Неизчерпаемо е желанието на магистратите, МВР и специалните служби в България да си предават тежест чрез засекретяване на всякакви разработки, справки, доклади, инструкции, специални разузнавателни средства, щатни и нещатни таблици и какво ли още не. Практиката показва, че грифове "секретно" и "строго секретно" се слагат масово, безконтролно и безпричинно. Но пък напълно законно.

Ситуацията се усложнява още повече, когато същата тази тайнственост се прехвърли върху съдебния процес. Защото прозрачността на делата е не само емблема за демократичност, но и гаранция за справедливост. А и в конституцията изрично е записано, че "разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго". Т.е.



едно дело може да се гледа при закрити врата само по изключение



Какво обаче се случва в България? Всяко второ гледане на мярка за неотклонение по т.нар. знакови дела е при закрити врата... Дори делата за оспорване на уволнения на служители от МВР, армията и специалните служби да са засекретени. На практика трудови по съществото си дела се засекретяват по неизвестни причини. Да не говорим, че в момента 180 000 хиляди души в България имат достъп до секретни материали. А във въпросните уж секретни дела участват и адвокати, вещи лица, свидетели... Те имат достъп до "големите тайни" и могат съвсем спокойно да ги споделят. За какво ограничаване на изтичането на информация говорим?!

И става все по-зле. Дори когато изглежда, че някой се опитва да направи съдебният процес по-прозрачен, той пак действа в обратната посока. Така например се оказа, че вече има готова инструкция, според която съдиите и прокурорите ще определят степента на секретната информация в дадено дело. Идеята е всеки, който е написал гриф секретно или строго секретно върху даден документ, използван в съдебен процес, да посочва кои точно интереси, свързани с националната сигурност, са застрашени.

Твърди се, че инструкцията ще отвори вратите за прозрачността за дела за извършени убийства, подкупи, неизгодни сделки, отвличания.

В същото време обаче, когато има данни от специални разузнавателни средства, както и други засекретени материали, то при закрити врата ще се разглеждат съдебни процеси по обвинения за пране на пари, тероризъм, трафик на хора и т.н. Така че въпросната инструкция отново ще позволи правораздаване на тъмно. Първо, защото под графата "национална сигурност" може да мине всяко второ дело. И второ, практиката показва, че магистратите и спецслужбите много бързо



превръщат всяка възможност за изключение в масова практика



Съвсем различен е подходът в нормалните демократични страни. Нима Испания засекрети процеса за взрива на гарата "Аточа", взел десетки жертви? Нищо подобно - даваха го дори по телевизията. А бяха набъркани служби, секретни операции, агенти. За държавата обаче бе най-важно да покаже, че правосъдието е прозрачно и справедливо. Процесите за 11 септември 2001 г. в САЩ също бяха явни, въпреки че и там имаше тайни доклади на ЦРУ и други служби. Във Великобритания също правораздават публично в подобни случаи.

Засекретяването на дела на формално основание противоречи и на Европейската конвенция за правата на човека. Според нея



правото за публичност е гаранция за справедливост



Ограничения се допускат само когато трябва да се защити жертвата - примерно при дела за изнасилване или когато има пострадали деца. Но е абсурдно едно дело да е секретно само защото в него имало данни от СРС. Защото тайни от гледна точка на националната сигурност може да са само методите и способите за събиране на информация със спецсредства, но не и събраните чрез тях данни, които са доказателства по делото.

Затова е крайно време да се остави на съда сам да преценява дали делото да е при закрити врата или не. А не да му се спускат инструкции, които обслужват други институции. Само така може и обществото да си върне част от доверието в правораздаването.