10% да са верни от обясненията през последните дни за начина на пълнене и харчене на бюджета, пак ще е повод за сериозни притеснения с предстоящ падеж. Иначе получихме простички, а следователно (според бръснача на Окъм), достоверни отговори на два въпроса, над които пуйчим от месеци насам. В случая



лошите новини са добра новина,



защото във финансите (май не само в тази твърде семпла човешка дейност) с осъзнаването на проблема е свършена поне половината работа по неговото решаване. Въпросните проблеми на българския фиск не са от вчера, те са тлеели поне десетилетие, но кредитното изобилие и фискалното безгрижие на сочните години с бърз растеж са попречили да се прояви отровният им ефект. Това като извинение на гилдията защо досега дълбоките пукнатини във фискалната система са останали незабелязани. Сега вече разбрахме



къде зареждат бюджетните бомби,



които взривяват хазната. Отговор, богато илюстриран с примери, даде масовият разпит на сановници, организиран от премиера. Оказа се, че срещу бюджета работят два сходни механизма. Първият - универсален, вторият - уникален за миналата година. Универсален начин за скрито доене на хазната е съзнателният преразход. Болница съм, да речем. Имам бюджет за милион, но смело поръчвам техника на изплащане за милион на година и доставям лекарства за двойна сума над отредената в бюджета. Естествено, нямам пари да платя. Доставчиците на техника и лекарства знаят това, но с радост съдействат и ме кредитират. Издават фактури, аз ги навирам в чекмеджето, те не вземат пари, но траят. Знаят какво следва. Като падне сланата октомври месец, почвам да пищя: болницата е в преразход, похарчила си е милиона, натрупала е дълг милион отгоре и до края на годината искам трети милион, иначе хлопам кепенците и да мре, който ще мре. В края на годината, понеже има излишък в бюджета, кабинетът тихомълком разплаща натрупаните дългове. Доставчиците си вземат парите. Пито - платено. Същия механизъм на съзнателен преразход ползват общини, училища и всякакви разпоредители с бюджетни пари. Той е възможен, защото



пилеенето се толерираше



от правителствата, че и от финансовото ведомство. Нямаш бюджет, но си харчи, трупай дълг. В бюджета излишък - бол, на края на годината хазната ще плати, защото няма къде да ходи. Стотиците хиляди нейни хрантутеници са я поставили пред свършен факт. Ако се анализира динамиката на това пилеене, ще видите, че то е било норма през осемдесетте години, смачкано е в колапса от 1997 г., а оттогава кротичко, но непрестанно нараства. То стига до взрив през 2009 г., когато едновременно с техниката на преразхода действа и вторият механизъм, поражда се



ефектът на скрития дефицит



Бюджетът за 2009 г. бе изначално щедър, макар че във вихъра на кризата кабинетът взе решение да ореже 10% от всички разходи. Но през януари чиновникът е имал да харчи милион. Той е сключил договори за доставка за цялата сума, с която разполага. Когато кабинетът през април реши да свие разходите с 10%, договорите вече са сключени, по-опитните доставчици дори са ги изпълнили. "Орязаните" като разход 10% стават "скрит" (всъщност съвсем ачик) дефицит. Този механизъм като нищо може да съсипе и тазгодишния бюджет. Той също тръгна с по-голямата кошница, а едва наскоро (пак през април като лани) кабинетът реши да реже разходите с 10%.



Къде изчезнаха приходите?



Това е другият въпрос, на който отговори главният данъчен, докато обясняваше модус операнди на поредните крадци на ДДС. Той рече, че не само откровени мошеници, чиято цел е да получат бюджетни пари за "възстановяване" на неплатен ДДС, а и много легално работещи фирми сключват фиктивни сделки с цел да "балансират" дължимия за внасяне данък с данъчния кредит по получени фактури. Със същата цел се ползват и други техники, като жонглиране с датите на доставки и фактуриране, "пропускане" на фактури (дори при проверка да се открият тези "невинни" отклонения, фирмата се наказва с лихвата по невнесената навреме сума - нищо пред алтернативата да изсипеш оборотни пари в хазната, а после да чакаш месеци възстановяване на ДДС). Други фирми карат откровено: признават и декларират данъчния си дълг, но не го внасят. Така се кредитират (макар и скъпо) с предназначените за хазната оборотни пари. Заради всичките законни, полузаконни и чисто криминални техники се оказа, че през първото тримесечие при спад на брутния вътрешен продукт под 5%, постъпленията от ДДС са паднали с близо 45% от 1.8 млрд. на скромните 800 млн. лева. Какво следва?



Да се стегне фискалната дисциплина:



няма нито алтернатива, нито време за губене. От разходната страна трябва просто да се заставят чиновници и ведомства да се прострат според отеснялата черга. Откъм приходната страна е по-сложно, защото данъчната администрация явно не може да си събере дори известните й вземания, камо ли да установи укритите и откраднатите. Аз бих наел опитни и изгонени или сами напуснали данъчните служби експерти. Щях да им обещая процент от откритото и още повече от събраното. Съвсем прост законопроект може да уреди още след седмица реда за тази от векове позната концесия. Още преди времето на Ивайло Бърдоквата е познат институтът на частния бирник и изкупвача на данъци. До него опират винаги, щом царските бирници не могат да съберат налозите.