На 7 декември идe краят на света или поне на банките. Бившата футболна легенда Кантона, с когото на моменти сравняват Димитър Бербатов, има собствен проект как да "срине" света на арогантните футболни машинации.

Ерик Кантона е известен с избухливия си нрав - ако нещо не му е по вкуса, лесно освирепява. Сега Кантона иска да доведе до срив банковия свят и апелира към хората на 7 декември масово да започнат да теглят пари от банките и по този начин да ги поставят на тясно.



Кибербунтарство срещу крепителите на реда



Така Кантона се изявява като революционер, своего рода кибербунтар, който иска да докара банковата система до колапс. Видеоклип, който се разпространява по интернет с шеметна бързина, показва как Кантона изнася лекция за технологията на замисления пуч. Според неговия план "системата трябва да бъде срината, като се започне с банките", тъй като банковият сектор крепи цялата мощ на господстващия ред.

"За да се атакува финансовата система, няма нужда от оръжие", проповядва той. Кантона е убеден, че ако 3 до 10 милиона души изтеглят в един и същи ден парите си от банките, системата ще колабира, и това би предизвикало истинска революция. С такива изявления Кантона се явява най-именитият застъпник на интернет кампанията Bank-run.

Целта е банковата система да бъде победена със собствените й средства. Засега т.нар. революция се изчерпва с апела колкото се може повече хора да изтеглят на 7 декември парите си. "Банковата система така и така ще колабира, когато ни вземе всичко, но ние не бива да чакаме, докато се стигне дотам", се казва в призива по интернет.

Идеята за акцията всъщност не е на Кантона, а на авторката на киносценарии Жералдин Фиойен. Тя и други активисти стоят зад Bank-run 2010. Те обаче не са достатъчно известни, за да задвижат подобна инициатива. Апелът се разпространява по социалната мрежа Фейсбук, където вече хиляди, между които 13 хиляди французи, обещаха да участват в "революцията." Подкрепа идва от гражданите на още 15 държави, между които и Германия. Засега Съюзът на германските банки демонстрира спокойствие. "Дори на 7 декември много хора да вземат участие в Bank-Run, икономическият риск за банките ще бъде незначителен. Това едва ли ще ги изправи пред проблеми", смята говорителят на съюза Томас Шлютер.

По-скоро въпросът е как изобщо се стига до появата на такива движения. "Ние гледаме много сериозно на темата за загубата на доверие", добавя той. Във финансовите среди Bank-Run поляризира дискусиите. "Зависи от това колко пари притежават хората, които ще участват в акцията", казва Клаус Абергер от Мюнхенския институт за икономически изследвания. Ако една банка трябва наведнъж да изплати повече пари, отколкото има на разположение в своите трезори, по думите на германския експерт тя става неплатежоспособна и фалира, напълно независимо от това дали състоянието й като цяло е солидно, или не. Кантона естествено би отчел един такъв срив като попадение в десетката. Но, шегува се финансовият свят, ако той самият отиде да изтегли парите си от банката, ще трябва да носи със себе си няколко куфара.



Банкерите пак газят в пари



Кризата все още не е отминала. В САЩ всеки десети американец е без работа. В същото време банкерите и мениджърите, тоест виновните за световния срив, отново печелят големи пари. Над Уолстрийт продължава да се излива дъжд от бонуси. През м.г. само в САЩ са били изплатени бонуси в размер на 20 милиарда долара. Четвъртата най-голяма сума от съществуването на Нюйоркската борса. Натискът в бранша е голям - който не плаща добре, трябва да се откаже от качествения персонал. Думата "бонус" идва от латински и означава "добре", тоест хонорар за добре свършена работа. Но нима всички тези милиарди не отиват в джобовете на същите онези хора, които докараха световната икономика до ръба на катастрофата?! Впрочем бонусите са само част от паричния поток, който се стича към служителите от финансовия бранш. Ето какво казва Дейвид Байм, професор по икономическа етика в Колумбийския университет: "Това, което разбрахме при тази криза, е, че бонусите са нецелесъобразни. Нека не се заблуждаваме - това са просто много пари, обещани на определени хора." Може би ще се намери начин да се регулира изплащането на бонуси. Но тогава браншът ще открие други пътища за раздаването на огромни суми, убеден е професор Байм: "За правителството е трудно да регулира заплащането в един икономически бранш. Освен това правителствата по правило не взимат най-добрите икономически решения. Така че всяка политическа намеса в банковия бизнес крие рискове." Самите банкери изглежда живеят в някакъв друг свят. Дали са гузни? Ни най-малко, казва Дейвид Байм, който сам е работил по-рано във финансовия бранш. Междувременно става все по-очевидно, че бездната между американското население и финансовите елити става все по-дълбока. Професор Байм споделя това мнение, но същевременно отбелязва, че тук е налице и един стар проблем: "Хората с високо образование или с някакъв особен талант получават такива големи пари, че това изглежда нечестно на останалия свят. Хората са готови да простят, когато става дума за Тайгър Уудс, за футболисти или кинозвезди. Кризата просто привлече вниманието към нещо, което е съществувало и по-рано, но хората не го забелязваха или просто не им пукаше."



Редица американски банки положиха усилия



да върнат бързо държавната помощ, за да се измъкнат от строгия държавен надзор. Засега обаче Щатите няма да последват примера на Великобритания и Франция за въвеждането на извънреден данък върху премиите за банкови мениджъри. На въпроса дали Вашингтон обмисля подобни планове американското финансово министерство отговори чрез мейл с лаконичното "в момента не". М.г. във Великобритания бе гласуван извънреден данък от 50% върху бонусите от 25 000 лири нагоре. И във Франция се работи върху въвеждането на такъв данък. Правителството на президента Барак Обама иска да предотврати евентуалното настъпване на следващи финансови кризи. Въпреки съпротивата на републиканците Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) одобри съответната реформа на финансовия пазар. Наред с откриването на Служба за защита на потребителите във финансовия сектор занапред важи предписанието - преди отпускането на кредити за недвижимо имущество банките да проверяват дали клиентът изобщо ще може да погасява заема. Финансовата комисия към Камарата на представителите окачестви гласуването на реформата като "исторически акт". Сега обаче, когато републиканците отново са мнозинство в Камарата на представителите, тези реформи явно няма да продължат.