|
| ---------- |
Ирландия затъва обратно в рецесия,
към полугодието бившият "келтски тигър" отчете 1.2% спад на брутния вътрешен продукт. Шест месеца на минус са ясен белег - общоприетият критерий за рецесия. В ирландския случай страх пораждат не толкова от борчовете на хазната (105.7 млрд. евро, едва 64% от БВП, сиреч много по-малко от 273.4 млрд. евро, или 115% от БВП, колкото дължи гръцката държава). Опасно е Дъблин да не повлече цялата еврозона в нова вълна на рецесия. Това ще е "двойното потапяне" (double dip), предречено на еврозоната от нобелиста Джоузеф Стиглиц през август, същото като W-образната рецесия, с която нюйоркският пророк на кризата Нуриел Рубини отдавна плаши. Към септември еврозоната имаше 1% ръст на БВП за година, един
незначителен и крехък растеж,
той още до края на 2010 г. може да се пречупи и да се срине под нулата. За да избегнат горчивата тенденция, господарите на еврото вероятно ще забравят фискалните рестрикции и монетарната стабилност, за да се върнат към логически спорните и доказано неефективни мерки за борба с кризата чрез обливане с ликвидност. За жалост светът - и лидерите на най-мощните страни, и техните критици, - упорито отказва да разбере, че преживяваме класическа глобална депресия от вида и с мащабите на Великата депресия от 30-те години. Това значи да се подготвим за още 3-4 години на мъчителна стагнация. По-лесно е да се борим с ефект като "двойното потапяне", който изглежда краткосрочен. А срещу депресия няма бързи и безболезнени мерки, от нея се излиза само след дълги и разрушителни изменения в структурата на националното и световно стопанство. Всъщност
такова нещо като W-образна рецесия няма
Опитите да се намери прецедент в кризата от 1980-82 г. са жив блъф. Да, виждал съм графики с отчетливо двойно дъно на рецесията, те се чертаят, като подменим наблюдаваното, и вместо абсолютната стойност на БВП изобразим процентните изменения. Илюстрацията долу показва хода на Великата депресия. В глобална рецесия производството, а оттам и търговията, и финансовите пазари се сриват, докато стигнат до твърдото дъно, "ниво на подкрепа". Там разпадът опира до насъщните, постоянни потребности, под тях търсенето не може да падне и тръгва мъчително, бавно възстановяване. А
как се стига до двойното потапяне?
С неумели намеси в кризисния цикъл. Когато държавата се хвърли срещу кризата, като налива пари в икономиката, за някое време разпадът спира, имаме дори и ръст. Изкуствено създаденото търсене увлича бизнеса да вдигне разходите си да посрещне растящото търсене. Това е акселерацията на Кейнс. 1 платено от фиска евро създава търсене примерно за 1.30 или 1.50. Ако моментът е избран неправилно, ако пречистването и преструктурирането на икономиката не са завършили, целият инженеринг се проваля. Макар изместен във времето, разпадът продължава. Дори е още по-дълбок, защото интервенцията натоварва стопанството с нов дългов баласт. Същото е, ако след първия неуспех държавата се намеси отново прибързано - ново отместване и нов провал. Само ако преструктурирането е свършило и стопанството отново, макар и вяло, расте, има смисъл да се хвърлят пари в проекти, които увеличават търсенето и ускоряват възстановяването. Първата стъпка към успешна политика е
осъзнаването, че сме в депресия,
и с това мрачно и тягостно състояние трябва да се справим. "Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече "японска болест" - продължителен период на бавен икономически растеж", пише Джоузеф Стиглиц. Ами на тази "японска" болест й викат "депресия".
