|
Най-важното, което се случи на фаталната конференция, бе изразената готовност на партийния елит да работи за нова политика, без да се съобразява с апаратни игри, с позицията на отделни лидери и с всякакви спомени от миналото.
СДС не избра Надежда Михайлова, защото е по-симпатична или защото има снимки с Клинтън и Кисинджър. В една партия това няма кой знае какво значение. СДС избра Надежда, защото тя обеща да изведе седесарите от пустинята, в която навлязоха докато следваха като в религиозен транс своите лидери.
Надежда каза на делегатите, че се е уморила от партийните сплетни, че се е отвратила от словоблудството в СДС на тема корупция и клиентелизъм. Тя обясни, че дотук сините са вземали от обществото, а нищо не са му дали. Така Надежда издържа теста на конференцията.
Другите лидери не издържаха. И проверката на времето не издържаха, и физически не издържаха, и психически. Костов не издържа - озлобен срещу народа си, човек, който се буди през нощта от кошмари, в които го преследват гадни журналисти и отмъстителни мафиоти, богочовек, около който се върти целият гаден и недостоен свят. Той вече не е обикновен лидер, а паметник, който с протегната ръка сочи пътя. Накъде? Към пустинята?
Как да върнеш СДС на електората, ако имаш
такава гигантска спирачка като Иван Костов
Екатерина Михайлова не загуби битката с Надежда, защото е по-лошият син политик от двете Михайлови. Катя се държа достойно и достойно загуби. Въпреки ширещите се нередности около делегатските списъци и урните, конференцията не бе манипулирана. Чест прави на СДС, че реши казуса мирно. Въпреки че този фатален форум бе изпълнен от смешни агитации в полза на Катя Михайлова, делегатите реагираха общо взето трезво и спокойно.
Тя загуби, защото, с право или не, бе припозната за човек на Костов. Въпреки че в никакъв случай не е безволеви политик, мнението вътре и извън партията е едно и също - че Екатерина е пионка от екипа, който загуби и местните, и парламентарните, и президентските избори. Този екип загуби още едни избори - загуби 13-ата национална конференция. И едва ли би могъл да спечели нещо, в което трябва да се гласува.
Посрещането на Костов като жив бог, дългите скандирания на името му, речите, в които го призоваваха да си избере какво точно иска да прави в СДС на този етап, всички това заблуждава, че в него има политическа перспектива. Ако делегатите вярваха в Костов толкова, колкото викаха името му - щяха да изберат Катя Михайлова.
Истината е, че само част от СДС вярва на Костов и му вярва така,
както някои японци вярват в Шоко Асахара.
Костов би бил добър гуру, той с лекота може да събере един стадион хора и да им говори за някакви негови си изключително важни неща. Костов може да събере зад себе си идейни съмишленици, но не и политически. Той сам избра да е страничен фактор в синята политика и оттук-нататък неговата тежест в СДС ще намалява ежедневно. Той вече е о.з. Командир.
Освен ако...
Ако не поведе кръстоносна война срещу Надежда
Михайлова и нейния недооформен екип. Ако това стане, нищо няма да остане ни от Костов, ни от Михайлова, ни от СДС.
Дали Костов ще се бори с новия председател на СДС, или ще си трае в Драгалевци - това ще стане ясно още на първото заседание на новия син Национален съвет. Този орган на партията е натоварен от новия устав да утвърждава оперативното ръководство на сините - НИС. Ако Костов и групата около него си позволят да бламират Надежда Михайлова - това си е нова партийна война. Ако Надежда Михайлова не подмени радикално действащия НИС на СДС - това означава партиен мир, но в никакъв случай не означава, че СДС има някакъв шанс да се представи добре на избори.
Ако действа радикално, Надежда може да даде надежда за СДС.