Десетилетните напъни на Македонската архиепископия да получи признание в православния свят тези дни родиха поредното недомислие.
Архиепископският църковно-народен събор, който заседава в манастира "Св. Богородица" при с. Калище край Струга в началото на октомври, прие резолюция от 11 точки за състоянието на Македонската православна църква (МПЦ). Според точка трета от резолюцията съборът поддържа идеята да се започнат контакти "с държавните институции на Република Турция, като легитимен наследник на Османската империя, да бъде отменен формално ферманът от 1767 г., довел до закриването на Охридската архиепископия". Всеки, който познава добре балканската история и църковните канони, би се изсмял на подобно начинание. Само че в МПЦ го възприемат сериозно, особено като се има предвид колко предно място са дали на този въпрос в резолюцията. Май клирът в Повардарието повечко, отколкото трябва, е съзерцавал прочутата картина "Казаци пишат писмо на султана", та е решил да се вживее актуално в сюжета й - "Македонски владици пишат писмо до наследниците на султана". Само дето Вардар е твърде малък, за да прилича на река Дон, а началото на ХХI в. не е 18-о столетие.
През лятото на 1767 г. цариградският патриарх Самуил Ханджери издейства султанско ираде за
закриването на Охридската архиепископия
и заграбва нейния диоцез. Така след 8 века съществуване е сложен край на църковната институция, създадена през 1018 г. от Василий II Българоубиец. След окончателното завладяване на Самуилова България византийският император отнема на Българската църква титула "патриаршия" и я понижава в ранг на архиепископия. Тази съществувала до 1767 г. Охридска архиепископия се явява исторически и каноничен приемник на първата Българска патриаршия. След 1945 г. Белград създава съвременна Охридска архиепископия като автономна юрисдикция в рамките на Сръбската патриаршия. Подчертава се, че новото формирование е наследник на старата архиепископия, но никъде не се споменава нейният изконно български характер.
През 1967 г. с политическата подкрепа на Й. Б. Тито тази Охридска архиепископия отхвърли зависимостта си от Сръбската патриаршия и в рамките на тогавашна Югославия се обявява за независима. Вече четвърто десетилетие обаче МПЦ продължава
да бъде смятана за неканонична от православния свят
Според църковните догми признаването на нейната самостоятелност може да дойде само от Сръбската църква, тъй като се е отделила от нея. Преговорите в тази посока буксуват от десетилетия. Като похлупак на всичко през 2002 г. сръбският патриарх Павле създаде паралелна църковна структура в Повардарието под името Охридски екзархат, какъвто никога не е имало, и постави начело владиката Йован, който се откъсна от клира в Скопие. Затова в момента МПЦ се тресе от разкол.
Македонската църква продължава да е все така непризната от православния свят. Това е жесток удар върху крехката и без друго "македонска" национална идентичност. Поставено в безизходица Скопие търси всевъзможни пътища за решаване на проблема. Като този да се иска от Турция отменяне на султанския ферман от 1767 г. Което от гледна точка на православните канони и международното право е абсурдно. Нито една православна църква не би одобрила пренебрегването на каноничните механизми за признаване на автокефалията и търсенето на помощ от държава, която има нехристиянско изповедание. Това би създало прецедент, който да изиграе лоша шега на православието. Като погледнем внимателно историята, ще видим, че македонският клир се опитва да възкреси обичайната практика в Османската империя, когато много често отделните изповедания са решавали споровете си не на канонична основа, а
търсейки арбитража на султана
Така впрочем е създадена и Българската екзархия, с тази разлика, че султанският ферман от 1870 г. е дал независимост на църква, чийто диоцез се е намирал в рамките на Османската империя. Докато сега македонският клир търси подкрепа отвън, по проблем, който засяга само Скопие. В Македония явно не си дават сметка, че евентуалната помощ на Турция по един чисто църковен въпрос може да я направи заложник на външнополитически интереси на Анкара. Не на последно място, намерението да се иска отменянето на султански ферман от държава, която още през 1922 г. е отхвърлила султаната и го е заменила с република, може да се окаже сериозен дипломатически гаф. Още повече че от гледна точка на международното право актове отпреди два века едва ли имат още юридическа давност. Малко е вероятно Турция да погледне сериозно на македонските мераци. Но дори и да предположим, че това стане, отменянето на фермана от 1767 г. няма да има никакви канонични последствия за статута на МПЦ, защото не означава автоматическо признаване на нейната независимост. Този въпрос може да бъде решен само от православните църкви, защото статутът и независимостта на една църква са църковен проблем, който не може да бъде третиран като междудържавен. Всеки напън в тази посока ще постави МПЦ в още по-голяма църковна изолация.
МПЦ постоянно пищи, че някои съседни църкви и държави имат към нея "хегемонистично-шовинистична страст". Но претенциите й да бъде правоприемник на Охридската архиепископия показват, че самата тя има аспирации към съседите си и нагло краде българска история. До 1767 г. Охридският архиепископ е наричан
"духовен пастир на българите",
макар че постът му в повечето случаи е заеман от гърци. Диоцезът му е обхващал почти целия западен дял на Балканския п-в, включително Видинско, Софийско, Нишко и Кюстендилско. А територията на сегашната Охридска архиепископия съвпада с границите на Р Македония и няма нищо общо с някогашната българска архиепископия. Така че Българската патриаршия трябва да използва авторитета си и да пресече веднъж завинаги аспирациите на Скопие към нашата църковна история. И да настоява църквата в Р Македония да не се нарича Охридска архиепископия, защото фактическото й положение няма нищо общо с историческото й. Иначе току-виж, на следващия си църковно-народен събор събратята ни в Повардарието като нищо може да поискат Република България, като легитимен наследник на Първото българско царство, "формално да отмени" решението на Преславския събор от 893 г., с което Св.Климент Охридски е издигнат за "първи епископ на българския език". Те така и така го смятат "за първи светец на Македонската църква", барем да им спестим историческите и каноническите скрупули. Ако имат такива...
Охридската архиепископия е българска
Покойният проф. Иван Снегаров пише, че ако Охридската архиепископия не е била закрита през ХVIII в., борбата за българска църковна независимост е щяла да започне много по-рано. И тогава Мизия и Тракия са щели да се съединят с Охрид. През Възраждането повечето македонски българи отхвърлят върховенството на Цариградския патриарх и преминават към нашата Екзархия. Екзархийските митрополии в Повардарието съществуват до Междусъюзническата война. През 1913 г. нашите архиереи са прогонени от сръбските окупационни войски и на тяхно място идват сръбски владици. Сръбската църква откупува официално от Цариградския патриарх българските епархии в Повардарието чак след 1920 г. Т.е. сегашните претенции на Сръбската патриаршия върху църквата в Македония се основават не на историческа приемственост, а на откровена търговска сделка с Цариградския патриарх преди 80 години. Българската патриаршия има всички канонични основания да отстоява историческата истина, че тя е истинската църква-майка на днешната Охридска архиепископия. И този въпрос може да бъде повдигнат на предстоящия църковно-народен събор през ноември т. г.
Зографският манастир пази жезъла на последния архиепископ
През лятото на 1767 г. цариградският патриарх Самуил Ханджери заточил последния охридски архиепископ Арсений в най-голямата българска обител на Атон - Зографския манастир. Година и половина по-късно патриархът е сполетян от съдбата на архиепископа - султанът свалил Самуил от власт и също го заточил в Света гора. Веднъж бившият охридски архиепископ и бившият цариградски патриарх се срещнали. Арсений казал тежки думи на Самуил, че е унищожил църквата му, но било вече късно. Последният пастир на българите издъхнал в Зографския манастир, а неговият дървен жезъл и досега може да бъде видян в манастирската съкровищница, където са най-големите светини на българската обител.
Иляда и седумстотин š eeсeт и второ лето,
в Oхрида oд Цaриграда дoš oл салор.
Сe претставил пред Aрсенja,
нaš a Патрика č eснаго,
и му рекол слово горко, слово jaлосно.
Caрска волja e дa трагнеš денеска зa Цaриграда,
на тебе од врлиi грци голем поплак е.
Собрал Патрик свое стадо
в црква СвjaтиКлиментова,
благослов им дал последен,
рце заплетил....
о-о-о, рце заплетил!
Редакцията трябва да дава по-често трибуна на Горан Благоев и Коста Филипов -