:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,451,601
Активни 64
Страници 9,470
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Двойно потапяне

Илюстрация: автора
----------
След месеци бодри разкази за бързо възстановяващата се икономика, през последните дни Европейската комисия се върна към риториката отпреди година, когато се сблъска за първи път с гръцката катастрофа. Председателят Барозу трябваше да уверява, че съюзът няма да остави в беда нито една страна. Ако се наложи, всички в еврозоната ще бъдат впрегнати да теглят затъналите страни. Страхът този път духа от северозапад. Второ поредно тримесечие



Ирландия затъва обратно в рецесия,



към полугодието бившият "келтски тигър" отчете 1.2% спад на брутния вътрешен продукт. Шест месеца на минус са ясен белег - общоприетият критерий за рецесия. В ирландския случай страх пораждат не толкова от борчовете на хазната (105.7 млрд. евро, едва 64% от БВП, сиреч много по-малко от 273.4 млрд. евро, или 115% от БВП, колкото дължи гръцката държава). Опасно е Дъблин да не повлече цялата еврозона в нова вълна на рецесия. Това ще е "двойното потапяне" (double dip), предречено на еврозоната от нобелиста Джоузеф Стиглиц през август, същото като W-образната рецесия, с която нюйоркският пророк на кризата Нуриел Рубини отдавна плаши. Към септември еврозоната имаше 1% ръст на БВП за година, един



незначителен и крехък растеж,



той още до края на 2010 г. може да се пречупи и да се срине под нулата. За да избегнат горчивата тенденция, господарите на еврото вероятно ще забравят фискалните рестрикции и монетарната стабилност, за да се върнат към логически спорните и доказано неефективни мерки за борба с кризата чрез обливане с ликвидност. За жалост светът - и лидерите на най-мощните страни, и техните критици, - упорито отказва да разбере, че преживяваме класическа глобална депресия от вида и с мащабите на Великата депресия от 30-те години. Това значи да се подготвим за още 3-4 години на мъчителна стагнация. По-лесно е да се борим с ефект като "двойното потапяне", който изглежда краткосрочен. А срещу депресия няма бързи и безболезнени мерки, от нея се излиза само след дълги и разрушителни изменения в структурата на националното и световно стопанство. Всъщност



такова нещо като W-образна рецесия няма



Опитите да се намери прецедент в кризата от 1980-82 г. са жив блъф. Да, виждал съм графики с отчетливо двойно дъно на рецесията, те се чертаят, като подменим наблюдаваното, и вместо абсолютната стойност на БВП изобразим процентните изменения. Илюстрацията долу показва хода на Великата депресия. В глобална рецесия производството, а оттам и търговията, и финансовите пазари се сриват, докато стигнат до твърдото дъно, "ниво на подкрепа". Там разпадът опира до насъщните, постоянни потребности, под тях търсенето не може да падне и тръгва мъчително, бавно възстановяване. А



как се стига до двойното потапяне?



С неумели намеси в кризисния цикъл. Когато държавата се хвърли срещу кризата, като налива пари в икономиката, за някое време разпадът спира, имаме дори и ръст. Изкуствено създаденото търсене увлича бизнеса да вдигне разходите си да посрещне растящото търсене. Това е акселерацията на Кейнс. 1 платено от фиска евро създава търсене примерно за 1.30 или 1.50. Ако моментът е избран неправилно, ако пречистването и преструктурирането на икономиката не са завършили, целият инженеринг се проваля. Макар изместен във времето, разпадът продължава. Дори е още по-дълбок, защото интервенцията натоварва стопанството с нов дългов баласт. Същото е, ако след първия неуспех държавата се намеси отново прибързано - ново отместване и нов провал. Само ако преструктурирането е свършило и стопанството отново, макар и вяло, расте, има смисъл да се хвърлят пари в проекти, които увеличават търсенето и ускоряват възстановяването. Първата стъпка към успешна политика е



осъзнаването, че сме в депресия,



и с това мрачно и тягостно състояние трябва да се справим. "Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия".
78
6768
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
78
 Видими 
14 Ноември 2010 19:35
Ясно, че сме в Голямата рецесия или поредната депресия. Въпросът е знаем ли какво да правим. Засега наливането на пари е единственият останал годен инструмент, а времето е единственият лек...
14 Ноември 2010 19:48
преживяваме класическа глобална депресия от вида и с мащабите на Великата депресия от 30-те години. Това значи да се подготвим за още 3-4 години на мъчителна стагнация

Спорно е, дали е от вида и с мащабите на Великата. Много големи са разликите в структурата на обществения продукт, начините за регулиране и равнището на държавните разходи. Всъщност, Гърция и Ирландия потънаха толкова, именно защото отдавна са изчерпали възможностите си за регулиране и, главно, за запазване на държавните разходи.
14 Ноември 2010 19:55
Наливането на пари , викаш.....
От тоз инструмент некои вече се оляха и драйфат.
14 Ноември 2010 19:57
Да го турят по-бързичко Кейнс във фризера, че много мирише вече!

_______________________
АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт
Блогът на Манрико
14 Ноември 2010 20:14
Що рИвете бе Нъл искахте капитализЪМЪТ. Друго го знете писал съм го много пъти....
14 Ноември 2010 20:19
Да преборим рецесията чрез дефлация
3 критерия за влизане в Еврозоната, които никоя страна членка не изпълнява.
И глупостите на Трише и ЕЦБ.
16 икономики коя от коя по различни и една централна банка която работи в интерес на Германия.
Не мога да ги мислия тия от Еврозоната, особенно тия в периферията: Ирландци, Гърци и Португалци, да са му мислили като са влизали.
В момента в който са влезли са си подписали присъдите, сега са на милостта на ЕЦБ (пардон Германците).
С дефлация явно няма да стане, пари не могат да печатат, собствена валута нямат че да девалвират.
Остава им да се съревновават с Германците по продуктивност и ефективност ... мисия невъзможна.
Другия вариант е Германия да ги изкупи и да им определя държавните бюджети, то и на там вървят работите, да видим дали някой ще има смелостта да се отцепи от Еврозоната.
14 Ноември 2010 20:31
А проблема на 2 на 3 е следният:
На Гърция и Ирландия и другите от периферията им трябват лихви от - (минус) -5% -6%
На Германия и трябват лихви от (плюс) 2%-3%.
Всички са в капана на общата европейска финансова политика - ЕЦБ където между другото Германия определя правилата. Лихвата е 1% и Германия няма да е свали, нито ще се съгласи да печата пари.
На онези от периферията им остава да ядат зеле и картофи и банкрут, докато Германия не реши да ги спаси.
14 Ноември 2010 20:47
аз само да отбележа..
когато се говори за
страх пораждат не толкова от борчовете на хазната ...едва 64% от БВП, сиреч много по-малко 115% от БВП, колкото дължи гръцката държава

Ич не е лошо да се споменава КЪДЕ е нашата скромна татковина по този показател
И между другото, ич не е лошо да се знае ... че инвеститора скача на процентно изменение, или с думи прости.. на инвеститора му дреме на фърфолета дали си 62, 64, или 65% (стабилност му казват).... ама много някак си се притеснява...ако от примерно 5 скочиш на 9 а за догодина го планираш да е овчарски на 14% и всичко това за под 20 месеца успешна работа...
та не е лошо да се казват някои работи..
мож и по завоалирано ; ) без конкретика или намеци
14 Ноември 2010 20:48
Масовата потребителската демокрация, дето САЩ тръгна да я изнася и домасовизира по света си е сложила въжето на шията и сега сама си рита буренцето.
Лек й път.
14 Ноември 2010 22:29
Ако моментът е избран неправилно, ако пречистването и преструктурирането на икономиката не са завършили, целият инженеринг се проваля.

И кое преструктуриране трябва да се завърши ? В посоката и мащаба на концентриране на доходите ? Та последното е следствие на неравенството на производствените възможности. И вътрешно-социално и в еврозоната. И от там свиването на потреблението и особено в по-неразвитите страни потребяващи основно внос и без възможност за митническа и валутна политика.
-
Наливането на парична маса, и през най нисколиквидните точки, е единственият приемлив начин за туширане на неравновесията.
-
Наливането, чрез кредитиране, обаче, води до затъване, защото лихвите и нуждата от връщане на заемите изискват наливането на поне още толкова пари...и така в прогресия до пълно обезумяване.
-
Решението е възстановяване на балансите в размяната. Само дето това е невъзможно, защото предполага края на капитализма.
-
Разумното решение е баланс между двете - уравновесяване на доходите и посоките на паричните потоци, успоредно с некредитно наливане на пари. Умерена и контролирана инфлация.

Редактирано от - Brightman на 14/11/2010 г/ 22:32:53

15 Ноември 2010 01:01
Не само Кейнс е за фризера, Манрико. Колкото по-скоро забравим цялата англо-саксонска икономическа школа от началото на XX-и век насам, толкова по-добре. Заради техните бози влизаме от криза в криза и не можем да излезем от кенефа. Единствените идеи и практики, които издържаха проверката на времето, са тези на класическия немски Staatssozialismus - Адолф Вагнер и Густав фон Шмолер, а най-вече княз Ото фон Бисмарк. Това са идеите, с чиято помощ Аденауер и Ерхард възстановиха Германия, а много се надявам, че и танте Меркел е закърмена с тях.
15 Ноември 2010 07:48
Това с двойното потапяне се очакваше, доколкото европейските политици (не българските им последователи, нито американските касандри) не умеят, не смеят и не искат да вземат хирургически антикризисни решения. Така, ако до първата "дабъл Ю" вълна се насложи втора...работата ще заприлича на фибрилно мъждукане....Каквото си е ясно от сега, че е! И от тук нататък, дори в личен план, въпросът "Какво да се прави" виси със страшна сила...Като у оня поет, в оная ситуация!
15 Ноември 2010 08:22
Ачо1, пак с антигерманска риторика...

А и идеите някой друг да поемел кормилото на прахосническите държави са Schnapsidee. Или пък прозрението, че нямало да ...се съгласи да печата пари... е толкоз трудно. Все пак, нали има исторически опит - от инфлацията във Версайската "република", до причинителите на Голямата рецесия - останали едни и същи и при новата сега - с безконтролно печатане на Зелената шума и пр. "активности"...

Също трябва да се разбере най-сетне, че танте М. изпълнява други задачи в угода на други сили и техните интереси - пресен пример бе бурлеската с отстраняването на Сарацин, заради непрочетена и неиздадена книга. А когато бомбата=книгата гръмна във вентилатора, тя се принуди да чисти и събира парчетиите на Мулти-Култи. С отвращение, selbstverstaendlich!

Така, че споко - Германия не притежава пълен политически суверените́ т и може да лавира единствено в наложените 'и рамки - тези на ЕООД.
15 Ноември 2010 08:34
Офф, пък този "ръст"!
Е колко трябва да е пустия му "ръст", че да плеснем с ръце и затанцуваме?
Значи, ако си карал десетина години на 4-5% и ти си наложи да слезиш на 0.5-1% - Ауу, страшно! Ама "японско десетилетие"! Ко ш праим сега? Боли?
Ами това е, братчеди!
Глобализация, тва е. Свиквайте е. Дисбалансите до 10-20г в света ще се изгладят. Не може един продавач на сандвичи и бърсач на маси да получава 10 пъти повече от колегата си на 1000км, вършещ абсолютно същото. Същото важи и за механика, шофьора, даскала, доктора, банкера и т.н.
Е, как ще се изгладят тия неща. Ами като първите тъпчат на място 10-20г, а другите правят по 10% ръст годишно.
Ако някой се мисли, че може да спре този процес значи въобще не е в час.
15 Ноември 2010 09:08
Световната икономика е тотално сбъркана. Вторачени в магическия растеж, изпускаме ефективността и икономичността. Произвеждайки заради растежа, се произвеждат и глупости, нискокачествени изделия, при което се хаби ресурс, енергия, труд. А от друга страна факирите-финансисти продават кухи опции и всевъзможни деривати, като само надуват "балона", вместо чрез опциите да улесняват и защитават реалната икономика, пазара на суровини и на пари.
Както човек може да издъни семейния си бюджет с хазарт, така и финансистите издънват държавните и световни бюджети. По-близо до здравия разум и по-малко лакомия. И трябва да се започне от големите. Но големите от край време са мързеливи, а за нещастие и въоръжени. Ако бяхме 1914 г. досега да сме се сбили.
15 Ноември 2010 09:58
Ирландия е бял кахър. Дребна незначителна държавица. Когато дойде редът на Испания и Великобритания те тогава шъ настане апокалипсис. Добре е, че Великобритания не е в еврозоната, но с Испания какво ще се прави, никой и не иска да мисли, защото трябват много ама много пари, които ги няма
15 Ноември 2010 10:15
(снимка: натиснете тук)

Като се вижда от горната картинка в най-незавидно пложение са Германия и Франция. А-у-у-у! Ще кажете, нема страшно те ще оправят. Ама те нали и другите щяха да се оправят? Иначе депресията си върви добре. Това което го чака светът ще бъде нещо много по ужасно от Великата депреси.
15 Ноември 2010 10:20
borony

Всичко изглежда тръгва от неявната идея, че човек живее за да консумира, и съответно, консумира за да произвежда. В крайна сметка се стига до производство заради самото производство на каквото и да било, само и само за да има заетост.

Простата елементарна истина е, че човек консумира за да живее, а не живее за да консумира, произвежда за да се възпроизвжда, а се възпроизвежда за да продължи да живее.
Крайният резултат: всички консуматроски системи демографски са фатално под минимума от 2.1 деца от жена и са в пълен упадък. След 1-2 поколения няма да има кой да поддъжа идеите на масовата консуматорска демокрация.

Тя ще се е самоликвидирала празнувайки всички симтоми на упадъка си като връх на цивилизационното постижение.

Олигофренията е пълна и агресивно налагана с методите на тоталитанрата по същество политическа коректност.
15 Ноември 2010 10:20
Макар изместен във времето, разпадът продължава. Дори е още по-дълбок, защото интервенцията натоварва стопанството с нов дългов баласт. Същото е, ако след първия неуспех държавата се намеси отново прибързано - ново отместване и нов провал. Само ако преструктурирането е свършило и стопанството отново, макар и вяло, расте, има смисъл да се хвърлят пари в проекти, които увеличават търсенето и ускоряват възстановяването. Първата стъпка към успешна политика е
осъзнаването, че сме в депресия,
и с това мрачно и тягостно състояние трябва да се справим.

Така, така! Съкращения на чиновници, рязане на заплатите им, съкращения на социални разходи, свиване на бюджетите. Все такива едни непопулярни мерки трябваше да се приложат в застрашените държави в Европа и то още в началото на кризата. Но политиците са страхливо племе и то не само в България.
15 Ноември 2010 10:24
Истината е, че през последните 4-5 десетилетия развитият свят започна да живее далеч по-охолно, отколкото му позволяваха възможностите. Възприе американската идея за живот на кредит не само в частен, но и в държавен мащаб. И се стигна дотам, където сме сега. Единственият начин за оправяне е здраво затягане на коланите и бюджети без дефицит. Естествено, че това ще ограничи потреблението и косвено ще удари производството. И ще има подобна криза. Но тя, надявам се, ще доведе до нов икономически и финансов ред, при който нещата ще си дойдат на мястото. Най-важното в него ще е промяната в представите ни за потреблението. Безмозъчното потребление, което се проповядва по всякакъв начин от Втората световна война насам, трябва да отстъпи на едно по-разумно поведение. Най-малкото заради изтощаващите се ресурси на планетата.
15 Ноември 2010 10:26
Cruella,

Политиците са страхливо племе, защото демокрацията е система, която се води от моментния кеф на избирателя, без значение на умственото му състояние ниво на компетентност.
1 човек = 1 глас.
Демокрацият тръгва към фалит, когато избирателите усетят, че с вота си могат да принудят политиците да разпределят според мокентния им кеф бюджета и да отлагат до безкрай реформи, вл; изайки все по-дълбоко в дългове и разитайки все повече на стъкмистики и "счетоводни" игрички, вместо на безкомпромисни действия.

Всички демокрации са хлътнали до ушите в дългове, всички живеят на кредит и демографски са в упадък.

Т.е. демокрация отдавна е една тълпокрация, в която безличната мързелива маса налага философията си.

Краят е преизвестен и ясен.
15 Ноември 2010 10:34
Като се вижда от горната картинка в най-незавидно пложение са Германия и Франция.

Най-незавидно е положението на Гърция за която "няма данни". Следва Италия, след това Португалия. Има и едни съмнения в рапортуваните числа за Франция. То това е и една от основните ричини за кризата. Дълговете стигат до такива нива, че кредиторите започват да се съмняват дали ако продължават да дават ще си видят парите обратно. Когато тези съмнения изчезнат, тогава ще има излизане от кризата.
15 Ноември 2010 10:40
Тим,
За съжаление си прав.
15 Ноември 2010 11:09

Аааа, много молим, ама ни закачайти кредитъ! Кредитъ е инструментъ, с помощъ на който всички сме взаимообвързани, а дръжавата е майка кръмилница, която се грижи всички да можем да си плащаме дълговете. А ако не можем, тя ги поема и ни облекчава от бремето. Кредитъ е пътъ към плановата икономика - банките планират цените на активите напред (и нагоре), а ако нещо се издънят в плановете, централната банка винаги е отзад и поема централната и ръководна роля. Накратку - долу ръцете от кредитъ - он ке ни укара у социализъма и комунизъма.

_______________________________
Да живее ВССЕ -
Великата Световна Социалистическа Еволюция

15 Ноември 2010 11:17
Тиме, много си е добра демокрацията.
Само че, когато са се събирали преди хиляди години на атинските площади едва ли са се занимавали с проблема как да изхранят бедните граждани, за сметка на по-заможните. Защото правото да гласуват и се наричат свободни са имали само тези които могат да изхранят семействата си. Другите са били роби и са нямали право да гласуват, както е известно.
Естествено, че когато демократично избраната власт почне да се занимава с икономика, а в смисъл как да помогне на изпадналите от каручката на свободните и независими граждани гладни такива и вече не свободни за сметка на по-богатите, нещата се извращават и нямат нищо общо с демокрацията, а с добре познатия ни социализъм.
И понеже хората съвсем не са тъпи и винаги търсят на хляба мекото и на работата лекото започват сами да слизат от каручката на свободните и независимите.
Защо да се потят все пак като може и по-лесно?
И ето ти го сегашното положение, когато всеки върти сучи гледа да прехвърли на бъдещите поколения да платят сегашните му сметки.
Е, няма как да стане това.
15 Ноември 2010 11:26
Ами проблемът е, че "инженерингът" в случая е опит да се измисли сложна машина, основана на някоя и друга очевидна аксиома от типа на акселерацията на Кейнс. А то за сложни инженерни решеншия си трябва познаване на разни сложни физически закони, при икономическия инженеринг е и по-сложно, щото в случая проблемът е промененото поведение на икономическите агенти, а не, че чак толкова пари просто са се изпарили и изгорели, та като си направим други, нещата да се оправят. Абе, идва интересно време, че старото интересно се беше поизчерпало.
15 Ноември 2010 12:33
Shako,

Аз говоря за "масовата потребителска" демокрация.
Атинската засяга около 20% от населението - останалите слугуват безправа
Като се има пред вид, че жените не са допускани до вюучастие в дебатите - остават около 10% свободни граждани с демократични права.

Но дори и тази демокрация го избива на тълпокрация, уви.
15 Ноември 2010 12:45
"Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия".

А аз се страхувам, че г-н Хърсев във всеки от "анализите" си ни заблуждава по фундаментални въпроси. Било сам, като нарича "депресия" една от малкото икономики-образци за устойчиво развитие, било с помощта на поръчкови драскачи като Стиглиц или Кругман. В дългосрочен план, натрупаният растеж на японската икономика е по-висок, отколкото на Щатите, при абсолютно структурно и качествено превъзходство. Профицити и резерви вместо постоянни дефицити и дългове за поколения напред, 2-3 пъти по-ниска безработица, 10-20 пъти по-малка ножица в разпределението на богатството, перфектни социални системи и значително по-високо качество на живот Натиснете тук
15 Ноември 2010 12:46
Кое доведе до японското, а и германското чудо? Еднозначно - моделът на държавен социализъм. Модел, обоснован философски преди повече от век от немските катедер-социалисти, доказан на практика от Бисмарк и останалите държавни дейци, само за няколко десетилетия развили сравнително неголямата и бедна Германия до безспорен световен лидер, теоретично доказан от икономисти като Парето и математици като Неш, категорично възприет от най-развитите икономики като японската и континентално-европейските. В основата на този модел стои разбирането на фундаменталния факт, че свободният пазар е ефективен на микро-равнище, но на макро- не може да поражда друг резултат, освен пазарно фиаско /Market failure/. Това е правило без изключения, а кризите са негов частен случай. Изходът? Запазване капиталистическия начин за производство, но и примат на държавното планиране, регулиране и - при необходимост - администриране на пазарите.
15 Ноември 2010 12:56
Системата съществува благодарение на кредитите, които водят от своя страна до задлъжняване на икономиката. Благодарение на тях икономиката се развива. Ако спрат кредити, спира и икономиката.
15 Ноември 2010 13:23
Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия".
Абе това не се ли казваше всъщност "устойчиво развитие"?
15 Ноември 2010 13:30
Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия".
Абе това не се ли казваше всъщност "устойчиво развитие"?

Защо "казваше", Попангелов? Казва се, така е на практика и така съм го посочил в по-предишния си постинг. А ето още веднаж статията на Стивън Хил Натиснете тук. Кратко и ясно, пък има и мнения от "наши" форумци
15 Ноември 2010 14:05
Колко мнения са се натрупали, които дават рецепти със замах и за демокрацията и за икономиката, без да познават и двете.
-
В древна Атина свободен и богат не са синоними, както и роб и беден. Мнозинството граждани са били бедни, а развитието на демокрацията е решавало точно икономически проблеми, но в основата им - въпросът за разпределението на собствеността върху средствата за производство (земята)и набавяне на нови (колонизацията).
Имаме и опростяване на дълговете със закон (реформите на Солон), и преразпределението на земи, и търсенето на нови земи (колонизацията).
15 Ноември 2010 14:08
Tim 15.11.2010 10:20:08 - Прогнозата наистина не е добра, трябва ни Нобелов лауреат в областта на вразумяването.
15 Ноември 2010 14:20
Подреждането по дърржавен дълг е Гърция (126.8%), Италия (116.0%), Белгия (96.2%), Унгария (78.4%), Франция(78.1%), Португалия (76.1%), Германия (73.4%), Малта (68.6%), UK (68.2%), Австрия (67.5%), Ирландия (65.5%), Холандия (60.8%).

Теорията за прекомерното държавно харчене като причина за кризата не е приложимо за Ирландия. Преди кризата Ирландия имаше бюджетен излишък, а държавният дълг беше 25% от БВП. След кризата отново даваха Ирландия за пример на смели мерки за фискална консолидация, но вместо да спадне дефицитът се удвои от 7% през 2008 на 14% през 2009 г.
15 Ноември 2010 14:21
Големият проблем на днешната икономическа система (капитализма) е структурен.
Капитализмът се крепи на частната собственост и размяната. Производителността на една частна собственост трябва точно да съответства на това, която тя потребява. Пряко и посредством размяна. И като размер и като структура.
-
Всичко което някой произведе, трябва да може и да го изяде. Още в същият цикъл на размяна.
-
Когато някой концентрира прекалено голяма производителност и може да произвежда много повече, отколкото потребява, то тогава настъпва диспропорция в размяната. И понеже размяната се осъществява, чрез парите, то тази диспропорция се изявява, като диспропорция на паричната маса в обращение.
-
Този, който е концентрирал производствените възможности или трябва да свие производството до собственото си потребление, защото иначе няма на кого да продава, или отстъпва, срещу обещание за бъдещо връщане, непотребяемата от него част от продукцията си (кредитирането), за да може да продава.
-
Разбира се причините, довели до това да се кредитира за да се продава са структурни и са в дисбаланса на производствените възможности и потребности и не могат да бъдат отстранени по този начин. Затова се стига до кредитна спирала, която допълнително е утежнена от лихви, такси и други утежнения от посредничеството на банките.
15 Ноември 2010 14:24
Депресията е дълбока и продължителна рецесия, а не нисък икономически растеж.

Редактирано от - galia2 на 15/11/2010 г/ 15:34:29

15 Ноември 2010 14:24
Всичко което някой произведе, трябва да може и да го изяде. Още в същият цикъл на размяна.

Брайтмане, ти за капитализма при австралопитеците ли пишеш?
15 Ноември 2010 14:26
Хърсев право пише, но е пропуснал една много важна дума в своето определение - става дума за класическа глобална КАПИТАЛИСТИЧЕСКА депресия. То не може хем капитализъм, хем да няма кризи и депресии. Това трябва да е ясно не само на политиците.
15 Ноември 2010 14:30
И да завърша.
Изходите са три - или сега и периодически преразпределяме равномерно собствеността и производствените възможности за да пазим равновесието на размяната, или кредитираме до безкрай и неутрализираме с инфлация, или наливаме парична маса на пазара по други некредитни начини.
-
Идеята за свиване на разходите е безумие от макроикономическа гледна точка, породено от егоизма на някой да предпазят натрупаните си пари (станали отдавна мъртви) от обезценяване.
-
Лошото е, че в този си егоизъм, те дори не осъзнават, че концентрацията на собственост и производствени възможности е достигнала такова ниво, че ако свият търсенето, чрез свиването на държавните разходи, то това ще удари в най-голям мащаб точно тях, защото ще трябва да свият икономиката до натурално стопанство на своя голф клуб.
15 Ноември 2010 14:31
Изкуствено създаденото търсене увлича бизнеса да вдигне разходите си да посрещне растящото търсене. Това е акселерацията на Кейнс.

Вдига и цените, които обаче не падат, когато стане ясно, че търсенето е изкуствено. Това пък е "ефектът на храповика" /The Ratchet Effect/ на анархо-капиталистите Натиснете тук. Приема се, че вторичното покачване на цените без раздвижване е непосредствената причина за стагфлацията, демек "двойното потапяне". Кои са правите - кейнсианците или анархо-капиталистите, доколкото последните изобщо имат някакви антикризисни идеи? Нито едните, нито другите, въпреки че се отричат едни други. Съзерцаването на потъналата в яма кола не е по-различно от държавна "намеса", изразяваща се само в доливането на бензинец.
15 Ноември 2010 14:32
Туткалчев,
не. Просто за идеалната размяна, за да е съвършен капитализма не само при австралопитеците.
15 Ноември 2010 14:39
Brightman 15.11.2010 14:21:45 - така е. Но когато имаш голям производствен капацитет, търсиш пазари. В миналото - и с оръжие. Пазари може и да има, но като не са платежоспособни
Уникалните и много необходими стоки винаги ще намерят пазар, но пазара на ежедневните стоки е пренаситен и всеки май гледа да се самозадоволява, ако може. Само ние сме глупави и гледаме да внесем, че по-лесно.
15 Ноември 2010 14:41
Брайтмане, най-учтиво ти обръщам внимание, че това, към което призоваваш е право противоположно на възгледите на либертарианците, към които номинално принадлежиш. Те са едни от най-видните анархо-капиталисти Натиснете тук Отделен въпрос е, че нито твоите "рецепти", нито оригиналните техни имат нещо общо с действителността
15 Ноември 2010 14:53
borony,
диспропорциите на производствени възможности, потребности и в размяната ги разглеждай и в двата им аспекта - социален и глобален. Разглеждай ги и на различните им нива на общности, т.е. и индивидуален, и в местен и в национален и в регионален план.
И имай предвид, че световната икономика е глобална, а смущенията в мита и т.н. политики са само подробности.
-
И не е нужно да търсим пазари (за глобалната икономика, като цяло) на Марс. Защото потребностите ги има и са незадоволени. Въпросът е, че потребностите и възможностите не са съчетани в размяната. А пък технологиите и производителността са достатъчни да задоволят за потребностите на всички.
-
Така, че въпросът е фундаментален за типа на икономическата система, (по скоро юридическата система, защото изисква преосмисляне на понятието собственост).
Но тъй, като този въпрос не смятаме сега да го решаваме, а единствено как сегашната икономическа (и юридическа) система да живнат, то ни остава да компенсираме недостатъците на размяната, т.е. остава ни да наливаме повече и повече парична маса за да се върти машината.
15 Ноември 2010 14:59
claudius caesar august,
тъй като понятието либертарианство е много широко и неясно и тъй, като бе присвоено и дискредитирано от соросчетата, то отдавна вече дефинирам възгледите на "Либертас България", с по точното и ясно - социален либерализъм
Натиснете тук
15 Ноември 2010 16:00
Теорията за прекомерното държавно харчене като причина за кризата не е приложимо за Ирландия. Преди кризата Ирландия имаше бюджетен излишък, а държавният дълг беше 25% от БВП. След кризата отново даваха Ирландия за пример на смели мерки за фискална консолидация, но вместо да спадне дефицитът се удвои от 7% през 2008 на 14% през 2009 г.

А, не! Никакви смели мерки не са предприемали, ослушваха се до последно и като видяха, че няма накъде проведоха половинчати мерки уж за затягане на коланите и започнаха да вземат заеми за да ги наливат в банките.
15 Ноември 2010 16:03
Невдянковщината - рязането на разходи - води до десетилетна дефлация с двуцифрена безработица, а не до устойчиво (sustainable) развитие.

В Европа това по традиция ще доведе до десни тоталитарни режими, а в САЩ, дето хората се палят лесно - до "социалистическа" революция. (В България - до глад и емиграция.)‌

И в САЩ вече се говори само за рязане на разходи. Вчера цял ден слушах СиЕнЕн. Фарид Закария наистина каза нещо и за Сингапур, как инвестирали 80 млрд за 10 години в нови технологии, защото не могат да се конкурират с Китай по евтина работна сила. И колко трябва да инвестира Америка в нови технологии, която е 60 пъти по-голяма от Сингапур.

Но 95% от времето се говореше за съкращения - не само на Соц. сигурност и Медикеър, но и на военните - с много милиарди, закриване една трета от базите в чужбина, замразяване на заплатите на всички военни, освен на фронта. Сеч на държавни чиновници, учители, съкращения на музеи, Смитсониън, паркове, обществена телевизия.

В същото време Обама вече се съгласи да се оставят Бушовите данъчни облекчения за най-богатите, за да не пострадат и тия за средната класа. 800 млрд по-малко в бюджета за 10 години, засилване усещането за несправедливост.

Имаме опита на САЩ в 30-те години: и той е недвусмислен - САЩ излезе от голямата депресия и изтегли света след себе си благодарение на Ню дийла и на Втората световна война - но именно доколкото тя направи възможен най-големия държавен стимулационен план в историята, който създаде пълна заетост на работниците, на промишления капацитет, ускорено развитие на науката, техниката и инфрастуктурата.

По-малко е известно, че ВСВ доведе и до най-голямото в историята социално изравняване в САЩ, голямата компресия, т.е. високи прогресивни данъци за богатите, гарантирана работа (а тогава това значеше и здравеопазване, и пенсии) за работниците.

Високият оптимизъм на Америка след ВСВ, който зарази света с Литъл Ричард и Елвис, идеше именно от високия стандарт на работника.
15 Ноември 2010 16:10
И да - става дума за класови противоречия, само че сега те са усложнени от факта, че всички ние - като купувачи, много от нас и като дребни инвеститори - имаме интереси, диаметрално противоположни на интересите ни като работници и граждани.
15 Ноември 2010 16:12
Обама - треперко, обаманията - недоразумение, гигантски гаф на американската левица, с тежки последствия за света, вкл. и за България.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД