- Г-жо Митрева, това правителство пое страната в тежка криза и ще трябва да вземе много непопулярни мерки. Дали ще има сили да го направи? Досега сякаш бързо абдикира от подобни предложения, щом предизвикат негативни дискусии.

- Дали едно решение може да бъде прието с консенсус зависи по какъв начин ще бъде поднесено на обществото. Трябва много ясно да се изясни защо се налага то, какви са тенденциите в бъдеще, да се аргументира, да има подкрепата на други институции. Човек не може да гледа само какво се случва в настоящия момент. След нас идват млади поколения, хора, които също очакват да бъдат осигурени, и то по-справедливо. Сега те виждат, че има много неща, които не са справедливи в пенсионната система и затова нямат доверие в нея.

- Оптимист ли сте, че можете да направите бюджета на НОИ независим от държавния?

- Не, при всички пенсионни системи в Европа държавата участва във финансирането им. Въпросът е да намалим дела - да не е 60% както сега, а да стане 40-36%, за да може по-голям ресурс да се инвестира в други сектори, в образование. Когато голям ресурс от данъците идва в социалното осигуряване, остават много по-малко пари за инвестиране в бизнеса, в здравеопазването, в инфраструктурата, в околна среда. Ние дишаме мръсен въздух, не живеем здравословно. От години няма пари за инвестиции в наука, в иновации, във висше образование, в младите хора. И всичко това понеже по-голяма част от данъците отиват в пенсионната система. Този омагьосан кръг връзва ръцете на държавата да взема добри решения. Затова искаме държавата да инвестира там, откъдето след това ще ни дойдат по-високите заплати, оттам по-високите приходи, ще се ползват по-малко болнични. При нас нещата са обърнати - искаме по-високи пенсии и в същото време се осигуряваме на ниски доходи.

- Какво трябва да се промени, за да се върне доверието в пенсионната система?

- Да намерим по-добър баланс между участието на хората с вноски и обезщетенията, които получават. Те наистина трябва да почиват на техния осигурителен принос, а не да се източват пари. Например в момента вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство" е 3.5%. Тя трябва да бъде 4.39%, за да покрива разходите на фонда. Средната осигурителна вноска за пенсии е 13.26, защото имаме 16% за родените преди 1960 г. и 11% за останалите. А необходимата осигурителна вноска без участието на държавата е 22.26 %, т.е. трябва да е по-висока с още 9%. Общата осигурителна вноска трябва да е 34.26%. Същото е и за фонд "Безработица". Сега е 1%, а трябва да е 1.46%. Оттук идва и недофинансирането на системата.

Проблемът на осигурителната система е, че когато се свива пазарът и доходите се задържат или намаляват, приходите не могат да се изпълняват, както са планирани. Това се случи през 2009 г., ще се случи и през 2010 г. Разбира се очакваме да не е толкова високо неизпълнението през т.г. По наши предварителни разчети може би ще е 140-150 млн. лв. Затова сега се опитваме с Главна инспекция на труда, с НАП да предприемем всички действия, така че да можем да приложим механизмите на принудителните събирания към некоректните работодатели, които бавят заплати и осигурителни вноски. Подписахме споразумение с НАП за увеличаване на съвместните проверки, като ще им подаваме данни за рискови профили на осигурители. Имаме такава програма.

- Какво улавя тя?

- Например, ако един осигурител в предходен месец е осигурявал 100 работници върху фонд работна заплата 100 000 лв. и на следващия осигурява 10 работника за 10 000 или 15 000 лв. фонд работна заплата, можем да сигнализираме в НАП и в ГИТ, че нещо се случва.

- Но много големи предприятия в държавата бавят заплати и осигуровки заради задължения на бюджета към тях.

- Още в края на м.г. беше разработена в Министерството на финансите система за тройно прихващане. Идеята е за сметка на дължим ДДС да се прихващат дължими вноски, т.е. ние да не търсим от тези осигурители вноските, а само заплатите. Сега с решението за финансова ваканция няма да търсим лихви върху забавяне на вноски, но само там, където държавата е длъжник. Де факто това е едно задължение на държавата, което остава към НОИ, но тя пък го покрива с допълнителната субсидия за финансиране на дефицита.

- Пенсионната реформа беше отложена, но работата върху законодателните промени продължава. В каква посока са те?

- Работи се по концепция, която включва краткосрочни и дългосрочни мерки за усъвършенстване на пенсионния модел. Не говорим за пенсионна реформа, защото тя е извършена през 2000 г. и е добра. Работим за усъвършенстване на този пенсионен модел, за неговото доразвиване, както и за намиране на едни по-добри решения, защото през годините направихме много отстъпления от първоначалните цели. Част от тези краткосрочни мерки, които засягат и законодателни промени, могат да бъдат въведени още в 2011 г. Но в тази концепция първо искаме да опишем какво трябва да се промени и след това стъпките, с които ще влезе всяка промяна. Има такива решения, които могат да влязат още от следващата година и да подобрят законодателството. Оттам да има някакъв ефект и върху пенсиите и върху правата на хората.

- Кои са тези решения?

- Едното е да видим ще продължи ли този начин за отпускане на социални пенсии за инвалидност като втори пенсии. Няма такава държава, в която да има лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и след това да се отпуска втора. Това в 2000 г. беше наша грешка, която никой не поиска да си я признае, включително и НОИ. Социалната пенсия за инвалидност е 25% от социалната пенсия за старост, която е 100 лв. Ясно е, че много малко са здравите хора над 63 или над 60 г. Но с тази социална пенсия хората имат право на различни отстъпки при лекарства, при транспорт, при получаване на интеграционни добавки. И какво се получава - от социалното подпомагане получават интеграционни добавки, от НОИ - социална пенсия за инвалидност плюс личната пенсия за старост, т.е. за едно и също нещо получават пари от две места. Съответно вземат и два вида пенсия, а когато към това има и вдовишка добавка, и още някакъв друг вид - се стига до парадокса един и същи човек да получава по четири пенсии от НОИ.

За тези социални пенсии за инвалидност трябва да се въведе подоходно изискване или да се вземат добавки само от социалното подпомагане. Ако вкараме тест за дохода за тези пенсии, ще се ограничи кръгът на хората, които отиват в ТЕЛК само за да могат да ползват допълнителните придобивки. През 2009 г. за социални пенсии за инвалидност са изплатени 240 млн. лв. Но това са само идеи, които тепърва ще обсъждаме.

- Разбрах, че в момента се работи по-активно за увеличение на възрастта за пенсиониране.

- Не е така. Работи се и върху трите варианта. Единият, който ние подкрепяме и смятаме, че трябва с него да започнем през 2012 г. или 2013 г., е за увеличаване на стажа. Другият е увеличаване на възрастта, като първата стъпка е тази на жените. Това е едно изискване, което Европа ни постави във връзка с равнопоставеността на половете. Третото нещо е комбиниран вариант - леко да се повишава възрастта и стажът. Много варианти обсъждаме. Но искам преди това да ги обсъдим със синдикатите и работодателите. Чувствам, че най-голямата ми трудност ще бъде със синдикатите, защото независимо че всички ни критикуват, че не правим реформи, в момента, в който искаме да започне едно обсъждане, идва реакцията, че ще се стачкува.

- Какво още може да се направи за увеличаване на доверието в пенсионната система?

- Вече втора година настояваме да падне максималният осигурителен доход. Ограничението се сложи, за да може всичко, което е над този доход, хората да влагат в доброволните фондове, да стимулираме доброволното осигуряване. Видя се, че това не е стимул, а резултатът е само по-малко пари в осигурителната система. Доста хора, и то млади, казват, че предпочитат да си внасят върху цялата сума вноски. Особено когато вноските паднаха като размер.