В България абсурдите никога не свършват. По всеобщо признание екофондът ПУДООС е един от най-непрозрачните. Новата власт пропищя от далаверите там и след като смени шефа му, обеща прозрачност оттук насетне. Оказва се обаче, че намеренията са едно, а практиката - нещо съвсем различно. В. "Сега" изпрати писмо с искане за справка по закона за достъп до обществена информация кои фирми и частни производители са се възползвали от безлихвени или облекчени заеми за последните 4 г. Освен това се интересувахме какви са били мотивите да бъдат одобрени точно тези проекти, както и каква част от дълговете вече са изплатени и каква част се просрочва. Проверка на Сметната палата установи, че към края на септември 2009 г. не са възстановени заеми от фонда от 47.3 млн. лв., като



половината от тях са раздадени преди 2005 г.



Според писмото от ПУДООС трябваше да внесем 60 стотинки за информацията, която ще ни предоставят, но по тяхна сметка в БНБ. Това може да стане само чрез търговска банка, а комисионите там са между 5 и 7 лв. Така срещу 5.60 лв. получихме едно хвърчащо листче с оскъдна информация, която на всичкото отгоре може да се намери в интернет. Нямаше данни нито за мотивите, нито за просрочени плащания.

Примерът е показателен за две неща. Доста ведомства като ПУДООС са превърнали обществената информация в стока, за да попречат на прозрачността. Според заповед на финансовия министър от 2001 г. тарифата за разпечатване на една страница е 0.12 лв., а за ксерокопие - 0.09 лв.

"И при нас има доста подобни оплаквания", каза шефът на програмата "Достъп до информация" Александър Кашъмов. От МОСВ дори им поискали 8 лв., за да представят отговор на простичкия въпрос какъв бюджет е заделило ведомството за обучението на техния служител по достъп до обществена информация. Според Кашъмов тази заповед на финансовия министър трябва да бъде отменена, още повече че законът предвижда обществената информация да е безплатна.

Както е известно, най-силното оръжие на обществото в борбата със злоупотребите на властта и погрешните управленски решения е прозрачността. Уви, единствено постижение на кабинета "Борисов" по линия на прозрачността вероятно ще си остане разсекретяването на стенограмите от правителствените заседания.

Куп държавни ведомства



нямат никакво желание да станат по-открити,



защото служителите в тях смятат информацията за тяхна лична собственост. Такава е ситуацията например във финансовото министерство и в момента. Бюджетирането на държавата очевидно ще продължи да бъде тема табу за обществото и при ГЕРБ. Неслучайно в международната инициатива за откритост на бюджетирането Open Budget Initiative България през последните години се числи към групата на държавите, които предоставят "недостатъчна информация за изпълнението на бюджета. А това създава трудности на гражданите да държат правителството отговорно за управлението на публичните пари".

Хубаво е, че ведомството на вицепремиера Симеон Дянков обяви наречените от него "извънбюджетни задължения", които тройната коалиция е поела в края на мандата си в размер на 1.2 млрд. лв. Но е интересно да се разкрие за какво са отишли и поетите от ГЕРБ извънбюджетни задължения на стойност 129 млн. лв. към края на февруари 2010 г. Похвално е, че Дянков разсекрети няколко документа на предшественика си Пламен Орешарски, например доклада за конфликт на интереси в бившия фонд "Републиканска пътна инфраструктура", договорите с консултантите от "Краун ейджънтс", докладите за заеми от Европейската инвестиционна банка и др. Няма да е лошо обаче вицепремиерът да представи пред обществото обещаните от него през октомври 2009 г. "договори, които са сключени между държавата и частни компании при предишното правителство". "Искам прозрачност и оттук нататък ще направя всичко в Министерството на финансите да я има", беше казал тогава министърът. А договорите ги няма.

И нещо още по-важно - къде са договорите, които сключва сегашното правителство? Защо не са публични корекциите по бюджета, които прави Дянков? Защо го няма пълния отчет на доходността и състоянието на фискалния резерв на всеки три месеца, което също е заявка на вицепремиера от миналата есен? Какво стана с инициативата на Дянков най-сетне да разпореди всички одити на Агенцията за държавна финансова инспекция да се публикуват в интернет?

В интерес на истината министър Дянков е сред малкото нови управленци, които



имаха истинска нагласа за прозрачност в работата си



Този ентусиазъм обаче бързо се изпари. Може би защото прозрачността означава повече критики, обществен натиск - все неща, с които министри и чиновници не биха желали да се обременяват.

Същото важи с пълна сила и за Националната агенция за приходите (НАП). Вместо да публикуват отчет за дейността си или показатели за ефективност на работата си, данъчните предпочитат да хвърлят димки "събрахме 24 млн. лв. само от ревизиите на футболните клубове и собствениците на бентли и други луксозни коли". Би било интересно ведомството на Красимир Стефанов да обяви данните от всички 17 000 ревизии годишно: колко от тях са успешни, колко са разкритите и събрани суми, колко ревизии са направени на големи данъкоплатци, при колко от тях е установено източване на ДДС и колко данъчни са наказани и пратени на прокуратурата за това, че са го допуснали. Това са все важни неща, може би защото през 2007 г. от всичките 17 000 ревизии средногодишно едва 4 са на големи данъкоплатци, направени от отдела за разследване на особени случаи (РОС).

Списъкът на всички фирми и граждани, срещу които тече ревизия, не е данъчна тайна по закон. Въпреки това обаче НАП не желае да го публикува и отказва да го предостави на "Сега". Причината е, че имената на физическите лица според юристите в НАП са лични данни, а наименованията на фирмите не могли да се публикуват, преди да се получи съгласието на всяка една от тях. В същото време на 11 декември НАП обяви, че проверява 21 фолк и поп звезди - Алисия, Тони Стораро, Тони Дачева, Мария Илиева, Графа, Орлин Горанов и т. н. Това значи, че когато НАП реши да обяви избирателно имената на 21 граждани, които проверява, е разрешено от закона. А когато трябва да публикува списъка на всичките 1658 ревизирани, това вече е табу.

И как НАП да е прозрачна, при положение че



дори обществените съвети у нас са закрити



Най-фрапиращият случай е с Националния съвет за тристранно сътрудничество, по-известен като тристранката. Там работодателите, синдикатите и правителството договарят най-важните социални и икономически въпроси, но въпреки това всичко е обвито в пълна тайнственост. Същото важи и за други звена към правителството, например Съвета за административна реформа, за икономически растеж и т. н.

Не по-малко скандален е фактът, че обществеността няма достъп до докладите от одитите, които Сметната палата и Агенцията за финансова инспекция пращат на прокуратурата.

Големият проблем е, че и днес властта все още няма достатъчна воля да дава достатъчно информация за важни стъпки и действия на ведомствата. "Очакваме най-после да бъде приложено изменението в закона за достъп, прието още в края на 2008 г.", обясни Кашъмов. Още тогава депутатите решиха, че всеки ръководител на ведомство трябва периодично да оповестява на интернет страницата си списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия, описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация, както и годишен отчет за постъпилите заявления за достъп, отказите и причините за тях. Това задължение много ниско се изпълнява, отчитат от програмата "Достъп до информация". Освен това очакват регионалните структури на централни ведомства най-сетне да научат, че и те са длъжни да дават информация по реда на закона.

"Не е създадена и практика за надделяващия обществен интерес, при който могат дори да се разсекретят търговски договори", казва Кашъмов. Такъв интерес например имало в сферата на ядрената енергетика за договорите за доставка на ядрено гориво, но те все още са засекретени. При обсъждането на проектозакона за ГМО също имаше надделяващ обществен интерес към кореспонденцията между МОСВ и ЕК, но и тя беше отказана официално.