Наскоро френският президент Никола Саркози откри Икономическия форум в Давос с най-социалистическата реч, произнасяна някога от десноцентристки президент. Саркози, който при избухването на световната финансова криза преди 2 години заяви: "С laissez-faire е свършено. Идеята за силен пазар, неограничаван от нормативи и политическа намеса, беше безумна.", сега направо поиска да бъде сформирано световно правителство, което да налага приетите решения от международните организации на всички страни. Ключовата дума в речта на Саркози беше "регулации". Предимно на финансовия сектор, включително транзакционен данък, изграждане на нов монетарен, а вероятно и световен ред.

Еволюцията на Саркози е добър повод да припомним колко скъпо излизаха на България националните и европейските регулации дори преди избухването на кризата. Привеждането в действие на приетите от 1997 до 2008 г. нови регулации е струвало на бюджета 4.27 млрд. евро (12.6% от БВП за 2008 г.). От тях 2.49 млрд. евро произлизат от хармонизиране на законодателството с това на ЕС, или 58.3% от общите разходи, а останалите 1.78 млрд. евро - от националното законодателство.

През 2008 г. разходите за нови регулации в България са оценени на 866.6 млн. евро (49.9% произхождат от ЕС, 51.1% са родно творчество). Това е почти колкото приходите от данъка върху доходите на физическите лица в страната за 2008 г. - 997 млн. евро.

Дори в "добрите времена" регулациите са ни излизали прекалено скъпо. Сега в условията на икономическа криза, евентуалното им увеличение може да се окаже фатално. На фона на сегашната усложнена ситуация в българската икономика управляващите трябва не да създават нови, а да се отказват от съществуващи регулации, за да противодействат на кризата, и доколкото е възможно - да съхранят просперитета на българските граждани. Яхнали вълната на кризата, социално ориентирани икономисти все по-гласовито настояват държавата да осигури работа на безработните, поръчки за фирмите и ниски лихвите за длъжниците. С цената на нови, но "добри" и "полезни" регулации.

Регулациите са икономическа категория и като такива са морално неутрални. Могат да бъдат допустими и недопустими в зависимост от това дали тяхното прилагане е адекватно на основните икономически отношения в обществото. Могат да бъдат ефективни и неефективни в зависимост от това до каква степен успяват да постигнат предварително поставените им цели. Но не могат да бъдат добри или лоши. Освен това имат дуалистична природа - докато една социална група печели от тях, друга, най-често по-многобройна, губи.

Важен е също така инструментариумът, чрез който всяка една икономическа регулация се осъществява в рамките на икономиката. Например при ДДС данъкът се начислява на крайния потребител, но чрез сложна система от финансови операции се събира последователно от всички, които участват в производството на стоки и услуги. След това се възстановява на междинните участници в процеса на производство и реализация. Всичките тези финансови операции са явно ненужни, а самата организация генерира корупция и раздута администрация. ДДС е най-големият източник на средства в държавния бюджет, забавеното му възстановяване води до изключване на над 500 млн. лв. от общия оборот във всеки един момент, което още повече влошава икономическия климат. А никак не е трудно да се премине към еднократно събиране на този данък единствено при крайната реализация на всяка стока и услуга, което произтича от самата същност на ДДС.

Не е изключено премиерът Борисов, също самоопределящ се като десноцентрист, да възприеме думите и делата на Саркози, особено ако наистина реши да се кандидатира на президентските избори догодина. Нека обаче му припомним, че: първо, България не е Франция, и второ - че преди 20 години комунизмът падна в резултат на политика, сходна на препоръчваната от Саркози.