Зулус, навирил вувузелата си към небето, е достойна емблема на световното по футбол през тази година. Ропотът на останалата част от планетата срещу адския шум от шарените тромпетки изглежда като бръм на муха срещу рик на лев...

Писал съм вече тук, че зрелището спорт като цяло и футболът в частност са много по-атрактивни за мъжката част от човечеството по една проста причина: те са естетическа сублимация на ратния инстинкт. Гледайки футбол, мъжът се чувства част от воюващо племе, отъждествява се (разбира се, по възможност) със своето и съответно се усеща победител или, уви, бит...

На война най-често се е вдигал шум, за да се сплаши врагът предварително. Особено в по-стари времена и при народи, които не са се изтребвали така ефективно, колкото можем да го правим днес. За справка при Омир - троянците, които настъпват със силни викове, или Атина Палада, изкрещяваща колкото десет хиляди мъже, взети заедно...

Вувузела на зулуски май значи тъкмо това: "вдигам шум". Който е ходил на мач, знае, че



околните викат "Ууу" или "изяж го, бе!"



и прочее непреливащи от човеколюбие и умиротвореност неща... Да очакваме, че зулусите (едно от най-войнствените африкански племена, побеждавало и елитни солджъри на империята, спомнете си "Зората на зулу") ще шепнат тихичко "О, спорт, ти си мир"* на стадиона, е нелепо.

Тъкмо за ратния инстинкт мисля, докато се разхождам из парка на Военната академия "Г. С. Раковски". Отскоро тази част от висшето ни училище е частично открита за посетители и софиянци бързат да се възползват от възможността. Алеите, заобиколени от близо стогодишни дървеса, излъчват достолепие и покой. Езерото във формата на буквата "Ф" (Фердинанд) е празно, край него цари медитативно безвремие. Паркът е проектиран от Фридрих Грюнангер, изградил и други забележителни неща в София. Каква ли компенсаторна нужда кара тези, които учат как да гръмнат по-яко вразите, да го правят сред тих парк с огромни дървета, питам се без грам ирония...

На улицата връз дувар анархисти са си изрисували емблемата, до нея пацифистки знак и лозунг: "Долу войната!"

Че кой се признава в обич към войната, мисля също без никаква ирония. Никой не обича войната. Което не му пречи, на този никой, да мрази чужденците или комунистите, или евреите, или фашистите, или анархистите, или педалите, или феновете на отбора опонент... Или всички тези, които не са като него. А след това тези, които са като него.

Никой не почва война от любов към войната. Войната почва от любов към мира, разбиран по своему. И гарниран с омраза към тези, които го разбират по-другояче. Но докато в ЮАР светът си играе на война, в Киргизстан войната си играе на "убий зомбито". Няколко агенции съобщиха, че в главния южен град Ош избитите са може би вече поне 1000. А из Джалалабад се движат камиони с въоръжени хора, които стрелят по когото видят... За изнасилени и обесени жени и деца съобщиха умиротворяващите части, които влизат в опожарените домове.





Киргизи и узбеки - все мюсюлмани



Ислям значи смирение. Познавах много киргизи и много узбеки. Кротки хора. Тюбетейки и халати. Чай, пилаф (овнешко и ориз), почти раболепна почит към по-възрастния, към човека с брадата, към мъжа... Сега стотици хиляди от едните (узбеки, привърженици на Роза Отунбаева) бягат от другите (киргизи, привърженици на Курманбек Бакиев).

Там пак ще управлява друг, а фразата "да те джалалабатна" пак ще стане кафеджийски фолклор в табладжийските войни, мисля си още.

Никаква вяра нямам в побеждаващата сила на общото религиозно и идейно човеколюбие. Вярвам донякъде само на разума и здравомислещия егоизъм. Фландрия и Валония никак не се обичат; поредните избори в Белгия го доказват с размах. Но ако не стават и вероятно никога няма да станат Южен Киргизстан, то е, защото огромният брой от жителите им знаят: по-добре да си разделиш двора с комшията и всеки да гледа световното по футбол с бира в ръка, отколкото да се биеш с него и да му счупиш телевизора. А той да ти счупи носа...

Покойният ни поет Венко Марковски (уважавам внука му Вени) на преклонни години бе започнал да пише глупости, които поради близостта на академика до властта издателите и редакторите не спираха, а поощряваха. И така правеха лоша услуга на иначе кадърния на младини автор.



Зрей злокобен злобен облак чер.

Над земята слиза звездна рат.

Ний ще спрем милитарийски звер.

Ний - воюващ пролетариат.

Класовият враг е мародер.



("Чернобил")



Изкупувахме тези книжки, за да се смеем. Един вид класовият враг - милитарийски звер, бе направил аварията в Чернобил, излизаше според поета.



Сега не ми е толкова смешно.



Нито ний, нито Пророкът, нито Дийпак Чопра или папа Бенедикт еди-кой си ще спре милитарийския звер. Укротяването на звера е въпрос на мяра и заместители. Наместо да търсиш зомбита из гетото с калашник, по-добре играй футбол. Наместо да воюваш с жена си или комшията за принципи, надуй вувузелата - като всички на стадиона. Земята е по-поносима като стадион, отколкото като Джалалабад. Все пак.



------

* Лозунг на Пиер дьо Кубертен.