|
| Борисов бере срам пред ЕС заради Станишев. |
"Не сме изпълнили критериите за еврозоната, затова на този етап се отказваме да кандидатстваме, иначе би било нахално", каза той на пресконференция преди седмица. На практика сме лъгали Брюксел, без да имаме вина, станали сме съпричастни към лъжите, без да знаем този капан, който са ни заложили", думна покаяно премиерът. Вицето му Симеон Дянков додаде като на барабан пръчката: "От отличници в Европа заедно с Естония ще бера срам, когато обяснявам на финансовите министри какво е станало. В Европа не правят разделение между бивши и сегашни. Аз представям България и ще бера срама."
Като са толкова срамежливи,
да не вземат сега да извадят България от ЕС,
която бе приета след явни лъжи, че е готова за членство. Неслучайно само тя заедно с Румъния е под продължаващо наблюдение. В историята няма условно наклонение, но можем да си представим какво би се случило, ако Борисов бе дошъл на власт един мандат по-рано. Вероятно щеше да помоли да се приложи отлагателната клауза и България да бъде приета не през 2007, а през 2008 г.
Внезапното отлагане с една година на кандидатстването за еврозоната не може да се дължи само на вродената стеснителност на Бойко Борисов. Еврочакалнята ЕРМ-II е предназначена точно за страни, които не са съвсем готови. Не е вярно, че България трябва да си вземе всички изпити по критериите от Маастрихт, за да влезе в подготвителния клас. Измислица на Дянков е, че ако бюджетният й дефицит надхвърли пределните 3% от брутния вътрешен продукт, няма право да кандидатства. Докато той се кахъри, че заради заложените от Станишев тайни хранилки за свои пиленца дефицитът скочил миналата година от 1,9 на 3,7%, трябва да има предвид, че по същото време тя се е представяла дори с влошените си показатели по-добре от Германия (3,9%), Италия (4,5%), Франция (6,6%), Испания (8,6%) и други по-развити държави, които вече членуват в еврозоната.*
Излишни са вайканията,
че Еврокомисията вече готвела санкции срещу България заради завишения бюджетен дефицит, защото като страна извън еврозоната тя не подлежи на санкции по критериите от Маастрихт и освен това повечето държави от Еврогрупата би трябвало първо да накажат себе си. Трите балтийски републики, които от пет години загряват в чакалнята на еврозоната, също не превъзхождат България. Сравнимата с нея отличничка Естония отчете през 2009 г. дефицит от 3%, Литва - 5,4%, а Латвия почти догони катастрофиралата Гърция с дефицит от над 11%.
Източник от Еврокомисията (ЕК) коментира на 12 април пред в. "Дневник", че "предвид нестабилната икономическа ситуация в цяла Европа промени в данните са възможни и неизненадващи". Това била причината ЕК да се въздържи от коментар въпреки разтърсващото самопризнание на България. Равнодушната реакция само потвърждава писаното на 7 февруари от базираното в Брюксел електронно издание "Ню Юръп", че за да се лъжат продължително еврократите, трябва сами да си затворят очите. По повод фалшифицираните данни за състоянието на Гърция изданието отбеляза: "Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха отговорни през тези години за контрола над Гърция и всички европейски икономики. Аргументът, че през цялото време Гърция е мамела чрез статистиките си, е повече от виц. Едва ли гръцкият чиновник с месечната си заплата от 800 евро е способен години наред да лъже "супермозъците" от Брюксел и Франкфурт, вземащи по 15 000-20 000 евро месечно. Ако е така, би трябвало Жозе Барозу и колегите му в ЕК да прибягнат до нещо по-силно и по-незаконно, за да излязат от действителността..."**
Разколебаването на Борисов
трябва да има друго обяснение освен чувството му за срам. Той напираше да влезе по-бързо в еврозоната, за да разблокира гаранционния резерв за валутния борд, възлизащ на 8 млрд. лева, който отлежава в БНБ при минимална лихва. Към него се добавя и фискалният резерв, започнал напоследък да се топи. Държавата се подготвяше да смени финансовия си надзорник МВФ с ЕЦБ. Тънката игра е, че техните критерии за поддържане на макроикономическа стабилност са сходни, но не съвпадат. Докато МВФ се интересува главно от устойчивостта на валутния курс, ЕЦБ следи зорко бюджетния дефицит, държавната задлъжнялост и инфлацията. По времето на Станишев България не можеше да се справи само с инфлацията и дори я помпаше, като изливаше периодично на пазара милиарди левове от т. нар. бюджетен излишък. Но по думите на президента на Бундесбанк: "Който флиртува с инфлацията, накрая се жени за нея" - и така Станишев си остана до последно негоден кандидат за еврозоната.
Борисов можеше да извлече поне една полза от кризата, защото тя усмири инфлацията. Хоризонтът пред България към еврозоната се разчисти от само себе си и новото правителство трябваше просто да подаде молба за членство. Можеше да я депозира миналия ноември, след това я отложи за януари, после реши да изчака още месец-два и ето че си даде отсрочка до 2011 г. Колебанието му дойде не толкова от влошените настроения в Еврогрупата заради закъсалата Гърция, колкото от
друга дилема:
Дали да затегне колана си през следващите две години, какъвто е минималният срок за престой в еврочакалнята, и след влизането в еврозоната да разблокира милиардите от резерва на борда, или да си позволи живот на вересия и още сега да си протегне краката отвъд прокрустовото ложе на 3-процентния дефицит. Нищо обаче не гарантира, че престоят в ЕРМ-II би бил само две години, след като балтийците вече навъртяха там по една петилетка. Борисов осъзна, че целият му мандат би минал на диета, ако влезе в преддверието на еврозоната при завишената строгост заради Гърция. Освен това очакваното съживяване на икономиката заедно с отшумяването на кризата би отключило отново растежа на цените, а инфлацията би пуснала пак бариерата пред България по пътя й към еврозоната.
Проф. Чавдар Николов прогнозира през 2009 г., че "оптималната ситуация за въвеждане на еврото ще настъпи след 2015 година". Като се опира на опита от възприемането на еврото в относително по-слабо развитите европейски страни (Гърция, Португалия, Словения), той посочва, че "техните вътрешни ценови равнища се стабилизират на летвата между 70 и 80% от средното ценово ниво на еврозоната". България в момента е на близо 50% от средните цени в еврозоната и ще достигне 70% през 2017 г. Дотогава инфлацията ще й пречи да покрие критериите от Маастрихт, но сетне ще се вмести в неговите параметри.***
Наистина е срамно, че Борисов развя бялото знаме пред стените на еврозоната, но всяко зло за добро. Ако ни бяха приели спешно, вече щяхме да участваме заедно с другите страни от Еврогрупата в спасяването на Гърция. На първо време те трябва да съберат 30 млрд. евро, като бремето се разпределя според дела на всяка в капитала на ЕЦБ. При дял на България от 0,87% щяха да й се паднат 261 млн. евро, което си е над половин милиард лева. Вместо да се крие срамежливо, Дянков може да почерпи...
____________________
* http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication15390_en.pdf
** http://www.neurope.eu/articles/98933.php
*** Варианти за фискална политика след парламентарните избори, Институт за икономика и международни отношения, стр. 36.
Истината е проста и се носи само от тези с по три кожи, колкото до еврозоната е даже добре да си там, но лошото е, когато истинската цел не е тази.Двадесет години преход говорят за некадърни управници или целенасочена антидържавна дейност, толерирана от собствените й институции.Защо е така е напълно ясно.
звездичката
Доколкото ми светва , "оживяване" на икономиката ни е възможно само по линията на "бумче" от външни инвестиции . Но не сещам да има чисти инвеститори , с илюзия за бърза възвращаемост във времето на влизане и адаптиране в еврозоната . Поради тез вълнения , Светльо , светни ни повече за Икономическата , а не за Финансовата ни готовност , към туй "ново приемане". Чини се , в тежка разлика им падаме ... 