Що е то мозъчна атака? За група бъдещи бизнесмени това е упражнение, в което трябва за невъзможно кратко време - 30 минути, да генерират невъзможни идеи и резултатът да е нещо възможно за изработване, полезно и доходоносно.
С такива намерения докторът по икономика в Русенския университет Даниел Павлов събира шестима студенти третокурсници в специалността "Стопанско управление" и прави с тях студентска компания "Вероник козметикс". "След като ни направи мозъчна атака, е преценил, че ние сме най-добрите за генериране на идеи", обяснява Диляна Залева, отдел "Финанси" на фирмата. Те се обединяват около идеята да направят четка с пълнител. В него жените могат да слагат вода, за да овлажняват косите си и да ги оформят по-лесно в прическа. Може да се сложи и боя за боядисване на корените или балсам за по-равномерно разпределение, разказват младежите.
Фирмата им плюс още 21 студентски и 58 ученически компании участваха на младежкия бизнес форум "Изгряващи звезди", организиран от "Джуниър Ачийвмънт България". На него студенти от Техническия университет в София предложиха за деловите дами механизъм за смяна на токчетата на обувките с по-дълги и по-къси, според случая. Магистри от Софийския университет от специалността "Технологично предприемачество" представиха комплект PetGarden, който осигурява всичко необходимо - саксии, семена и тор, за да си отглеждат децата у дома различни зеленчуци за домашни любимци. Студентска компания "Ведети" от УНСС прави подложки за хранене с рисунки на деца от дома в с. Балван с датите на най-големите празници през даден сезон и информация за тях. Струват по 2 лв., а спечеленото отива за децата. Мечтата им е да ги доведат да разгледат икономическия университет, откъдето обещали да финансират инициативата.
Малките не се дават на по-големите
От Националната търговска гимназия в Пловдив например използват биотехнологичната лаборатория към общинския детски комплекс в града и произвеждат шоколадови десерти на базата на сушени плодове, тунквани (потопени) в шоколад. Ученическа фирма към Професионалната гимназия по хранителни технологии в Пловдив пък произвежда кремове и балсами за тяло, пети, устни. Продуктите са контролирани, минали са микробиологичен анализ и всичко, което е необходимо. Ученици предлагат картички уникати, тениски с щампи, които подкрепят различни каузи - срещу СПИН, рак на гърдата, затлъстяването, насилието и т.н., създали са диск - пътеводител из българските празници - какво почитат, какви са традициите, какво се слага на трапезата с рецепти.
Всички компании са образователни проекти, които обаче действат съвсем наистина - имат си президент, отдели - "Човешки ресурси", "Маркетинг и продажби" и пр. Появяват се благодарение на учебните програми за формиране на предприемаческа култура и поведение, както и на бизнес умения, разработени от "Джуниър Ачийвмънт България". Развиват не само теоретична дейност - на хартия, а имат реално производство, ценообразуване, продажби. За да е всичко легално, се регистрират към организацията и училището. Стартират с ограничен начален
капитал, обикновено събран между младежите
във фирмата. Често е около 100 лв. Той се управлява и контролира абсолютно прозрачно. "Идеята е учениците и студентите реално да усетят тръпката и целия процес на рискуване и на развитие. Без това те не могат да се превърнат в истински предприемачи", смята изпълнителният директор на "Джуниър Ачийвмънт" Милена Стойчева. Организацията съществува в България от 12 г. От 11 г. провежда подобен вид обучение. Започва дейността си много трудно - с два класа и дълги убеждения. Сега вече самите учебни заведения търсят експертите й.
"Джуниър Ачийвмънт" има договор с образователното министерство и когато учебно заведение поиска да включи подобно обучение, получава готов учебен план. Организацията осигурява обучение и за преподавателите, които ще водят предмета. "Още при 6-7-годишните има начини чрез интерактивни занимания, игри да се въвеждат предприемаческите термини", категорична е Милена Стойчева. В специализираните училища с бизнес насоченост е много лесно програмите на "Джуниър Ачийвмънт" да се включат в учебния план на някой от съществуващите предмети или като задължително избираем. В общообразователните това може да стане чрез свободно избираемите предмети. Най-лесно е родителите да заявят, че искат децата им да бъдат обучавани в развиването на икономическа грамотност, на финансови или предприемачески умения и ръководството на училището да го включи като свободно избираема дисциплина.
У нас
деца под 18 г. не могат да регистрират фирми
"В някои държави можеш да го направиш на 16 г. Другото, което се прави, е да се осигури някакъв вид финансова подкрепа или първоначална подкрепа за стартиране на бизнес идея на млад предприемач. Когато си на 18-20 г., ти нямаш начален капитал, няма откъде да тръгнеш, ако нямаш семеен бизнес. Бизнесът у нас трябва да има по-голяма готовност да прави инвестиции в стартиращи предприятия в подкрепа на новаторски идеи. В същото време трябва да съществуват фондове към различните институции за насърчаване на този вид дейност", убедена е Милена Стойчева. Затова от "Джуниър Ачийвмънт" ще се опитат в следващите години да се предприемат законодателни промени, които да помагат на младежи да получават под някаква форма начален капитал за своите идеи.
Обикновено рискът не е много голям, защото подобни идеи изискват малък начален капитал. Една от програмите на организацията - "Младежки бизнес", например е точно за финансово подпомагане на предприемчивите млади хора с малки заеми с много преференциални условия за тяхната бизнес идея. Досега средства от нея са получили 10 млади предприемачи, а сумите са докъм 8000 лв. Обикновено става въпрос за IT технологии, защото там се инвестира преди всичко умствен потенциал. Има обаче и много, които са превърнали идеите си за учебните компании в свой бизнес след това.
В България все още не е добре развита мрежата от т.нар. бизнес ангели. Това са хора с финансови възможности, които срещу процент от акциите на фирмата на млад предприемач осигуряват финансирането на продукта. В една от мрежите има около 40 регистрирани бизнес ангели. Като че ли обаче и те
тепърва се учат да рискуват,
смята Стойчева.
Едно от лицата на "Джуниър Ачийвмънт България" в момента е Боян Бенев, 26-годишен предприемач, който на 6 г. отива със семейството си в Англия и там живее вече 20 години. Регистрира първата си фирма на 16 г., но твърди, че е печелил от свои идеи и по-рано. "Започнах бизнеса много млад по една програма на английската версия на тази организация", обяснява Боян. Първо със свой съдружник правят вино за рождени дни. Купуват две каси и лепят върху бутилките нови етикети - "Честит рожден ден, Джон!" или нещо друго.
"В Англия е по-лесно да имаш една хартийка, която ти казва, че имаш бизнес. Обаче възможностите да го развиеш този бизнес според мен не са много големи, защото пазарът там е пренаситен от информация, от конкуренти и т.н. Докато тук има много ниши, които не са изпълнени. Освен това тук на тези програми се гледа много по-сериозно. В Англия го приемат като игрички и не се отнасят сериозно", смята Бенев.
На него доста бързо му писва монотонният бизнес с виното и открива маркетинга. "Имах щастието да се събера с един партньор, който работеше с почти всички големи фирми, чиито проекти бяха насочени към нашата възрастова група. Нашата работа беше да консултираме как да се редактира, как да се оформи тази информация, за да е по-подходяща за нашата възрастова група", издава Боян. В България той се занимава кажи-речи със същото. Фирми му плащат малък аванс за иновационни идеи, а след това той печели от комисионите от продажбите на своя продукт. Последно по негова идея фирма за сладоледи пуска на пазара малки кошнички от скъп белгийски шоколад, пълни с различни вкусове сладолед. Това са нещо като малки мелбички за скъпи барове, които да се предлагат с уискито на гостите.
Изпълнителният директор на Джуниър Ачийвмънт Милена Стойчева. |
Боян Бенев стартира своя бизнес на 16 г., живеейки в Англия. Но сега твърди, че тук възможностите са по-големи, защото нишите все още са повече. |