През последните 12 години България успешно премина седемте теста за готовността си да изпълни техническите изисквания за приемане в Шенгенското пространство. През декември предстои последната цялостна проверка, след която управляващите се надяват окончателно да бъде потвърден крайният срок за приемането ни в зоната през март 2011 г.

Най-голям оптимизъм за напредъка ни дава включването на МВР към Шенгенската информационна система (ШИС). Всъщност от тази връзка ще има и



най-пряк и осезаем ефект за българските граждани,



тъй като значително се увеличават възможностите на родните полицаи. След специално обучение и няколко теста с участието на холандски и швейцарски експерти вече 30 000 служители на МВР работят с общата база данни на полицейските служби в страните от ЕС, както и на Исландия, Норвегия и Швейцария.

Това дава възможност на родните разследващи органи да реагират много по-бързо, когато издирват човек или открадната вещ, преминали в чужбина. "Преди това обменяхме информация чрез дирекцията "Международно оперативно полицейско сътрудничество" (МОПС). Различните звена в МВР изпращаха до нас запитвания, които ние адресирахме до съответните служби, и после препращахме отговорите. Твърде бавно и затруднено взаимодействие, тъй като обменът на такава информация зависи от националното законодателство във всяка отделна държава и отнема различно време", разказва пред "Сега" шефът на МОПС Димитър Георгиев. Години наред от службите ни научаваха например за инциденти с наши сънародници в чужбина първо от медиите и минаваха дни, преди да разберат какво точно се случило в чужбина.

Вече до 3 минути след въвеждането на информацията по електронен път, тя достига до всички крайни потребители в рамките на Шенгенското пространство.

По думите на Георгиев в националната система на МВР се съдържат около 800 000 записа за издирвани хора, коли, документи, оръжия и други вещи, докато в ШИС има над 33 милиона. "От 6 ноември, когато бяхме свързани със системата, сме въвели 1844 наши сигнала. От тях 194 са за изчезнали хора или за такива с европейска заповед за арест, 1139 са за невалидни лични документи, а 340 са за откраднати или загубени документи. Досега имаме 45 попадения в България по чужди сигнали. Само за едно 24-часово дежурство направихме над 20 попадения. 5 лица и 4 коли са задържани в чужбина по наши сигнали", разказва Георгиев.

Шенгенската система



улеснява основно работата на полицията,



но предлага и една доста удобна услуга за гражданите например при закупуването на кола на старо. Тъй като по закон, ако "новото" возило се издирва, то няма да бъде регистрирано в нашия КАТ, а ще бъде иззето, всеки може да си спести подобна разправия и да провери в "Пътна полиция" по номера на рамата и на двигателя дали колата, която мисли да купи, не е открадната някъде в ЕС. От друга страна обширната база данни значително увеличава шансовете да бъде намерен автомобил, който е минал през канал за износ на крадени коли.

"Ако в чужбина се установи кола, която се издирва в България, тя се изземва, и в рамките на 1 ден се уведомяват нашите служби, че е намерена. Изземването е за срок от 30 дни, в който чуждата държава праща правна помощ, чрез която съответният собственик може да предяви претенции. Ако това не се случи, колата се връща на този, от когото е била иззета до 5 дни. Същото се случва и ако откраднатият автомобил е намерен у нас", обяснява шефът на МОПС.

Ръководената от него дирекция е изнесла основната тежест в подготовката на системата на МВР за Шенген. Нейните 170 служители са обучени по пилотна програма, в която участва и Европейският полицейски колеж. Благодарение на свързването ни с ШИС сега



процедурата след залавяне на търсен в Европа престъпник е доста по-бърза



"Когато заловим издирвано лице, например, и за него е издадена европейска заповед за арест, просто я предаваме на съответната окръжна прокуратура и до 10 дни съдът трябва да вземе решение по искането за екстрадиция", разяснява Димитър Георгиев.

Иначе ползата за гражданите, които имат възможност да пътуват, ще е, че ще се придвижват по-бързо и лесно през границите с Румъния и Гърция.



България обаче още трябва да наваксва в техническото оборудване.



Има изоставане с монтирането на системи за откриване на укрити лица в камиони и автобуси на пунктовете по бъдещата външна граница на Шенген. В момента се сглобява първата такава система на Капитан Андреево, въпреки че сроковете са изтекли още в края на юли т.г. Техниката за останалите пунктове все още дори не е доставена, тъй като първата поръчка бе провалена преди месеци и в момента са в ход нови две.

При очакваното увеличение на трафика през границата ни с Турция гранична полиция ще се изправи пред друг сериозен проблем - наблюдението по суша. Физическата охрана на района е непосилна и едва ли с хеликоптери и техника за наблюдение ще може постоянно да се хваща дали някой се промъква през гористите местности.

Отделно ще има нужда от повече места, които да приютяват заловените бежанци. Тъй като според европейските спогодби нелегалните имигранти в ЕС се връщат по пътя, по който са влезли, България ще се окаже последен пристан преди връщането им в Турция и ще ни принуди задълго да се грижим за бежанците, които сами се допуснали да влязат. А това ще е дори негатив за ситуацията в страната.

Въпреки твърденията ни, че технически ще сме готови до края на годината, решението за приемането на България и Румъния си остава политическо. От ЕС вече на няколко пъти бяха изпратени "хладни" сигнали, които дадоха да разберем, че достъпът ни до общата база данни е по-скоро



признание за техническата ни готовност, но не и доверие на съюза,



че след 3-4 месеца ще сме пълноценни членове на зоната без граници. Все още сериозен проблем пред приемането ни остават лошата слава на родните митничари и граничари, които срещу подкупи си затварят очите пред контрабандата на дрога, оръжие и крадени коли, срещу трафика на хора. Засега наш постоянен поддръжник си остават САЩ, които наскоро дори ни подариха техника за откриване на ядрени вещества за $10.5 млн., която да се използва от граничната полиция. Премиерът Бойко Борисов заключи, че с дарените устройства обезпечаваме сигурността на 90% от границите си. И изтъкна, че като полицай гарантира, че сме готови за Шенген. Но едва ли това ще е достатъчно.

Вероятно българи и румънци няма да могат скоро да се възползват от пътуването транзит през вътрешните граници на ЕС, докато правителствата не докажат, че успешно се справят с вихрещата се престъпност и корупция. Засега остава надеждата, че благодарение на подготовката ни за влизане в Шенген и съвместната работа с партньорите, родните разследващи ще успеят да променят стила си на работа, което не се случи през последните 20 години. Полицията ни най-много се нуждае от влизането ни в Шенген - това ще е оценка за промяната й и условие за бързо и ефективно разкриване на престъпленията.