Едно ямболско село стана известно преди четири години, след като неговите жители изпратиха писмо до премиера Сакскобургготски. В него те поискаха да бъдат заличени от картата на страната и да не спазват вече законите на Република България. Настояваха за свои закони, тъй като съществуващите не им вършеха никаква работа.

Село Дражево има над 800 жители, около 260 къщи, достатъчно земя, кръчма, училище и казан за ракия - всичко необходимо, за да може да се живее нормално. Тогава хората обаче нямаха



спокойствие и сън от непрекъснатите набези на крадците



Преди 4 г., когато репортер на "Сега" отиде при тях, те се жалваха, че от 10 години там не е разкрита нито една кражба, а всяка седмица задигат я крава, я овцете на някого от селото. В писмото си до премиера Сакскобургготски те написаха тогава, че "терорът на Бен Ладен в Америка е нищожен пред нашия в Дражево". Тогава кметът на селото Илия Илиев подкрепи съселяните си. И той дал стотици жалби до полицията за извършените кражби и пак нищо. Идва полицаят със следовател, разглеждат и си тръгват. "Хората ме овикват мен, че не си гледам работата, ама кажете аз повече какво мога да направя?! Писах 2 пъти до "Енергоснабдяване" да ни сложат и осветлението по улиците, но и те не реагират. Вместо три прасета аз гледам две овчарки в двора си", разказа тогава кметът Илиев. Най-фрапантните



кражби в селото бяха на 380-килограмов бик и 350-килограмова свиня



Като тръгвахме миналата седмица за Дражево, бяхме убедени, че ще заварим хората още по-изтормозени и отчаяни - с теорията, че на нищо и на никого не вярват.

Но бяхме приятно изненадани. Още на влизане в селото десетина циганки с метли и мотики оправяха тревясалите тротоари по улиците. Появили са се още един магазин и едно заведение. В кметския стол седи жена, която има вид на човек, управляващ голяма финансова компания, а не село.

"Правя уговорката да споделя с вас какво се случи оттогава досега, но след това да си отидете из селото и да си разпитате хората, за да видите, че не лъжа" - с тези думи кметицата Тодорка Фотева веднага разбива и малкото подозрения, че до това село демокрацията не е достигнала - поне в пълния си блясък.

"Оттогава нещата много се промениха. Основно може да се обобщи, че съзнанието и доходите на хората се промениха. Това промени и криминалната ситуация в селото. Оттогава не е ставала нито една кражба, няма никакви криминални произшествия", казва Фотева. Тя подчертава, че това не е заради това, че тя е станала кмет, тъй като нещата тръгнали на добре още преди нея.

Веднага след като селяните изпратиха писмото до премиера и по медиите се разнесе печалната слава на тези хора, държавата се почувствала засегната, че някой иска да скъса с нея, и взела мерки. И то не кой знае какви. Веднага назначили полицай, който да отговаря само за Дражево. Енергото пуснало тока улиците. Полицията успяла да залови бандата, която задигала животните. Оказали се цигани от съседното село Жельо войвода.

Потърсихме Петко Маринов - онзи, на когото му бяха откраднали 350-килограмовото прасе.

Преди 4 години Петко описа своята трагедия така: "На 23 декември 2000 г. през нощта, както сме си спали, хайдуците са влезли и са извлекли 350-килограмовото ми прасе. Не знам упоили ли са го, какво са го правили, но нито сме чули, нито нищо. Разберете, че ние в това село пълним каца без дъно. През лятото на два пъти ни удари градушка. После самолет погрешка ни напръска градините с "Раундъп". Открихме жената на Петко - Маринка.

"Каквото беше - беше. Сега вече си стъпихме на краката. Няма никакви кражби. Въпреки това онзи страх отпреди си е останал и винаги заключваме всичко. Мъжът ми дори сложи нещо като алармена инсталация на обора", разказа ни Маринка. Тя не може да определи дали заради полицая, който е персонален за селото, или заради това, че са разбили бандитите, обстановката се е стабилизирала.

"Докога бе, докога?! Толкова години съм бил шофьор, па като замръкна на пътя, лягам и заспивам без страх. Сега спя на терасата и цяла нощ слухтя.



Ушите ми станаха два метра



Всеки месец давам по 20 лева за батерии, да светя из двора, като залае псето. Аз лично обикалях селото и агитирах хората да гласуват за царя. Вярно е, че не е минало много време, откакто е на власт, ама ако продължава така, по-добре да хващаме пушките и да взимаме нещата в свои ръце." Това разказваше преди 63-годишният Съби. Крадците му бяха задигнали крави, овце, кокошки и какво ли не.

Сега заварваме Съби и жена му Ганка да режат дърва на двора. Вратата на обора е широко отворена. Животните са на паша. "Отървахме се от това чудо, Боже. Дано да е все така. Сега вечер спокойно седна да си гледам телевизора. Преди ушите ми все по двора тичаха. Едни новини не можех да чуя", казва Съби.

Жена му Ганка е още по-емоционална. Тя признава, че все още сутрин, като отива към тоалетната, и минава през двора със затворени очи. За да не поглежда към вратата на обора. Да не се окаже, че животните ги няма? "Още не съм прежалила едната крава. Беше по-хубава дори от мен. А и даваше по 34 литра мляко на ден. Тогава един ден се похвалих пред циганите колко много ми дава и след два дни стоката изчезна." Мъжът й Съби не е доволен, че се губи време в празни приказки, и я ръчка да бърза, че дървата ги чакат.

Бай Димо пък бърза да покаже мястото, откъдето му измъкнали 5 шилета от по 40 килограма. Тогава крадците го издебнали, докато бил на курс с камиона си до Перник, махнали няколко керемиди от покрива на обора и измъкнали животните. Кражбите в селото бяха концентрирани само в едната част. Там, където е по-далеч от централното шосе. От другата страна на Дражево има черен път, няма нито една светеща улична лампа, а повечето хора са или самотни, или по-възрастни. Други пък ходят на работа в града и се прибират в по-късните часове на деня. По черния път беше най-лесно да дойдеш с някакво возило без включени фарове, да задигнеш стоката и да я откараш в неизвестна посока, спомня си Васил. Преди известно време разбрал, че тарторът на бандата, осъден на няколко години затвор, умрял в затвора. "Научих го случайно, когато бях на гости в едно съседно село. Сега с хайдуците се оправихме, ама мен ме е налегнала една лоша мисъл. Като ходя и гледам некролозите по стълбовете, ми то все мой набор. Ще се мре, момче", с мъка споделя Димо. Конят му кротко го побутва с глава и го тегли към поляната.

"Истината за мен за сегашното по-добро състояние на нещата наистина е свързана с финансовото състояние на хората", казва кметицата Фотева. През последните няколко години хората започнали



да се виждат по-често с пари



Една част от селяните съдят по няколко декара тютюн, който им се изкупува и изплаща до стотинка. Така средно си правят по 4-5 хил. лева. Отделно вече са открити няколко малки цеха - за вторично обработване на стъклен амбалаж и гъбопроизводство. Хора от селото са ангажирани на разкопките в с. Кабиле и получават минималната работна заплата. Други работят в Ямбол или в чужбина. Трети получават пари по няколкото програми на социалното министерство. Най-голям келепир ударили 40-50 роми, които били наети да работят от турчин във фирмата му в Първомай. Човекът дошъл и ги взел с автобус. Определил заплатата им на 500 лв., но им давал само по 200 на месец. Другите ги изпращал на семействата в Дражево, за да не ги харчат. Облякъл и купил учебници и тетрадки на децата преди началото на учебната година. Сега в почти всяка циганска къща в Дражево има и автоматична пералня, а отгоре на всичко ромите заменили каруците и конете с автомобили.

Иначе Дражево се намира в доста плодороден район на страната. Възрастните хора твърдят, че е основано още през 1630 г., когато се наричало Охадъ. Край него минава реката Йове, която няма много вода, но те си я обичат. А най-романтичното място в селото е казанът за варене на ракия. Намира се на ул. "Надежда".