Европа е на път да повтори историческата си грешка от ХIV-ХV в. и да остави България и Румъния извън крепостните си стени, за да се оправят сами с Турция. За разлика от тях Гърция този път е в безопасност, защото като член на Шенгенската зона може да викне всички държави (включително и България) да й пазят националната граница, която се смята за обща външна граница на ЕС.

Точно такова е положението на гръцката граница през последната седмица и както се видя, системата за колективна отговорност проработи. Притокът на нелегални имигранти през Турция спадна рязко още през първите дни на съвместния патрул на Фронтекс, наброяващ всичко на всичко 175 души. Той овладя натиска на стотици пришълци от Третия свят, които всеки ден проникваха в Гърция, а оттам и в Европа. Запушена е пробойната по турско-гръцката граница, откъдето тази година минава 90% от нелегалната имиграция в ЕС.



Идва ред да се мисли за България,



която също има сухопътна граница с Турция и която се надява да бъде приета през март догодина в Шенгенската зона заедно с Румъния. Опасенията, че имигрантският поток би се пренасочил към нея, са оправдани, доколкото на пришълците от Азия и Африка им е все едно откъде ще проникнат в европейското пространство без вътрешни граници. Засега България не ги привлича, защото отвъд нея има и други граници. Но когато границата й с Гърция стане вътрешна и бъдат премахнати контролно-пропускателните пунктове, патрулната дига на Фронтекс по протежението на р. Еврос (Марица) в Гърция може да пренасочи нелегалния човешки поток по обиколен път през България. Така става и в природата - реките заобикалят високите прегради и се промъкват в ниското.

Въпросът е дали България би била лесно достъпна и дали би се оказала



слабото звено на Шенгенската зона,



по което ЕС да отмерва ниска степен на защитеност. Правителството на Бойко Борисов, което заложи честта си пред Европа върху шенгенската карта, след като загуби шансове да вкара България в еврозоната, зачести непоследък съобщенията в сайта на МВР, че залавя нелегални имигранти на границата с Турция. Целта му е да убеди страните в ЕС, че има висока бдителност, воля и умения, за да брани общата територия без вътрешни граници. Но едни и същи послания могат да се възприемат по коренно различен начин в зависимост от това кой каква нагласа има.

Франция в лицето на своя младши министър по европейските въпроси Пиер Льолуш поиска миналата сряда пред външната комисия в Националното събрание да бъде отложено приемането на България и Румъния в Шенгенската зона, защото "се наблюдава засилване на притока на нелегални имигранти през Турция към българската и румънската граница". Неговият призив за "бдителност" спрямо двете кандидатки за Шенген се основава на "тревожните доклади" на Еврокомисията относно тяхната борба срещу корупцията и затова Льолуш предлага да се изчака до следващия доклад през лятото на 2011 г., за да се види доколко България и Румъния са се поправили. Влизането им в Шенгенската зона през март би било прибързано, защото техническото изпълнение на шенгенските норми не било достатъчно и съответно не би трябвало приемането им да стане автоматично.



И сега какво? - Язък за старанието!



Ясно е, че българските власти могат да отговорят на техническите изисквания за модернизация на граничния контрол, но ако обещаят, че до идното лято ще се преборят с корупцията, би трябвало да кандидатстват не за Шенген, а за Книгата на рекордите на Гинес. Вярно е, че корупцията по границата създава риск за охраната й, но обвързването на Шенгенския механизъм за контрол с механизма за наблюдение над България и Румъния за правосъдие и вътрешен ред неведнъж бе отхвърляно като лишено от здрав разум. Миналата година Холандия отправи такова искане и остана самотна. Трябваше да чака цяла година, за да си намери съюзник - за жалост точно в лицето на Франция, от която двете франкофонски държави не са очаквали толкова недружелюбен жест.

Изненадата е неприятна, но можеше да се предвиди. Само преди два месеца същият френски министър отправяше подобна заплаха, но не заради нелегалните имигранти от Третия свят, а заради българските и румънските роми, които Франция експедираше ударно. Мотивът за исканото наказание на България и Румъния обаче бе възприет тогава в ЕС като проява на етническа дискриминация и Париж не срещна подкрепа освен от Италия, която първа се опълчи срещу ромите от двете страни. Възниква подозрение за някаква отмъстителност към България и Румъния, след като Франция се постави в конфузно положение заради българските и румънските граждани от ромски произход, които вече дори не смее да нарича "роми", а определя просто като "номади", за да смекчи критиките.

Разбира се, двете държави заслужават европейски натиск заради неохотата си да пристъпят към истинска борба с корупцията, която се е превърнала във втора природа на управленските им структури. Въпросът е



дали изнудването по шенгенска линия ще даде резултати



Повече от съмнително е, че през следващите 6-7 месеца София и Букурещ ще арестуват и осъдят спонсорите на политическите си партии и техните храненици във властта и опозицията, само за да бъдат премахнати и без това вдигнатите бариери по границите им с Гърция и Унгария. Най-вероятно познатата имитация на борба с корупцията и организираната престъпност ще продължи. Но двете държави ще загубят чувството си за повишена отговорност пред останалите в ЕС, защото ще знаят, че и занапред ще пазят само своите, а не европейските граници. Заедно с това и Европа няма да има право да изпраща колективни сили за пресичане на нежелания човешки поток още на турската граница, което ще я лиши от допълнителна сигурност. Нищо чудно някой ден да се мобилизира да го спира нейде край Виена.

Австрия получи тази седмица ясен предупредителен сигнал. В деня, когато френският министър Льолуш развиваше тезата си за недопускане на България и Румъния в Шенген, турският посланик в Австрия Кадри Еджвед Тезджан даде интервю за в. "Ди пресе", което потресе австрийските политически кръгове. Той обвини министърката на вътрешните работи Мария Фектер, че се интересува от чужди култури само по време на отпуска. Недипломатичната му забележка бе в отговор на нейната твърда позиция срещу нелегалните имигранти. Посланикът й препоръча да спре да се намесва в интеграцията на чужденците в Австрия (?!).

Турция използва имигрантите от Изтока като



инструмент за натиск над ЕС



с цел да ускори замрелите си преговори за членство. Затова демонстративно си затваря очите пред нарасналия им приток. Като се знае, че тя няма шанс скоро да се присъедини към ЕС, това оръжие навярно ще се употребява все по-активно по примера на либийския лидер Муамар Кадафи, който не се стеснява да си иска това-онова от Европа чрез шантаж с африкански имигранти. Ако България и Румъния бъдат оставени безсрочно извън Шенгенската зона, ще се превърнат в транзитна територия, без мотивация да изпълняват ролята на европейски стражи. Европа би могла да обуздае корупцията по границите им, не като ги изостави, а като прати и свои хора да ги наблюдават. Освен това тя не бива да забравя, че зад гърба им са бившите югославски републики, които имат още по-малка мотивация да се грижат за нейното спокойствие, защото дори не са започнали преговори за членство в ЕС.

Европа знае, че имигрантите напират през Турция не за да се заселят в България, чиято мизерия им навява спомени за родните страни, от които са избягали. И да искат, българските власти не могат да ги изкушат да останат. Пътеките, утъпкани днес от ромите, утре ще служат за транзитни пътища на всякакви "номади", прииждащи откъде ли не. Когато започнат да си опъват палатки на Елисейските поля, а не само в предградията на Париж, министри като Пиер Льолуш сигурно ще се сдобият с нова популярност, след като възникне въпросът "Кой ги докара?"