Борислав Китов беше четири мандата депутат от БЗНС-Народен съюз на Анастасия Мозер в периода 1997 до 2009 г. В миналия парламент беше председател на комисията по здравеопазване. Сега е зам.-председател на ЗНС на Стефан Личев и ръководител на катедрата по неврохирургия в Пловдивския медицински университет. На евровота м.г. бе в листата на коалиция "Напред", съставена от ЗНС, ВМРО и "Гергьовден".

---------------------

- Г-н Китов, вие живеете и работите в Пловдив и сам признавате, че сте се отдалечили от столичното политическо злободневие. Какво ви накара да се захванете отново с политика и да се влеете в президентския проект АБВ?

- Да, след 16 години активна политическа дейност се чувствах поуморен. Освен това разбрах, че една голяма част от моите лични работи са поизостанали. Преоткрих и някои дребни човешки ценности, които сме изпускали във времето, в опита си "да оправим държавата". Колкото до мотивите ми да участвам в проекта, ще ви го обясня по следния начин - в хирургията, където съм и аз, даже не се позволява на млад, начинаещ лекар да оперира самостоятелно и ако това стане, се нарича "престъпна самонадеяност", за което е подсъдим, ако се случи нещо на болния. Нито пък болният е готов да се остави в ръцете на такъв лекар. А ние с лекота оставихме държавата в ръцете именно на хора, които нямат голям опит в политиката. Аз не искам да кажа, че те няма да се научат, но в период на криза не е най-подходящото време за упражнения. Свидетели сме на някои недобри управленски решения. Нека да говоря само за здравеопазване. Самият факт, че за година и половина - трима министри! Ми той и Господ Бог да слезе, прощавайте, има момент на сработване. В крайна сметка е сбъркана цялата система. Не може министърът на финансите да каже аз давам пари срещу реформи. Ами те реформите се правят от правителството и когато се приемат, се обезпечават с пари. Всичко това просто ме накара наистина...Мисля, че имам познания в тази област и мога да бъда полезен. Нямам никакви вече чисто политически амбиции, защото, извинете, даже не ми е най-комфортно, като гледам колегите депутати сега, да влизам и излизам с карта в парламента и да гласувам с отпечатъци.

- Добре, но защо е нужно да се правите на гражданско движение? Защо не направите партия?

- Вижте, гражданското движение е много по-широко и много по-отворено. То позволява вътре да влязат...Аз съм един от малкото български хора, занимаващи се с политика, да не казвам политик, който не е сменял партията си отпреди 10 ноември. Затова е изключително важно да има тази възможност, да може повече хора да общуват, да се говори. Знаете ли, гражданското общество трябва да дава идеите, а политиците да кажат как трябва да бъдат достигнати тези идеи. Именно когато се поставят целите от гражданското общество и бъдат възприети от политиците, има съответен контрол и нещата стават по-добре.

- Но зад вас стоят конкретни политически партии. Как може да се отървете от този политически товар? Как е възможно сборът от партийци да даде гражданско движение?

- Всеки тук е представител на гражданското общество, на своята личност. Аз не влизам като член на централното ръководство на ЗНС (Земеделски народен съюз), аз влизам като доц. д-р Борислав Китов, в момента ръководител на катедрата по неврохирургия, и отговарям за своите действия с личността си - пред колегите си и в партията, и на работа. В партията има едно подчинение на мнозинството на малцинството. Това е демокрацията. Докато когато човек е в лично качество в едно гражданско движение, той много ясно може да си каже всичко, много по-лесно може да не изпълни нещо и по-лесно да се отдръпне. Има по-голяма свобода. Освен това ликвидира някои идеологеми, които безспорно са се наслоили във времето.

- Да, вие например, досега минавахте за по-скоро дясномислещ човек, а ето че сега завивате наляво.

- Вижте, може ли да е десен или ляв човек, който е интелектуалец и който в труда си не зависи от държавата? Какъв мислите, че мога да бъда аз? Безспорно всеки човек, който не зависи от държавата, е с по-дясноориентирано мислене. Но истината е, че електоратът на политическата сила, която представлявам, е доста смачкан и има нужда от държавата. Ние в момента сме принудени малко да гледаме как да се направят по-леви мерки, но от друга гледна точка категорично казваме, че преди да се почне нещо да се раздава, то първо трябва да се произведе. С една дума важната мярка на този етап е да се произведе, да се напълни хладилникът, за да дойде време да го раздаваме. Разбира се, трябва да се намери този оптимум, в който раздаването да не остави българския народ да умре от глад.

- Смятате ли, че президентът Първанов може да олицетворява едно независимо гражданско движение, след като самият той е политик от 20 години?

- Би било грешно да се мисли, че г-н Първанов ще бъде патрон на това движение. Чест му прави, че той стана инициатор, все пак да се предизвика подобна инициативна група, която да покани хората. Чест му прави и че участва.

- Нещо повече, той се показа изцяло ангажиран с този проект.

- Което е добре.

- Не казвам, че е лошо, но може ли гражданска алтернатива да дойде от човек, който е от 20 години в политиката?

- Това е един въпрос, който и аз си зададох - не сме ли ние стари лица? Не сме ли малко изхабени? Да, сигурно има такова нещо. Сигурно има малко умора и в обществото от лица като нашите. Но от друга гледна точка някои неща се решават с рутина, с опит. Хората като мен имат този опит и могат да бъдат полезни, разбира се, малко по-отзад, малко по-встрани. А къде и как г-н Първанов ще намери своето място в проекта, е негово лично морално решение, но в никакъв случай той не е патрон на това гражданско движение.

- Да не се окаже, че от неврохирург ще станете пластичен хирург на левицата?

- Не. Нямаме такива амбиции. В крайна сметка, след като след 20 години вие сте свидетел на една много голяма политическа метаморфоза, особено вдясно, идва времето и на тази метаморфоза вляво. Бога ми, повярвайте, това е естествен път! Между социалдемокрация, социализъм и комунизъм има разлики, те не са на едно. Няма как три различни електората да бъдат обединявани от една и съща партия.

- Сред участниците в проекта не се виждат представители на спонтанно възникващи граждански сдружения - зелени, природозащитници, анти ГМО групи и др. Не е ли малко странно, че лицата са все стари?

- Част от дебатите ще бъдат пренесени по теми в различни населени места и в различни съсловни общности, където безспорно зелените ще намерят своето място.

- Значи ги чакате?

- Не, просто ние ще се обърнем към тях като експертно мнение, те ще си преценят дали да дойдат.

- Ако движението прерасне в партия, ще останете ли в него?

- Въпрос, който не ми се иска да обсъждаме. Не мога да ви отговоря. Ние в земеделския съюз приехме една декларация по този въпрос. Ние приветстваме по принцип създаването на центристка политическа сила, но когато тя бъде създадена и когато видим нейните платформа, цели и задачи, тогава ще вземем нашето категорично решение. И ако вземем решение, че това не е просто наша политическа сила, няма какво да се коалираме и да ходим с нея.

- Като един от главните инициатори нали тъкмо вие трябва да изработите тази платформа, да я формулирате?

- Аз нямам претенции да бъда специалист по всичко. Разбира се, за много неща бих могъл да бъда полезен, но специалист по всичко, опазил ме Господ!

- Това означава ли, че догодина АБВ няма да участва самостоятелно на избори?

- Според мен няма как да не участва, дори само с идеи и с подкрепа. Самият факт, че има толкова много кметове вътре...Вие може да изчислите колко от тях са издигнати от инициативни комитети и колко са партийни кандидати и сами ще си отговорите на въпроса, че тази подкрепа би могла да бъде дори с идеи и да е много ценна. Особено за местните избори.

- Само с идеи?

- Това е в момента решението. Или както се казва, човек предполага, Господ разполага.