:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,124,039
Активни 120
Страници 22,870
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

За егоизма на глобализма

Решението на Съединените щати да наложат мито върху вноса на стомана, нажежи спора за новия световен ред. Някои коментатори протръбиха "края на глобализма", а поведението на първата икономическа и политическа сила бе заклеймявано като "двулично", "арогантно", че и с много по-силни думи. А американците ни дадоха само един



урок по глобален прагматизъм,



изключително нужен - както се видя - не само за начинаещи играчи в световното "Монополи", но и за шампионите по търговия от Европа, Япония и Русия. Със своите действия САЩ охладиха прилива на "глобален оптимизъм" и показаха единствено възможната гледна точка към пазара. А тя е тъкмо логичната, себичната и вечната позиция на егоизма. Зомбирани от менталните атаки на пропагандата (или ако предпочитате, маркетинга), на този интелектуален продукт - глобализма, не само политиците, но и мнозинството икономисти бяха позабравили основни принципи на пазарната икономика. Първият от тях е, че именно, че



егоизмът е вечният двигател,



който тласка пазара и прогреса. Изберете евфемизми, ако щете. Викайте му "предприемачески дух", "необходима печалба", "конкурентоспособност", "рационални очаквания" или какъвто синоним ви хареса, но егоизмът си остава главен закон на пазара. Всяка сделка сблъсква егоизма на продавача и на купувача, за да се уравновесят и да се реализира принципът на еквивалентността. Идеята, че понякога страните в сделката могат да се водят от по-висши принципи от този на еквивалентността си е чиста сектантска заблуда. На пазара няма по-висша цел от егоизма и друга справедливост, освен еквивалентността. Опитите да се наложат "модели", които търсят алтруистична справедливост извън егоизма, във всички времена са наричани утопии. А



глобализмът не е утопия,



а просто една проява на егоизъм на огромните корпорации, за които националните пазари отесняха. Затова сливането на националните пазари в един общ глобален пазар не е въпрос на избор, а само въпрос на време. Време, което трябва спокойно да премине. Повикът за глобализъм след 1990 г. накара чиновниците в МВФ, Световната банка и новоизлюпения им тризнак Световната търговска организация да се втурнат презглава да изпълнят повелята на своите мажоритарни акционери. Както е свойствено за презиращото всяко аналитично и - не дай Боже! - критично мислене международно чиновничество, илюзията, че може да се форсира глобализацията бе претворена в смели планове. И мисионерите на новия икономически ред погнаха подведомственото си паство от малки и глупави държави, като нашата, да се глобализират "мигновено" и както винаги "на всяка цена". С решението си от преди дни САЩ посочиха



пределите на глобализацията



и върнаха глобалната еуфория обратно на здрава почва. С този акт те припомниха, че глобалният пазар се състои от национални пазари. Само слабоумни и дистанциионно управлявани правителства без собствена политика биха изпуснали питомното в гонитба на дивото и биха разбили националния пазар в името на глобалния. Глобализация значи да подкрепиш своите национални производители да стъпят на чужди пазари, като заставиш тамошните политици да отворят пазара на страните си за твоя внос. Но това не значи да оставиш чуждите вносители да фалират своите фирми на собствения им национален пазар в името на красиви фрази, като "глобализация". Това е логиката на здравомислещия егоизъм. Показателен бе начинът, по който световният сюзерен наложи волята си. Срещу вноса не бе приложена ставка от процент-два, а направо бе вдигната стена от 30%. Финансовата теория нарича такива ставки "прохибитивни", т.е. забранителни. По-ниска ставка само би деформирала пазара. А забраната налага табу. Това е



ясен сигнал към всички.



На националните производители той казва, че са получили вече пределната подкрепа и друга не могат да чакат, оцеляването им вече е въпрос само на собствената им ловкост и бързина (забраната не ще трае вечно). За чуждите износители поуката е, че в бъдеще трябва да планират експанзията си с отчитане на собствените мощности на страните-вносители и възможните политически шамари, които може да получи чуждоземецът, ако застрашава отрасловия баланс, а с това и работните места на нейните граждани. За страни като нашата актът напомня, че правото на силата превъзхожда силата на правото. Ако не си циклоп, можеш или да си Одисей, или жертвения овен. Щом не си силен си длъжен да си умен, а просто послушен. Защото илюзиите са пагубни, а егоизмът е вечен.
1121
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД