В края на 2009 г. 260 работещи в шивашки цех на фирма "Марвел" намират помещенията заключени. Работодателите им, гръцки граждани, ги няма. Към 18 декември 2009 г. законните представители на дружеството са преустановили всякакви контакти и комуникации със своите длъжностни лица и обслужващите ги счетоводни къщи в България. За последно хората са получили 100 лв. аванс за октомври. Те обаче още не знаят, че неполучените заплати са най-малкият им проблем.

На практика няма кой да прекрати трудовите им правоотношения с фирмата. Инспекторите по труда не могат да открият упълномощен представител, с когото да комуникират и да завършат образуваните административни производства. Без оформени трудови книжки и осигурителни досиета те не могат да се регистрират в бюрата по труда и да ползват възможностите за квалификация и преквалификация. Могат да имат проблеми с отпускането на обезщетение за безработица, социални помощи, болнични и майчински. Могат да изпаднат от здравноосигурителната система, ако ситуацията се проточи и не им се плащат осигурителни вноски.

"Единствената възможност е да започнат работа на друго място с втори трудов договор. Но остават с неприключен и неоформен първи трудов договор, който не е изчистен в правния мир", обяснява главният юрисконсулт на Главната инспекция по труда Наталия Кирова.

В отговор на питане за 260-те работници по време на парламентарния контрол социалният министър Тотю Младенов признава: "В действащото законодателство няма правен механизъм, чрез който да бъдат отстранени неблагоприятните последици за работещите при прекратяване от работодателя на дейността на предприятието, без да бъдат оформени трудовите правоотношения на наетите лица."

От началото на януари експерти умуват над варианти за промени в законодателството, за да се уреди този проблем. Изводът е, че това не може да стане с промени само в Кодекса на труда. Възможно е да се наложи промяна и на други закони, включително Търговския. Има и радикални предложения деянието да се криминализира. Тогава ще се наложат промени в Наказателния кодекс.

От запитванията, които идват в българската Инспекция по труда от партньорите им в чужбина, става ясно, че



това не е само български проблем



Затова нашите експерти вече проучват чуждия опит в търсене на добри практики при решаването му. "В българското законодателство и в повечето законодателства доскоро се мислеше за работодателите и за самото предприятие с категории, които са по-характерни до средата на ХХ век. Тогава, когато светът не беше толкова глобализиран, не бяха паднали толкова много граници. Не се е и предполагало доскоро, че един работодател може да е изключително анонимен. В момента се наблюдава именно това", обяснява юрисконсултът на ГИТ Наталия Кирова.

Първият най-прост пример е при смърт на едноличен търговец, който има наети лица и няма наследници, или на едноличен търговец с регулирана професия (лекари, зъболекари), която може да се упражнява само ако лицето притежава определена правоспособност. Със смъртта обаче изчезва само физическото лице, едноличният търговец като предприятие остава.

"Това предприятие може да бъде продадено, купено, да си смени предмета на дейност и т.н. Може да бъде наследено. Срокът за приемане на наследството е до 3 месеца, в които работниците пак са в неприятно положение. Ако няма наследници, в крайна сметка това предприятие ще отиде в държавата. При преглед на сега действащата нормативна уредба се оказа, че няма ясен механизъм как държавата би могла да встъпи най-безболезнено в тези права в един сравнително кратък срок. В това време работниците не могат да прекратят трудовите си отношения, защото няма към кого да се обърнат. Не могат да получат и необходимите им документи, за да упражнят другите си социални права", казва Кирова.

Само за 2 седмици от началото на януари са починали двама еднолични търговци, при които проблемът се появява. В трети случай се оказва, че управителите са двама и представляват дружеството само заедно, като единият е от чужбина. Той отива да види роднините си и 6 месеца няма връзка с него. Съдружникът му без него не може нищо да направи, не може да взема никакви решения сам.

Друг пример - столичната фирма за чистота "Новера". Тя фактически е прекратила дейност през юни, а едва в края на годината й е назначен ликвидатор. Управителите са подали оставка и са неоткриваеми. Но те са вписани в Търговския закон. Едноличният собственик на капитала не избира нов управляващ. Собственикът е юридическо лице - холдинг. Вземането на решения зависи от неговите органи. Няма обаче как да се задължи съответният орган на търговеца - юридическо лице, защото това би било силно ограничаване на свободата на волята и на предприемачеството, абсолютно недопустимо за пазарната икономика, твърдят юристи.

"В подобни ситуации някъде в тези бездействащи предприятия има документация, свързана с ползване на болнични и здравноосигурителни права, документи за пенсиониране на наетите лица, ведомости и т.н. В дълъг период от време



не се знае какво става с нея



Тази документация се приема от НОИ едва след като измине една година от преустановяване на дейността на осигурителя. През периода, в който тя не е предадена на института, всичко може да стане. Това са човешки съдби. Подобно е положението и когато бездейства един наследник", обяснява юристът на ГИТ.

Следващият нерегулиран законово случай е, когато работодателят изчезва, без да остави упълномощен представител. Той не може да бъде търсен чрез Интерпол, защото няма криминално деяние. И макар че една от радикалните идеи е подобни действия да се криминализират, юристите смятат, че не може всичко да се наказва толкова тежко.

След влизането на България в ЕС се отвори възможност за много бързо придвижване от държава в държава, което отваря вратата на всеки недобросъвестен много бързо да се скрие. Ако например през 2005-2008 г. е имало по един подобен случай на година, сега - в годините на криза, те са около 7, обясняват експерти.

Проблем с прекратяване на трудовите взаимоотношения може да се прояви и при дистанционна работа, популярна и като telework.

Там още първоначално работодателят е относително анонимен - един човек с подпис, когото работникът никога не е виждал в очите. Работникът може дори да не знае в коя страна живее работодателят му. Работи вкъщи пред компютъра, получава задачите си чрез имейл или колетна пратка. Получава парите си по сметка. В един момент е много лесно да се сменят адресите на работодателя и да се върне писмо с отбелязване "Лицето непознато на адреса". Затова и синдикатите много настояват час по-скоро да се направи закон, регламентиращ дистанционната работа, в който този проблем да се изчисти, доколкото може. Той може да се прояви и при надомната работа, която е уредена с инструкция от 1975 г.

Към настоящия момент са предложени няколко различни варианта за законодателно регулиране на проблема. Със задължителните промени в законодателството обаче трябва да се реши един основен въпрос. "Трябва да се регламентира начинът, по който да се прекъсне бързо и ефективно връзката работник - работодател, като се минимизират максимално щетите, които се нанасят на добросъвестните работници. И трябва да се гарантира, че при добросъвестност от тяхна страна те да могат да ползват правата, които им дава осигуряването. В същото време не трябва в никакъв случай да се допусне отваряне на врата на злоупотреби", обяснява юрисконсулт Кирова.



КАЗУС

Другият проблем, който се прояви сериозно в кризата, е бавенето или неизплащането на заплати и обезщетения. Според юристите обаче той е регламентиран - работниците могат да водят съдебни дела срещу работодателите си за дължимите им възнаграждения и обезщетения. Те остават изискуеми в рамките на 3 години. Новият Гражданско-процесуален кодекс прави почти невъзможно тези дела да се точат с години, както беше преди. Работниците са освободени от държавните такси при тези дела, но трябва да платят на адвокат. Ако спечелят, и адвокатският хонорар се поема от загубилата страна. Проблемът е, че той не е малък - от 200 лв. нагоре. Сега с налагането на 20% ДДС ще стане още по-висок. Според юристи този данък на практика съвсем ограничава възможността хората да се възползват от правото си на съдебна защита. За да се защитят още социалните права на работещите, тази година в Кодекса за социално осигуряване работодателите бяха задължени да плащат осигуровки и върху неначислени заплати. Те са дължими върху минималния осигурителен праг за дадена дейност, а ако такъв няма - върху минималната заплата. Проблемът е, че осигуряването върху по-ниско възнаграждение би намалило индивидуалния коефициент на хората за пенсия.