Кабинетът "Борисов" влезе на "Дондуков" 1 с обещания за максимална откритост и прозрачност. Първите стъпки бяха обещаващи. Бойко Борисов е далеч по-разговорлив от Станишев, финансовият министър Симеон Дянков също е по-словоохотлив от предшественика си Пламен Орешарски. Но въпросът е какви дела стоят зад думите. Защото, опрат ли до финансиране на проекти, днешните управляващи съвсем заприличват на предишните -



предпочитат всичко да стане зад кулисите,



далеч от очите на обществото и медиите.

Защо се чудим, че еврокомисарят Оли Рен ни праща проверители от Евростат да видят правим ли бюджетни фокуси? Нали Борисов и Дянков от миналата есен твърдят, че тройната коалиция е крила договори и фактури в чекмеджета и е пързаляла Брюксел на динени кори относно някои бюджетни числа - съвсем по византийски. Когато дойдат спецовете от Евростат, Дянков ще може да им покаже цялата истина и да разясни защо напоследък разтяга бюджетния дефицит като акордеон. В края на миналата година вицепремиерът се хвалеше, че завършваме със скромен минус от някакви си 420 млн. лв., а сега вече хазната издиша с милиарди.

Обяснението за 660 млн. лева от очертаващия се бюджетен дефицит са онези необезпечени, неразплатени, анексирани и митологизирани договори, които ще бъдат финансирани от фискалния резерв. Това е сумата, която Дянков легитимира като стари задължения на хазната и пред народа, и пред Еврокомисията, и пред Евростат, макар че първоначално Бойко Борисов говореше за 2 млрд. лева. А кои са тези договори, кога са били подписвани и изпълнявани, каква част от тях са анексирани, кои са изпълнителите,



кой колко има да взима - отговор няма



Има само един механизъм за разплащане, от който става ясно, че приемането на заявки от фирмите ще продължи до края на септември, а уреждането на сметките - до края на годината. Дори не се разбира кое ведомство колко признати затлачени задължения има. А наскоро МС прие едно допълнение, с което към механизма за уреждане на застояли задължения на хазната се прикачиха и проекти по катастрофиралата програма ФАР. Става дума за онази злополучна група шосета, отрязани от еврофинансиране още през 2008 г. - заради рушвети, връзки, изчезнали документи, опорочени търгове и прочее нарушения и съмнения. Според постановлението милиони левове по схемата ще са тъкмо за изпълнители на ФАР проекти.

Впрочем част от 660-те милиона лева ще подсилят не родния бизнес, а мощни чуждестранни компании. Като доставчиците на военни хеликоптери. А след многото шум и скандали по оръжейните теми дори днес, в навечерието на бюджетната актуализация, не знаем колко "бели пари за черни дни" ще отидат за кугъри, пантери и т.н. и кои разходи ще бъдат отложени за по-добри времена.

Синята коалиция с опозиционен патос неспирно ръчка кабинета да направи публичен регистър на всички задължения на държавата към бизнеса - да е видно кой има да взема и колко, кому е дадено и кога. Подобна прозрачност е едничкият начин властта да ни увери, че няма шашми и връзкарство. Че



няма да се уреждат бизнесмени с лекьосано реноме,



телевизионно известни и вече клиенти на Темида. Че няма да бъдат изтикани в края на опашката скромни и почтени ООД-та и компании, които са пропуснали да покажат лоялност към днешните управляващи. Важно е да се знае и дали не чакат ред и някои скандални проекти и приятелско-партийни фирми, заради които България остана на гладна евродиета, вместо да заяква с еврофондовете. А понеже прозрачност няма, гложди ни съмнение, че има неща за криене.

Процедурата за уреждане на сметките е сложна и бавна, бизнесмените трябва да тичат с наръч документи между министерства и агенции, НАП и Българската банка за развитие (която погасява борчовете на хазната). Тъй като липсва публичен регистър, който да показва в реално време чакащите и получилите плащане фирми и проекти, може ли някой да ни убеди, че няма



предреждане, толериране, чиновнически филтър?



Самите компании, които се явяват неволни кредитори на държавата, са странно търпеливи и мълчаливи. Сякаш някои от тях са в заверата, а други се боят да не си навлекат неприятности от администрацията, ако възразяват и критикуват схемата. Даже тези, които успешно са получили парите си, не желаят нито да споделят опита си, нито да им се споменава даже името?! Ако имаше публичен регистър, нямаше да има нито боязън у бизнеса, нито мнителност у медиите. Но управляващите упорито не желаят да направят такъв регистър? Защо ли?

Има нещо тъжно в



неизбежното "помъдряване" на управляващите



Когато спечели властта, всяко правителство започва с добри намерения и вероятно искрено говори за откритост и прозрачност. Но постепенно се завърта в спиралата на компромисите и изкушенията и някак неусетно обещаната прозрачност започва да му пречи. Също както стана с разсекретяването на заседанията на министрите. Решението да публикува стенограмите стресна предните управляващи, зарадва народа и очарова медиите. Но постепенно разголването започна да става някак неудобно и обещаната прозрачност взе да потъмнява.

Стенограмите на МС вече не са точен запис на прения между министрите и избистряне на позициите им по щекотливи въпроси. Те са телеграфно резюме на заседанието. Ето например как кабинетът учредява Съвет за развитие към МС.

"Б. БОРИСОВ: Внася министър-председателят.

Р. ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, бих помолил, ако може, и аз да бъда включен в Съвета за развитие при МС.

Б. БОРИСОВ: Включете и господин Росен Плевнелиев. Иска ли някой друг от министрите да бъде включен?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ще помоля и аз да бъда включен.

Б. БОРИСОВ: Включете в Съвета за развитие министър Плевнелиев и министър Цветков. Приема се точка 18."

Какво ще развива съветът за развитие - предстои да видим, от стенограмата не се разбира. Ще видим и дали когато следващото правителство отвори гардероба, оттам няма да му се ухили пак някое неразплатено шосе по ФАР или закъснял хеликоптер. Одобрени на подобни "открити" заседания.



------------------------------------------------

Кои министерства какви договори, "скрити в чекмедже", са отчели пред премиера и финансовия министър четете утре.