|
| Синан Юлген |
На пръв поглед реакцията на Запада беше груба. Все пак споразумението от 17 май е много сходно с предложението, което бе направено на Иран през октомври от 5-те постоянни страни - членки на Съвета за сигурност, плюс Германия. И все пак реакцията в западните столици спрямо този голям дипломатически удар на Анкара и Бразилия е разбираема. Макар споразумението от 17 май и предложението от октомври да са много сходни, между тях име интервал от шест месеца, който основно промени нещата. Ако Техеран бе приел предложението през октомври, той щеше да се раздели с близо 80% от нискообогатения си уран, оставайки с твърде малко уран, за да произведе ядрено оръжие. Но през шестте месеца след октомври Иран почти удвои количеството на получения ниско обогатен уран. Той може да се раздели с 1200-та килограма нискообогатен уран и в същото време да му остане достатъчно за една ядрена бомба.
На второ място, сделката наистина не отговори на основните опасения на международната общност - Техеран не е поел задължението да направи ядрената си програма по-прозрачна или да спре обогатяването.
Защо Турция пое риска да заиграе с Иран и
да се противопостави на традиционните си съюзници?
Този въпрос е по-дълбок от турското нежелание за нови санкции. Анкара наистина отдавна пледира за повече дипломатически усилия спрямо Иран и действията й трябва да се разглеждат като потвърждение на тази стратегия.
Но има и друга причина за тази игра на Турция и тя директно е свързана с ЕС. Сделката с Иран може да се разглежда като свидетелство за коренна промяна в турската външна политика, налагана от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Новата Турция иска да бъде, а и вече действа като регионална сила с глобален дневен ред. Визията й за себе си вече не е за една Турция, която е напълно интегрирана със Запада и инстинктивно съобразяваща се с него. Налага се разбирането, че Турция е регионална сила, която може да оформя дневния ред, че тя може - и трябва - да се изправи срещу Запада в преследването на тази роля.
Тази промяна в мисленето е следствие на сложното взаимодействие от фактори - като се започне от политическите предпочитания на управляващата партия, чиито корени стигат до политическия ислям, чрез стабилен икономически растеж и до появата на нови регионални сили в международната система.
Най-голямо влияние обаче оказва обезверението от Европа.
Анкара се чувства разочарована в отношенията си с Брюксел и смята, че присъединяването към ЕС става все по-изплъзващо се, като се имат предвид нерешеният спор за Кипър и продължаващите съмнения за пригодността й в ЕС, демонстрирани от лидери като Никола Саркози. В същото време икономическите затруднения в еврозоната подкопават още повече привлекателността на ЕС. В резултат може би настъпва краят на следвоенното сътрудничество между Запада и Турция.
Лишена от реална перспектива за членство в ЕС, Турция залага да се превърне в регионална сила. За предпочитане, но не и задължително, с подкрепата на Запада.
-----------
* Синан Юлген е ръководител на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM).
Какво ли чувстват индонезийските ислямисти с такъв глашатай ? 
Чичо Фичо - Фичото на мишмаша на Чичо !
Тезата на милият Автор от Цариград не е лишена от благи намерения . А тъй като съм сигурен , че той ще потърси и наш отзив , вероятно в превод на някой от Фор-умните ни хора , ще му рекна в следно : Турция и португалския футболист Роналдо си приличат по туй , че и той и тя нямат универсалната си , Модерна способност/манталитет да се реализират в лидери - той в отбора , а тя в геополитическия й регион . Простата причина не е икономическа . Наред с всичко друго , тя се определя от още по-простото обстоятелство , че вече няма "матриал" за подобното . Споменатите , имат още да се преборват със СВОЯТА природа и разберат , че Историята , освен във фарс , в друго не се повтаря . Последното , в най-кротко сведение за професор Давутоглу , че и под най-сериозния за възможностите ми , щемпел ... 
Кои сте "ВИЕ" , бе Фичле ? 
И по-точно - не щем нито рязаните , нито шморцовете 
