За да се превърне в регионална политическа и икономическа сила, Турция се освобождава от традиционната си дипломация. Тя вече не е само онзи сдържан член на НАТО, който е близък на САЩ и е кандидат за ЕС. Тя се стреми към по-комплексен дипломатически облик - на една от бързоразвиващите се икономики подобно на Бразилия, Индонезия или Южна Африка, които са на път да променят международните отношения, основаващи се на борбата за надмощие.

Арабското обществено мнение смята, че Турция излиза укрепнала от драмата на 31 май с щурма на израелските командоси срещу хуманитарната флотилия, която искаше да наруши наложената на Газа блокада. Между държавите никога нищо не е окончателно, но израелско-турските отношение вече никога няма да бъдат същите.



За израелците това е сътресение



и краят на епоха, в която Анкара бе техен главен съюзник в мюсюлманския свят. Изправени пред враждебността на непосредствените си съседи, основателите на Израел се осланяха на двете неарабски мюсюлмански държави в района: Иран и Турция. Ислямската революция през 1979 г. сложи край на отношенията с Техеран, но връзките с Турция укрепнаха с подписването през 1996 г. на споразумението за стратегическо сътрудничество. Влошаването на отношенията с Израел настъпваше бавно, предизвикано от липсата на напредък в израелско-палестинските преговори и от новия курс в турската външна политика, който постепенно все повече се отказваше от традиционните си насоки. Това е дипломация, която отдава много важно значение на добрите отношения с непосредствените съседи на Турция: подобряването на отношенията с Гърция и Армения, с Иран и с Арабския свят.



Това е и "дипломация на бизнеса",



казва специалистката по Турция Ариан Бонзон. "Г-н Ердоган никога не пътува без своята кохорта бизнесмени - търговски пътници на по-динамичната от всякога турска икономика", отбеляза тя.

Откакто Дамаск спря да подкрепя турските кюрдски сепаратисти, отношенията на Анкара със Сирия постоянно се подобряват. Турция дори стана и посредник в непреките преговори между Сирия и Израел. "Ердоган наистина повярва, че може да играе важна роля за сближаването на двете страни", казва Ариан Бонзон. Но операция "Течно олово" на израелските въоръжени сили в Ивицата Газа в края на 2008 г. постави началото на напрежението между Израел и Турция. Турция бе шокирани от интензивността на израелските бомбардировки. Ердоган не остана доволен, че не е бил предупреден за операцията в момент, когато се опитваше да поднови посредничеството между Израел и Сирия.

Турция започна да се отнася все по-топло към палестинците: Ердоган говори за "нашите палестински братя". От месец май в гимназиите в Турция се преподава арабски, при положение че този език вече не се говореше в страната, казва Ариан Бонзон.

Могат ли спомените от Османската империя в съзнанието на арабите да натежат срещу сближаването с Анкара?



Както изглежда - никак.



Днешна Турция дори е на път да се превърне в нещо като образец за арабите. Широко проучване на общественото мнение, осъществено през януари от турския институт Tesev (Турска икономическа и социална фондация) в седем арабски държави, показа благоприятни за Турция резултати. За 75 процента от участниците Турция е неарабската държава, която Арабският свят цени най-много, 63 на сто от изследваните лица са на мнение, че тя е постигнала най-сполучливото съчетание между исляма и демокрацията.

За да се превърне в един от решаващите фактори в района, Турция промени баланса в отношенията си със САЩ. При управлението на проислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) тя някак се освободи от американската опека. Премиерът Реджеп Ердоган поддържа добри отношения с Иран на Махмуд Ахмадинеджад и подразни Вашингтон, като предприе заедно с Бразилия посредническа мисия за иранската ядрена програма. В същото време Ердоган не се противопостави срещу влизането на Израел в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той води деликатна и сложна политика. Стреми се страната му да е член на НАТО, да остане кандидат за Европа, да се наложи като влиятелна сила в Близкия изток, но наред с това да е близка с Иран и Арабския свят, без да скъсва връзките си с Израел. Това е богат и взривоопасен коктейл.