не чак толкова, защото Турция и Армения вече са били страни-членки на ООН. И на знамето на Армения по това време била изобразена планината Арарат. Турският представител внася протест - защо на знамето на Армения е изобразена планината Арарат, след като тя изобщо не е в Армения? (По това време май-че се водела като турска територия. Как е сега не знам - не съм силен в географията.) Арменският представител отговаря с протест, в който пита: да не би месечината да е на турска територия, че са си я цапнали на знамето?
19 Октомври 2005 00:16
Малко история за сърбизацията и гърцизацията на македонските българи и нейните "инженери" няма да е излишна, за да стане по-ясно, как възникна проблемът:

Таен рапорт на българския търговски агент в Солун, Атанас Шопов, от 26.8.1897г.
(за противобългарската дейност на руските консули в Македония)

Солун, 26.8.1897г.
Поверително

„Господине Министре,

Има едно много характерно обстоятелство, което човек не може да не забележи, най-вече ако е имал случая да дохожда и преди години в Македония, да се е запознал с всичко онова, което се мисли и разсъждава в тая страна. Сравнение миналото с настоящето в отношение русофилските чувства, симпатии и доверие на българската интелигенция и въобще на българското население в Македония е именно характерно. Няма предишните чувства и симпатии, няма предишното доверие и обаяние, на които се радваха въобще руските консули измежду българската интелигенция и въобще измежду българското общество в Македония. Това е факт, който много лесно може да се забележи.

Преди гогодини руските консулства бяха центрове, около които се въртяха надаждите, симпатиите, любовта, доверието и най-светлите чувства на всичко интелигентно измежду българите. Всичките учители, всичките интелигентни сили влазяха с благоволение и с любов в руските консулства, а излазяха очаровани и пълни с преданост, защото посрещаха там съчувствие и братско състрадание.

С горест на сърцето си казвам, че сега не е тъй. Сега виждам, че българската интелигенция страни от руските консулства, отнася се с недоверие; няма ония симпатии, няма ония чувства.

Коя е причината на това?

Ако си даде човек труд да изучи основателно и безпристрасно въпроса, ще дойде до заключение, че главната причина, която е докарала до това охлаждане, е изменението на руската политика и руското поведение с всичките свои недобри последствия спрямо българите в Македония. Днес мъчно можеш да убедиш македонската интелигенция, че чувствата на руските консули спрямо българите в Македония са приятелски и благоприятни. Днес българската интелигенция знае, че руската политика не е в интерес на правото българско дело в Македония, защото го е слушала и слуша от самите руски консули, па и защото ежедневно гледа факти, които не оставят никакво съмнение, че това е тъй.

Преди всичко това с нищо неоправданото мнение на руските консули в Македония, че македонските българи не били българи, мнение противно на историята, противно на народната съвест и съзнание, противно на етнографията, противно на филологията в отношение на езика на македонците, противно на вековните понятия, предания и сведения както на самото българско население, тъй и на другите меншенства в Македония, това мнение, казвам, до такава степен е изстудило добрите чувства на македонските българи към руските консулства, щото явно се вижда, че тия чувства се преобръщат във враждебни. И какво преданост и симпатии могат да се изискват от една интелигенция, която открито се укорява от руските консули в най-святото нещо, което тя има днес – в нейната народност, в най-святите чувства и идеали, които са я въодушевлявали! Няма съмнение, че додето се продължават тия криви възгледи, това поведение и тая връждебност на руските консули спрямо българската народност, чувствата на българите в Македония не могат да се не обръщат във враждебни спрямо представителите на великата славянска държава.

Не трябва да си правим илюзии; в Македония и малко и голямо знаят, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояване и поддръжка на руските консули. Това не е тайна за никого. Това изповядват и с това се оправдават и самите турски власти. И може ли след това да се очакват русофилски чувства от македонската интелигенция?

В Македония има епархии, които до 40 години насам стоят без архиереи по единствената причина, че християнското население желае пастири, които да му проповядват словото Божие, да го учат и настаняват на родния му език, да го оставят да се развива в езика и народността си. Такива епархии са: Дебърската, Битолската, Кукушката, Мелнишката и пр. Необходимостта да се пратят български архиереи в тия епархии е голяма от чисто християнска точка зрения. Настоящето поколение в тия епархии не знае, що значи владика и архиерейска служба. Священиците без надзор и ръководство, са достигнали до последно извращение, а християните изгубват своя религиозен дух и се поддават на всякакви изкушения, разврат, пороци и съблазни. Какво прегрешение, какво нарушение на каноните се намерва в желанието на християните да се молят, учат и развиват в народността си? Самият факт, че християните в такова положение от 40 години вече не признават гръцките владици, доказва, че и за напред едва ли ще се съгласят да ги признават, ако не бъдат удовлетворени в справедливите си искания. Във вярата, която изповядват, те искат да съхраняват народността и езика си.

Македонската интелигенция знае, че български владици в казаните епархии не се изпращат, защото е било и е противно на руското посолство в Цариград, руската политика в Македония. Това не крият и самите турски власти. И разбира се, при подобни условия не може да се очаква, християнското население в Македония да питае същите приятелски чувства и същото доверие, което е питаело от векове къв великата Русия и нейната политика.

В Македония има няколко десятки села, дето църквите са запечатани от години насам по причина, че християните желаят да се молят в тях по славянски и че гръцкия свещеник, гръцкия владика и гръкоманските мухтари не желаят това. И по тая причина християните няма възможност да изпълняват най-обикновените си вероизповедни треби.

Във всичките тия села християните не се раждат, не живеят и не умират вече като същински християни, защото няма къде да се кръщават, да се молят и да се причащават, да се изповядат, да се венчават и пр. Те гледат всред селото си църквата, направена с потта на бащите и дедите им, и с години не могат да влязат в нея и да се молят. Има случаи, когато покойниците на тия християни са седяли по няколко дена непогребани и най-после са ги заравяли по нивята и по ливадите, защото владиката и гръкоманският свещеник не са ги приемали в селските гробища. Това са работи възмутителни от чисто християнска гледна точка.

И всичко това се отдава главно на политиката и поведението на руските представители, ветото на които принадлежи в тия въпроси – „Тия въпроси не се разрешават, защото руската политика не е такава”, ви отговарят много често християните.

По причина на всичко това, македонската интелигенция си е съставила мнение, че руското правителство е противно на духовните и народни интереси на българите в Турция. Това мнение не е в интерес на руското влияние, защото то много често се експлоатира от разни иностранни агенти. Против това трябва да се вземат мерки. Трябвало би руското правителство да разбере, че то губи влиянието и значението си в подобното поведение на руските консули в Македония. Това е противно на добрите приятелски отношения, които българският народ искрено питае към великата Освободителка.

От разговорите, които съм имал с някои руски консули в Македония, можал съм да заключа, че повечето пъти те вътрешно съжаляват, дето са заставени да поддържат една крива идея, да всяват раздор и нравствено извращение между населението, като поддържат срабската пропаганда между българското население, пропаганда, която си служи с най-долни средства и която купува всичкото си последователи; те съжаляват вътрешно, казвам, дето са заставени да служат не на правдата, но при случай и частно се извиняват с това, че тъй им било предписано от началството в Цариград.

Официално те твърдят, че са неутрални, че не поддържат нито сръбската пропаганда, нито българското дело в Македония, но в същност не е така. За отварянето на всяко сръбско училище те дават съдействието си и поддръжката си на сърбите пред вилаетските управления: те и чиновниците им открито говорят на населението, че то не било българско: мен лично Солунският руски генерален консул е казвал, че българските училища в Скопско, Битолско, Прилепски, Охридско и пр. трябва да се затварят и българските владици от тия места трябва да си отидат, а български училища трябвало да се отворят в Сярско, Неврокопско и Одринско. В Скопско, Битолско, Прилепски и Охридско трябвало да се отворят сръбски училища, трябвало да се допускат сръбски владици. Всичко това, разбира се, никак не доказва неутралността и безпристрастието на руските консули в македонските въпроси. Доказателства, че те преследват българското дело и силно поддържат сръбската пропаганда с всичките нечисти развратителни нейни средства, има много и би можали да се съберат в цял обемист том.

Повтарям, че това поведение и тая политика на руските консули в Македония са направили и продължават да правят недоверчиви към Русия и руското влияние, както македонската българска интелигенция, тъй и въобще мислящото българско общество във вилаетите.

Счетох за нужно да ви изложа тия факти и тия мисли, Господине Министре, за да могат да се вземат някои мерки, ако се намери за нужно и полезно.

Приемете, Г-не Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Княжески Търговски Агент: А.Шопов”
19 Октомври 2005 17:24
Вестник "Македонско сонце" публикува материал по темата с много интересен доказателствен материал - печат на Охридската архиепископия от 1516. Аз не съм много голям специалист по древните надписи и може би затова не открих на печата думата Македония или сродни на нея. Обаче не е нужно да си професор медиевист за да видиш това, което и аз видях в горния ляв край на вътрешния кръг - Боулгариас (съжалявам за транскрипцията на съвременнен български). Ще се радвам ако се намери някой да представи целия текст в оригинал.
19 Октомври 2005 17:26
Нещо не се получи с линка. Това е документа от македонско сонце - http://www.makedonskosonce.com/broevis/20 05/sonce589.pdf/20_22_carigrad.pdf
19 Октомври 2005 22:08
Право хортуваш!
ОТИСОК НА МУЗЕЈСКИОТ ПЕЧАТ НА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЈА ОД 1516 ГОДИНА
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД