Изригването на вулкана, намиращ се под ледника Ейяфятлайокутл в Исландия, е поредното доказателство за това колко безпомощни и неподготвени сме за изненадите, които ни поднася природата. Само за няколко часа природната стихия нанесе поражения на авиоиндустрията за милиарди евро - стотици полети са отменени заради облака от вулканичен прах, който се носи в небето след изригването на вулкана, милиони пасажери от четвъртък насам висят по международните летища, без да знаят кога ще могат да се приберат по домовете си. Това е най-тежката криза в историята на въздухоплаването, категорични са експерти. А и все още не е ясно кога неволите на пътници и авиокомпании ще свършат, тъй като активността на Ейяфятлайокутл отново се засили и в събота нов стълб от пепел се издигна на височина от над 8 км над вулкана. Исландските учени предупреждават, че докато има достатъчно лед, ще могат да се образуват още стълбове от пепел и резултатът от това ще бъдат още нарушения на въздушния трафик в Европа.

Носещата се в атмосферата вулканична пепел е основният проблем за самолетите. Фините частици могат да наранят корпусите на машините, да блокират двигателите им, да предизвикат смущения в електронните системи и така да доведат до тежки катастрофи. Диаметърът на една прашинка е по-малък от 2 мм, а понякога дори може да е едва 6 микрона. Изключителната лекота на праховите частици също така означава, че те дълго време ще се носят във въздуха, защото бавно се разпиляват, и може да минат 2-3 години, за да изчезнат напълно. След като веднъж стигнат до двигателите на самолетите, е невъзможно фините частици да бъдат премахнати.



Около 60 самолета са извадени от употреба



заради замърсяване с подобни частици. Облачният прах от вулкана в Исландия се издигна на височина между 6 и 11 км в атмосферата - височината, на която обикновено самолетите летят. Полепващите се прахови частици по двигателите на самолетите обаче не са единственият проблем за пилотите. Вулканичният прах може да покрие предното стъкло на пилотската кабина, да увреди корпуса, светлините и др.

Опасността, която облакът от прах представлява за въздухоплаването, е установена в началото на 80-те години на ХХ век. Тогава два самолета Боинг 747 са сериозно повредени от облак от прах, образувал се в резултат на изригването на вулкана Галунгун на индонезийския остров Ява. Едната машина едва не пада, след като и четирите й двигателя спират да работят. Докато пилотите успеят да ги рестартират, самолетът губи височина, но въпреки това не се стига до сериозен инцидент. Другият Боинг 747 има подобни проблеми, докато преминава през облак от прах над вулкана Редаут, близо до град Анкоридж - столицата на Аляска. През 1991 г. при изригването на филипинския вулкан Пинатубо поне 20 самолета изпитват сериозни проблеми, преминавайки над него.

Облакът от прах, образуван при изригването на вулкан,



може да доведе и до сериозни промени върху климата



Изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. например води до период на глобално застудяване, който продължава повече от една година. Изригването на вулкана Лаки в Исландия през 1783 г. също води до спад в температурите, убива хиляди в цяла Европа и оставя тежки негативни последици върху селскостопанската реколта, след като изпуска около 120 млн. тона серен двуокис във въздуха. Следват няколко години с тежки зими и студени лета, лоши реколти и глад.

"Облакът от пепел, образувал се след изригването на вулкана в исландския ледник Ейяфятлайокутл вероятно няма да окаже влияние върху глобалните температури", прогнозира австралийският климатолог д-р Блеър Треуин от Националния климатичен център в Мелбърн, цитиран от тв Ей Би Си. Частиците биха могли да повлияят на температурите в района на природното явление, но за кратък период от време. Много по-сериозни проблеми създава серният двуокис, който се образува при изригването на вулкана. Той може да причини здравословни проблеми на хората. "Серният диоксид е досадна малка молекула, която причинява киселинните дъждове и директно уврежда белите дробове", обяснява Оливър Бакмън от Вашингтонския университет. "Промяната на климата обикновено се дължи на него, а не на пепелта", допълва го вулканологът Саймън Кърн от Мичиганския технологичен университет. Средното вулканично изригване продължава около 7 седмици, но то може да се проточи от 20 минути до 700 години, твърдят експертите.

Облакът от вулканичен прах може да блокира слънчевата светлина и да не й позволи да стигне до планетата Земя, което ще доведе до понижаване на температурата на въздуха в глобален мащаб. Такъв ефект се наблюдава при изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. - тогава с 10% е намалена слънчевата светлина, достигнала до Земята, и средните глобални температури паднат с 0.4 градуса по Целзий.

Тъй като вулканът Ейяфятлайокутл изригна под глетчер и го разтопи, се образуваха огромни количества вода. Това доведе до големи наводнения в района, но също така и премахна голяма част от серния двуокис и други опасни газове, като хлор и флуор, образували се при изригването. "Последните замервания показват, че има само малки количества серен двуокис, така че не се очакват сериозни климатични промени", обяснява още американският вулканолог Кърн.

Учените обаче са притеснени, че светът може да бъде изправен пред много по-тежък проблем. Две от три изригвания на вулкана Ейяфятлайокутл са последвани от по-големи изригвания на близкия вулкан Катла, който може да изпусне много пепел във въздуха. Според експертите, ако Катла изригне, то небесната блокада може да продължи не дни, а седмици, дори два месеца. "Катла е много по-мощен и опасен. Наводненията ще са сто пъти по-големи от сегашните", казва исландският авиационен експерт Омар Рагнарсон.





---------------------------------------

Най-опасните вулкани

-------------------------------------------

- Най-известният вулкан може би си остава италианският Везувий, който изригва през 79 г. Тогава загиват 10 000 души и са заличени римските градове Помпей и Херкуланеум. Силно изригване на Везувий днес би могло да убие 8000, показват научни изследвания.

- Най-смъртоносното изригване на вулкан в нетолкова далечното минало е това на индонезийския Тамбора през април 1816 г. Избухването му, което е било усетено на хиляди км от него, убива 92 000 души и има много сериозно влияние върху европейската история. 1816 г. е известна като "годината без лято", тъй като праховите частици обикалят света и скриват слънцето. Глад, болести и бедност обхващат цяла Европа и Северна Америка, а в Италия редовно вали червен сняг заради пепелта.

- Изригването на индонезийския вулкан Кракатоа през 1883 г. разрушава голяма част от острова и убива 36 000 души - повече от тях вероятно са загинали от цунамито, образувало се след изригването.