Настанаха женски времена. Кризата удари "мъжките" професии толкова здраво, че силният пол стана малцинство на трудовия пазар. Докато мъжете бавно приемаха метросексуалността и розовите ризи, жените водеха борба за равенство. Догониха ни по заплати, за тях вече няма професия табу. Така стоят нещата в световен мащаб. В български - още по-ясно се откроява възходът на слабия пол. Само през последната седмица две българки успяха да предизвикат
катаклизми, които надхвърлят територията на милата ни татковина
Първата дама - 39-годишната бургазлийка Драгомира Бонева, която се подвизава в Италия като Мишел Бонев, е на път да катурне правителството на Силвио Берлускони и вече злепостави правителството в София. Броим я за успяла, защото взе специалното отличие Action for women на Международния кинофестивал във Венеция. Да, не е "Златен лъв", а съпътстващ приз на Съвета на Европа. Но това се дължи на факта, че никой не е гледал филма "Сбогом, мамо", дори и наградилите го.
Онзи ден Бонев разказа, че е платила 400 000 евро за пътуването на 40-членна българската делегация, начело с Вежди Рашидов - за да "споделят и българите тази награда". Странното бе, че при впечатляващия размах и контакти на г-жа Бонев, министърът на културата до последно отричаше познанството си с нея - дълго време твърдеше, че не тя е платила разходката му и че я е видял за първи път във Венеция. Но бТВ показа кадри отпреди няколко месеца - министър Рашидов на първия снимачен ден на "Сбогом, мамо" в София. При това не е отишъл с празни ръце, а уредил 300 000 лева държавна субсидия за снимките. Това малко влиза в противоречие с етичния кодекс на управляващите, но това са дребни подробности на фона на титаничния международен отзвук от скандала. Който не беше чувал в Италия за България, вече е чувал!
Другата госпожа - 30-годишната Калина Илиева, разклати правосъдните и образователните системи на България и Германия, след като поуправлява фонд "Земеделие" с фалшива диплома от Университета за техника и икономика в Берлин. Вярно, че има криминален момент в кариерата й, но какво е един подправен печат пред правомощията, които й даде правителството на ГЕРБ. Тя е само на 29 години, с едва 2 години трудов стаж, когато й поверяват мегаструктура, оперираща с милиарди.
От Калина Илиева трябва да се интересуват не прокурори и следователи, а най-тайните и най-специалните служби. Изключителна дарба е да запазиш хладнокръвие и да влезеш под кожата не на кого да е, а на представителя за България на европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, Арно Хайнен. Че и на баш началника му Франц-Херман Брюнер.
Калина Илиева е българската Ана Чапман,
и това не е пресилено.Тя управлява фонд "Земеделие" с фалшива биография по времето на най-полицейското правителство от началото на прехода. И никой не я надуши. Нито Борисов, нито Цветанов. Калина е водила за носа двете топ ченгета. Не само за образованието си. Лесно се фалшифицира диплома. Но как се крие бременност? А Калина Илиева успя. Топ полицаите научиха от радиото, че техният кадър всеки момент ще добие бебе. Ще бъде безразсъдно разхищение на таланта на г-жа Илиева, ако над бедната й главица се стовари строгостта на българския и германския закон.
Тя не трябва да бъде наказана, а използвана!
Животът е пред нея, има още какво да научи. Например от по-зрялата и опитна Мишел Бонев.
През 2007 в. "Л`еспресо" публикува разговор между Силвио Берлускони и шефа на РАИ Агостино Сака, в който премиерът казва: "Не е зле да изпробвате качествата на няколко млади актриси, които лично съм гледал, и смятам, че се справят много добре". Берлускони изрежда четири имена, едното от които е на Мишел Бонев. В Италия никой няма съмнение, че той е нейният ангел хранител. Тамошната опозиция нещо се дразни, че подкрепата за Мишел не била много правилна. Чисто заяждане. Ако не беше талантлива сеньора Бонев, щеше ли българското Министерство на културата да й отпусне 300 000 лв. за филм? Та преди няколко години същото министерство даде 240 000 лева за "А днес накъде?", последния филм на Рангел Вълчанов, обявен за българския режисьор на XX век. Явно Бонев ще е българският режисьор на XXI век! При това филмите й са кинематографична рядкост - май само тя си ги е гледала. Кой тогава ще докаже, че не е талантлива?
За да се анализира този феномен - успехът на жените, е необходимо
да намерим допирните точки между двете дами
Двете дами хващат окото, но това едва ли е от значение? Хубостта не вреди, но не е задължително условие за успеха.
Другото общо помежду им е, че и двете нямат образование, в смисъл не могат да го удостоверят с легитимен документ. Но какво от това? Те са завършили университетите на живота. При това с отличен.
Третото общо нещо е, че те някак си са успели да влязат под кожата на няколко държавни мъже. И това е най-добрата новина. Оказва се, че в този женски свят ние, мъжете, имаме съществен принос за успеха на някои напористи жени! Т.е. има шанс и за нас!
|
|