|
| ---------- |
Това е само един от абсурдните актьори в системата на висшето образование у нас. Обобщените данни, предоставени на сайта rsvu.mon.bg, показват ясно, че след класациите е ред на прокуратурата. Търговията с дипломи с цената на откровени закононарушения и пълна забрава за съществуването на понятие "качество" е публична тайна от години и ако у нас има държава, някои висши училища чисто и просто трябва да се простят с акредитацията си и да бъдат разследвани. Очакването за "разтърсващи реформи" (по думите на просветния министър) и събраните накуп данни са прекрасен повод министерство и прокуратура да се сетя за функциите си.
Рейтингите повдигат наново поредица от въпроси, изскачали през годините без никакви последици. Още през 2007 г. се разбра, че частните колежи и някои от частните университети масово надхвърлят капацитета си, и то драстично. Към онзи момент в приказния земеделски колеж учеха 6851 студенти при капацитет от 1200 души. Сега студентите вече са 9000, а драматични проблеми има в почти всички частни колежи (колежът в Албена е приятно изключение), както и в някои държавни университети. Наред с откровено незаконния свръхприем рейтингите онагледяват и останалите безумия в тези институции.
Ако вярваме на подаваните от самите висши училища данни, студентите в част от българските висши училища се обучават в
по-лоши битови условия дори от затворниците
В частния Колеж по икономика и администрация в Пловдив, който също може да се похвали с невъзможен брой студенти и нищожен брой преподаватели - 2220 към 48, наличната учебна площ на 1 студент е 2.51 кв. м при минимален стандарт за затворниците от 4 кв. м (проблеми с учебните площи има и в утвърдени университети, но част от материалната база на нововъзникнали частни структури е под всякаква критика). Как студентите в КИА-Пловдив са станали толкова много, е пълна мистерия на фона на определяния ежегодно прием (288 студенти за тази година), но пък е ясно, че в колежа много-много не се чете - на 1 записан студент се падат 1.09 книги в университетската библиотека - един от най-ниските резултати по този критерий. Не е много по-добра картината и при частното Висше училище по застраховане и финанси - нещо като изнесена структура на УНСС в София. Тук съотношението студенти:преподаватели по данните е 55:1, на студент се падат 3.4 кв. м площ и по 6 книги. През 2007 г. с 2000 души надхвърляше капацитета си и частният Нов български университет, който по данните от рейтингите обучава в момента 11 156 студенти при 2100 души годишен прием.
Проверки на пръв поглед се налагат и в някои държавни университети. По данни от финансовия отчет на ЮЗУ през 2009 г. държавата е отпускала субсидия за 7168 студенти в университета. Според информацията, подавана за рейтингите обаче, в ЮЗУ се обучават около 14 500 студенти, или
два пъти повече, отколкото финансира държавата
Невъзможно е това да са допълнително приетите студенти в платени магистратури, за които държавата не превежда субсидия. Подобно голямо разминаване има и във Великотърновския университет. Във ВТУ според финансовите отчети за 2009 г. (последните налични) финансираният средноприравнен брой студенти от държавата е бил 6219 души, а според рейтинга се обучават 11 900. Възможно е подобни отклонения да има и при други държавни училища.
Обявяването на рейтинга е повод просветното министерство най-сетне да представи и анализ за изпълнението на утвърждавания от кабинета план-прием. Рейтингите ясно показаха областите, в които има свръхприем на студенти, и професионалните направления с най-голямо разрояване. Любопитно е да видим доколко раздробена на ниво план-прием е поръчката на държавата, в кои направления тя успява да се запълни и къде не. Още отсега е ясно, че в най-модните специалности, които са наводнени от студенти, представянето на тези данни няма да реши проблемите, но при някои професионални направления ще стане кристално ясно, че провеждането на обучение извън първите два водещи университета е напълно безсмислено.
Отговори ли класацията на собствените си опасения?
След еуфорията около представянето на рейтингите започнаха и първите критики. Очакваната негативна реакция на класирани по-назад университети по дадени професионални направления не закъсня, чуха се и основателни забележки по отделни индикатори.
На много от тези критики съставителите на системата предварително са отговорили. Никъде по света, където се правят подобни рейтинги, няма правилен отговор за броя на индикаторите и тежестта, която те трябва да имат при оценката, изтъкват в анализ на съществуващите рейтингови системи авторите. Навсякъде рейтингите се усъвършенстват постоянно, а събирането на надеждна информация е проблем. Много от рейтингите пренебрегват специфичното в мисиите и целите на отделните институции на висше образование и са критикувани, че налагат модела на изследователския университет върху цялата система. Въпреки предварителните уговорки, че съвършен рейтинг не съществува, въпросът доколко предложената система успява да отговори на подобни опасения е легитимен. Какво изпъква в българската класация на фона на сравнението с представените от авторите други системи?
Впечатление в предложената у нас система прави огромният брой индикатори - 51, включени в оценката. На пръв поглед това звучи като предимство, но при внимателно вглеждане остава впечатлението, че екипът е предпочел да се застрахова с изобилие от данни пред категоричното обвързване с по-малък на брой показатели, които да бъдат достатъчно безконфликтно отчитани и защитени като тежест в окончателната оценка. При 10 представени чужди системи нито една няма толкова много индикатори. Най-много са в немския рейтинг CHE - 33, в останалите са между 15 и 25.
Недостатък на избраната у нас методология е и големият брой индикатори, които мерят нагласи - или сред студентите, или сред работодатели и общество - за престиж. Тежестта на субективните индикатори в окончателната оценка е 31%. Така например от студентите се иска да оценят веднъж качеството на теоретичната подготовка, втори път - качеството на практическата подготовка, на трето място - участието си в стажове, на четвърто място - актуалност на преподавания материал. Отделно се иска и оценка на преподаването и оценяването. Всичко това би могло да се покрие от поне два пъти по-малко индикатори.
Спорно е включването в класацията и на индикатори, за които няма данни за конкретното професионално направление, а наличната информация е на ниво университет. В тази група попада индикаторът за наличния библиотечен фонд, който е на университетско ниво, както и свързаният с него показател за брой книги на един студент. На ниво висше училище са и данните за отпуснатите през субсидия и привлечени с проекти средства за научни изследвания, както и свързаният с тях показател средства за научни изследвания на един студент, данните за броя на акредитираните да обучават докторанти специалности във вуза и т.н.
При придадените тежести на индикаторите може да се спори за групата показатели, свързани с осигуряване на учебния процес (10%), разпределението на тежестите при показателите за престиж и включването на сходни индикатори в групата за реализация. Голяма част от показателите за осигуряване на учебния процес са на ниво висше училище, показателите за социално-битови условия зависят от общата система за предоставяне на стипендии и разпределение на общежитията, а мнението на работодателите се отчита на два пъти - веднъж в група "престиж" с 0.75% вътрешна тежест срещу 7.50% престиж, мерен от студентите, и втори път в "реализация" - с 3% тежест.
Изготвената у нас система, наред със събирането на огромен обем разпиляна и невидима досега информация, има и сериозни плюсове. Рейтингът включва данни, които се предоставят сравнително рядко - като например входни данни за студентите като успеха от дипломата за средно образование. Безспорен успех с всичките уговорки за изкривявания на пазара на труда е и включената информация за реализация на студентите. Самото съществуване на системата издига разговора за висшето образование в България на съвсем ново ниво.
На много от тези критики съставителите на системата предварително са отговорили. Никъде по света, където се правят подобни рейтинги, няма правилен отговор за броя на индикаторите и тежестта, която те трябва да имат при оценката, изтъкват в анализ на съществуващите рейтингови системи авторите. Навсякъде рейтингите се усъвършенстват постоянно, а събирането на надеждна информация е проблем. Много от рейтингите пренебрегват специфичното в мисиите и целите на отделните институции на висше образование и са критикувани, че налагат модела на изследователския университет върху цялата система. Въпреки предварителните уговорки, че съвършен рейтинг не съществува, въпросът доколко предложената система успява да отговори на подобни опасения е легитимен. Какво изпъква в българската класация на фона на сравнението с представените от авторите други системи?
Впечатление в предложената у нас система прави огромният брой индикатори - 51, включени в оценката. На пръв поглед това звучи като предимство, но при внимателно вглеждане остава впечатлението, че екипът е предпочел да се застрахова с изобилие от данни пред категоричното обвързване с по-малък на брой показатели, които да бъдат достатъчно безконфликтно отчитани и защитени като тежест в окончателната оценка. При 10 представени чужди системи нито една няма толкова много индикатори. Най-много са в немския рейтинг CHE - 33, в останалите са между 15 и 25.
Недостатък на избраната у нас методология е и големият брой индикатори, които мерят нагласи - или сред студентите, или сред работодатели и общество - за престиж. Тежестта на субективните индикатори в окончателната оценка е 31%. Така например от студентите се иска да оценят веднъж качеството на теоретичната подготовка, втори път - качеството на практическата подготовка, на трето място - участието си в стажове, на четвърто място - актуалност на преподавания материал. Отделно се иска и оценка на преподаването и оценяването. Всичко това би могло да се покрие от поне два пъти по-малко индикатори.
Спорно е включването в класацията и на индикатори, за които няма данни за конкретното професионално направление, а наличната информация е на ниво университет. В тази група попада индикаторът за наличния библиотечен фонд, който е на университетско ниво, както и свързаният с него показател за брой книги на един студент. На ниво висше училище са и данните за отпуснатите през субсидия и привлечени с проекти средства за научни изследвания, както и свързаният с тях показател средства за научни изследвания на един студент, данните за броя на акредитираните да обучават докторанти специалности във вуза и т.н.
При придадените тежести на индикаторите може да се спори за групата показатели, свързани с осигуряване на учебния процес (10%), разпределението на тежестите при показателите за престиж и включването на сходни индикатори в групата за реализация. Голяма част от показателите за осигуряване на учебния процес са на ниво висше училище, показателите за социално-битови условия зависят от общата система за предоставяне на стипендии и разпределение на общежитията, а мнението на работодателите се отчита на два пъти - веднъж в група "престиж" с 0.75% вътрешна тежест срещу 7.50% престиж, мерен от студентите, и втори път в "реализация" - с 3% тежест.
Изготвената у нас система, наред със събирането на огромен обем разпиляна и невидима досега информация, има и сериозни плюсове. Рейтингът включва данни, които се предоставят сравнително рядко - като например входни данни за студентите като успеха от дипломата за средно образование. Безспорен успех с всичките уговорки за изкривявания на пазара на труда е и включената информация за реализация на студентите. Самото съществуване на системата издига разговора за висшето образование в България на съвсем ново ниво.
