В.Лянча

Я да видим за какви реформи иде реч, защо "сбогом" и как точно ще се отразят на народа.

1. Реформа на управлението. Належаща, закъсняла, задължителна. Оперативката при Борисов, неизвестно защо наречена "разпит", показа за пореден път, че администрацията ни е зле организирана. Фрапантна липса на процедури, координация и контрол в цялото й безобразие. Тази реформа тепърва започва. Малко хаотично, но с нужните хъс и решимост. А Борисов има нужните административен опит, ясно мислене и характер, за да я доведе докрай.

2. Реформа на съдебната система. Достатъчно сме я коментирали, само ще попитам: "Има ли някой от пишещите в книжното или електронното издание, който сериозно да мисли, че се сбогуваме с тази реформа?" Ама обективно, а не както му се иска да бъде или както му шепне вътрешният глас?

3. Здравна реформа. Първите две са по-важни и по-сложни, но тази непосредствено засяга всички и Борисов съвсем правилно я задържа. Обаче погледнете пак стенограмата от оперативката. Единственият принципен въпрос, извън критиките му към администрацията, е този за болниците като търговски дружества. А това е намерение за много по-дълбоко реформиране на сектора от първоначално обявеното. В посока към централизация. И не се заблуждавайте от привидните му "отстъпления" и "противоречия". Борисов е човек с характера на любимите му овчарски кучета. Впрочем, и аз много ги обичам. Тези са трите реформи в списъка за 2010 г. и считам, че е много преждевременно да се "сбогуваме" с тях. Ще продължи и работата по реформите за 2011-а - на трудовия и енергийните пазари.



Туткалчев

Родните политици наричат "реформи" единствено начина, по който се разпределят парите, употребявани в определена сфера. Само по този критерий беше замислена и частично извършена реформата в здравеопазването, чиито печални резултати са налице. Пак само по този критерий бяха извършени и някои промени в управлението и финансирането на образованието.

А всъщност "реформа" би трябвало да означава такава промяна в структурата и организацията на определени институции, които да дават по-добър продукт. Вземайки отново за пример здравеопазването и образованието като двете най-важни за гражданите сфери, най-напред би трябвало да протече дебатът какво искаме тези системи да осигуряват - как да лекуват болните и как да образоват и възпитават децата. След това - да се види по какъв начин (организация, know-how, управление, материална база, квалификация на кадрите, брой на заетите и т.н.) това би могло да се постигне, а накрая - колко ще струва. Само в такъв алгоритъм на мисленето бихме могли да знаем колко хора с каква подготовка би трябвало да се занимават в определена сфера и колко това ще струва на обществото. И да се види доколко то може да плати за това. А то би трябвало да може да плати. Ако трябва, ще реже от другаде.

Наистина сега за никакви реформи не може и да става дума. Управляващите са абсолютно непригодни дори да обмислят нещо подобно (такива бяха и предишните, и по-предишните, и по-по-предишните). Реформите в техните очи са единствено по-ефективно използване на паричните потоци за сметка на удобствата на хората, особено в малките градчета и селата. И как на ключовите места на тези потоци да сложат свои хора. Нищо друго!



Apolitichen

"Реформите" на ГЕРБ си бяха по начало медиен кьорфишек без никаква обмислена концепция и никаква компетентност. Йезуитски да попитам: коя партия след 1989 г. е имала обмислена концепция или е проявила компетентност? ГЕРБ не са обещавали кой знае какви реформи. Бяха избрани, за да се спазва законът и крадците да бъдат наказани.

Почти съм убеден, че ГЕРБ не знаят за реформите такива, каквито ги формулира Лянча - управление, съдебна система и здравеопазване. Освен това, формално погледнато, както гледа ЕК, реформата в управлението трябва да се е случила със Закона за държавния служител (Марио Тагарински и СДС), реформата в съдебната система - също (глава "Правосъдие и вътрешен ред се спряга пет години преди България да стане член на ЕС), реформата в здравеопазването би следвало да е приключила със създаването на НЗОК (на частните здравни каси нищо не им пречи и някои работят, колкото могат).

С една дума - всички реформи един вид са приключили и формално сме отговорили на европейските критерии. Реално резултатът от тях не е отчетен. Ако ГЕРБ успеят да "отчетат" реформите, онова СУК (не е система за управление на качеството, а е система за управление и контрол), за което говори Лянча, мандатът ще им е успешен. А за контрола не се изискват кой знае какви интелектуални качества, иска се само системност, почтеност и неотложност на процедурите и... повече място в затворите. Щото от "сделки на века" (евтин ток за Турция, независеща съдебно-престъпна система, военни бази тук и там, корвети и космически хеликоптери, усвоявания на евро като за световно, после Белене, нефтопроводи, ГМО-то, молове) ни е дошло байгън.



хунвейбин

Възбудата от кризата видимо вдига адреналина, но с адреналин кризата не се лекува. При нас кризата не е същата, не е рецесия, няма да бъде депресия, при нас настъпва състояние на агония. За тези страни, които имат икономики, ще бъде необходимост от поредна реорганизация - реформа, за страна като нашата е поредният крах и катастрофа.